Решение № 16837 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2013 г.

Решение № 16837 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Алексанка Владимирова Василева и Виктор Владимиров Апостолов, двамата от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Георги Стоянов, против Решение № 4798/12.07.2013 г. по адм. дело № 4760/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Изпълнителния директор на АГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Давекс" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Данаилова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на "Давекс" ЕАД, е отменил заповед № РД-18-65/08.11.2010 г. на ИД на АГКК-София, в частта за границите на имоти с идентификатори: 68134.701.59 и 68134.701.2389, като незаконосъобразна и е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне. Заповедта е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и с нея е одобрена КККР за територията на поземлени имоти, находящи се на бул. "проф. Цветан Лазаров" № 18, р-н "Слатина", Столична община, област София, между които и поземлени имоти с идентификатори 701.59 и 701.2389. За да отмени заповедта, в посочената част, съдът е приел, че е издадена в нарушение на материалния закон. Според съда границите на двата имота са нанесени в нарушение на установените критерии за граници на поземлени имоти по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в ред. Д. в. бр. 16/2006 г./, а именно, че при липса на означени на място гранични точки от собствениците на тези имоти и на съществуващи на място материализирани граници на същите, органът не е следвало да ги заснема на база предходен кадастрален план от 1975 г. и РП от 1984 г., а е следвало да заснеме границите на имота на оспорващото дружество с идентификатор 701.1, за който на място има трайно материализирана граница-масивна ограда с бетонова основа, разделяща бивш имот пл. № 59 на две части. Така постановеното решение е недопустимо, в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор 68134.701.2389, поради недопустимост на подадената срещу този имот жалба. Оспорващото дружество не е било активно легитимирано да обжалва заповедта за одобряване на КК и КР срещу него, тъй като този имот не го засяга. Поземлен имот 701.2389 е съседен на имот 701.1 - собственост на "Давекс" ЕАД, но не го засяга по никакъв начин. Имотът е извън границите на имот 701.1, не взима от площа му, нито пък по друг начин засяга субективни права на оспорващия. Същевременно оспорващото дружество не твърди и не представя доказателства, че е носител на вещни права върху този имот, поради което и жалбата му срещу него е била недопустима, поради липса на правен интерес - чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по недопустима жалба решение е също недопустимо и подлежи на обезсилване в тази му част, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. По отношение на поземлен имот 701.59, обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че този имот е част от бивш имот пл. № 59, който е бил отчужден от общия наследодател на касаторите за мероприятие по ЗТСУ, което не е реализирано. Със Заповед от 24.06.1993 г. на кмета на СО, издадена на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., отчуждаването на процесния имот по отношение на Владимир Стойнов Апостолов е отменено и собствеността му е възстановена. Впоследствие е извършено допълване на кадастралния план с възстановения имот, със заповед № РД-43-369/1993 от 30.07.1996 г., на името на Владимир Стойнов Апостолов. Последният е вписан като собственик на този имот в разписния лист към действащия кадастрален план от 1996 г. За този имот на името на последния, касаторите са представили нот. акт за собственост № 146/1971 г. При тези данни неправилен е извода на решаващия съд, че оспорената заповед, в частта й, касаеща поземлен имот 701.59 е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от цитираната Наредба № 3/2005 г. В случая съдът не е съобразил, че по отношение на този имот не е налице нарушение на тези разпоредби. Границите и собствеността на този имот в оспорената КК и КР, е съобразена с изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5, б."г" от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. /ред. Д. в. бр. 16/2006 г./ и чл. 41, ал. 2 от ЗКИР . Съобразно тези изисквания при липса на означени на място гранични точки на имота и на трайно материализирани граници, границите на поземления имот се установяват на основание влезли в сила кадастрални планове, одобрени при действието на ЗТСУ (отм.), в случая влезлия в сила КП от 1996 г. с който е извършено допълване на реституирания на касаторите имот с пл. № 59. Поради наличието на материализирана на място трайна ограда, която пресича този имот на две, органът правилно е обособил два имота с отделни идентификатори, единият от които е записан изцяло на възстановения собственик-Владимир Апостолов / за имот 701.2389/, а другият е записан на двама собственици - възстановения собственик Владимир Апостолов и ответното дружество -"Давекс" ЕАД, на основание представените от двамата титули за собственост / за имот 701.59/. С това заснемане не се нарушават правата на ответника "Давекс" ЕАД, върху имот 701.59 и не е нарушен чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/2005 г., тъй като материализираната граница на място на имот 701.1 е заснета правилно, при отчитане и правата на възстановения собственик, респ. неговите наследници в лицето на касаторите върху новообразувания имот 701.59. Като неправилно, на посоченото основание, обжалваното решение в посочената част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на "Давекс" ЕАД, гр. София, срещу заповедта по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.701.59, бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно този резултат по касационната жалба основателно е искането на касаторите за присъждане на направените от тях разноски пред двете инстанции, в размер на 515 лева общо, за сметка на ответното дружество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение