Решение № 5630 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. А., гражданка на Сирия, чрез адв. А.Недев, срещу решение 607 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело 1489/2024 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяна на съдебното решение, алтернативно прави искане в случай на установено нарушение на съдопроизводствените правила решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 607/23.01.2025 г., постановено по адм. дело 1489/2024 г. на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Р. Х. А.., гражданка на Сирия, против решение 12536 от 03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът счита, че административния орган правилно е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване, както и че същата не твърди да е била заплашвана или да и е оказано насилие, не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в Сирия. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. На следващо място съдът е заключил въпреки, че чужденката към подаване на молбата за международна закрила и издаване на оспорения административен акт не променя извода за неоснователност на жалбата й против решение 12536/03.12.2024г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отхвърлена молбата й за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като най-висшия интерес на детето е бил защитен. Счита, че спазена процедурата по провеждане на производството . На последно място съдът е приел, че няма обективни данни чужденката да е член на семейство на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен такъв, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което не са налице условията на чл.8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователен е довода за неправилно тълкуване на чл. 8, ал. 9 и чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ и за допуснато нарушение на чл. 32 от АПК от страна на органа. С разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ се извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Освен това, тези норми, колкото и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на член на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на чуждата гражданка в хода на административното производство. Що се касае до твърдяното нарушение на чл.32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на §1, т.3, б.а от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. В случая, дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение, то към настоящия момент е ирлевантно доколкото чуждата гражданка е навършила пълнолетие. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеката история при провеждане на интервюто, първоинстанционният съд правилно приема, че Р. Х. А. не е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденеката мотивира с общата обстановка на сигурност в Сирия заради продължаващата там война, както и с обстоятелството, че не може да посещава училище, тъй като образованието в Сирия е лошо и трудно. Видно от интервюто чужденката разказва, че е родена и живял в [населено място], обл. Дейр Ал зор. Също така споделя, че в родното й село и най вече в близките села ежедневно има сражения. Чуждата гражданка е заявила, че не би се завърнал в страната си на произход, защото там няма сигурност и мир и не можело да се живее. Споделя, че в страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност и религия, не е имал проблеми със сирийските власти и не е била арестувана, съдена или осъждана. Ето защо касационната инстанция намира, че не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост, какъвто настоящият случай не е. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателката е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателката. Данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налага извод за липса на доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Р. Х. А.. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуална информация относно обстановката в Сирия, съобразно представени справки. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделяла конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Напротив, изрично е посочила, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу нея или семейството й. Още повече, че баща й живее необезпокоявано в Сирия. Представените пред настоящата касационна инстанция нови справки относно обстановката в Сирия, не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. На последно място - противно на доводите, изложени в касационната жалба - в случая правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеката при завръщането й в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на Р. Х. А.. Посочените от молителката причини за напускане на страната й по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. Неоснователен е релевирания довод от касациония жалбоподател относно прилагането на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чужденката не е била принудена да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата й или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия, както и представената бежанска история и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателката в държавата й на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши живот и здравето й и няма да я постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което следва да се приеме, че не е нарушен и принципът "non-refoulement". Въз основа на така установеното и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение