Решение № 174 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6507/2007 г.

Решение № 174 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6507/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. у. на о. Стара З., като представител на Д. по пълномощие от министъра на р. развитие и благоустройство срещу въззивно решение № 105/05.11.2007 г. на С. окръжен съд по т. д. № 359/2007 г., потвърждаващо решение № 72"б"/01.06.2007 г.по гр.д. № 1784/2006 г.на К. районен съд, с което е уважен предявения от ПК"Н"гр. Казанлък установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК по отношение на магазин, построен в държавно място, представляващо УПИ * в кв.38 по плана на с. Е., със застроена площ от 260 кв. м. и фурна с навес, построени в държавно място, представляващо УПИ * в кв.92 по плана на с. Е., със застроена площ от 210 кв. м. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК. Твърди се, че не са доказани фактическите предпоставки и приложимостта на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК , както и активната легитимация на ищеца, тъй като не е налице правоприемство със С. с. Е. И. се отмяна на атакуваното въззивно решение. Ответникът по жалбата - ПК "Н" К. не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела, че ищецът ПК"Н"Казанлък е установил правоприемството си със С. с. Е., позовавайки се на писмо № 5622/22.09.1971 г.на ЦКС-София, от което е видно, че е одобрено обединението на ПК в селата Е.,Шипка и Ш. в ТПК"Н" К., както и на удостоверение от РС К. удостоверяващо регистрацията на ТПК"Н"- К. на 14.10.1971 г. Приела е, че кооперациите построили процесните сгради в държавно дворно място са ги владяли и ползвали, поради което по силата на § 26 от закона може да бъде възстановена собствеността. Тъй като са налице няколко сливания и разделяния на кооперативни субекти, съдът не е успял да установи връзката между настъпилите промени в статута на посочените юридически лица в годините, както и дали процесния имот е бил включен в имуществото на кооперацията. Решението е неправилно. Видно от изложеното в исковата молба потребителна к. "Н" е съставна организация и съществува на територията на гр. К. и 10 села: Овощник, Ч., Енина, Крън, Хаджи Д. и др. През годините С. с. Е. е бил в състава на С. с. К., а след това към ПК "У" с. Енина. Твърди се, че от 1971 г. е преминала към"Н"Казанлък. От решение № 4839/26.07.1989 г. на С. окръжен съд по ф.д. № 175/89 г. се установява, че е регистрирана ПК "Н" Казанлък, но това не доказва обстоятелството дали кооперацията е възстановена по чл. 49 ЗК. Няма доказателства за правоприемство между ПК "У" с. Енина регистрирана на 07.06.1969 г.,ТПК "Н" Казанлък регистрирана през 1971 г. и ПК "Н" регистрирана през 1989 г., както и доказателства удостоверяващи преминаване на активи от една к. в друга, подлежащи на вписване, което обстоятелство съдът е установил по недопустим начин -чрез свидетелски показания Въпросът за правоприемство между прекратяваната к. и новоучредените не е факт, подлежащ на вписване. Разделянето на кооперацията е свързано с нейното преустройство, а не с преобразуването й. В Закона за кооперациите не се съдържат норми за преобразуването им, каквито има в раздел "Преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне" в Търговския закон. Такава уредба в Закона за кооперациите няма. На основание чл. 37, ал. 2 ЗК решението на общото събрание за разделянето на кооперацията води до преустройството й, а не до преобразуването й. Нормата за разделяне на кооперацията е в раздел "Преустройство". При разделяне на кооперацията тя се прекратява (чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗК ), което прекратяване е факт, подлежащ на вписване (чл. 489, ал. 1 ГПК ). За пълното следва да бъде посочено, че използвания термин "преустройство", може да се извърши като сливане, вливане, разделяне и отделяне - чл. 37. В миналото се използваше и терминът "реорганизация". Очевидно е, че законодателят не влага различно съдържание в трите термина - преобразуване, преустройство и реорганизация, които той използва като синоними. С еднакво съдържание и значение те се използват за сливане, вливане, разделяне и отделяне. Преустройството на кооперациите обаче няма едновременно правопрекратяващо и правопораждащо действие. При кооперациите едва след вписване на прекратяването, може да се извърши вписване на новоучредените кооперации. Следователно не е установена процесуалната легитимация на ищеца в процеса, представляваща абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно, съгласно разпоредбата на чл. 25 ГПК. Въззивната инстанция не е отчела факта, че процесуалните предпоставки са условия за допустимост на търсената правна защита и само при наличието им съдът може да пристъпи към разглеждане и решаване на спора по същество. Ето защо съдът е следвало да предприеме действия съобразно чл. 25, ал. 2 във вр. чл. 100 ГПК и даде указания на ищеца да установи своята процесуална легитимация, т.е.за конституиране на надлежна правосубектна страна в процеса. Ако ищецът не докаже процесуалната си легитимация, производството следва да бъде прекратено. Въззивната инстанция е следвало да приложи цитираната по-горе разпоредба, и като не е сторила това, а е провела производство с ненадлежен ищец и постановила решение по същество на спора, тя е постановила недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I г.о.