Решение № 8790 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2017 г.

Решение № 8790 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Р. Т. С. и Н. Н. С. и двамата от гр. В., срещу решение № 1/03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1996/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 101/08.06.2016 г., издадена от кмета на район "Одесос"- В., с която е забранено ползването на строеж "Ползване на гараж № 2 за жилищни нужди", находящ се в гр. В., ул. "Ф. У." .№..., без да е въведен в експлоатация като жилище. Съдебният акт се счита недопустим, евентуално - неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснован, претендира се отмяната му, като се прави и искане да се прогласи за нищожна заповедта, или да се отмени същата. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба от адв. К., с която се представят допълнително нотариален акт, договор за правна помощ и списък на разноските, във връзка с искането за присъждането им, поддържа се жалбата и се взима отношение по съществото на спора. Ответната страна - Кметът на район "Одесос" при О. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е възражение по касационната жалба с молба решението, като правилно, да се остави в сила. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентния по чл. 178, ал. 6 ЗУТ орган, при условията на констатирано нарушение по ал. 4 на същата разпоредба - ползване за жилищни нужди на проектирано, изпълнено и въведено в експлоатация като гараж за две коли помещение, преустроено "като за живеене". Като спорен въпрос съдът е определил "факта на ползването и с какво предназначение" на въпросния гараж. В тази връзка, след обсъждане на представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, по-голямата част от които не са кредитирани, съдът е приел, че жалбоподателите не са оборили констатациите на КА от 18.04.2016 г., дал е вяра на показанията на св. Б. И. - служител на район "Одесос", участвал при проверката на 28.03.2016 г., за да направи крайния извод, че помещението не се ползва по предназначение - като гараж, а за задоволяване на жилищни нужди. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че въпросният гараж за две коли, (с площ около 40 кв. м. - по данни от проекта), се намира на първи, нежилищен етаж в жилищна сграда на посочения адрес, изградена с разрешение за строеж № П-60/25.07.2005 г., въведена в експлоатация, видно от удостоверение от 07.05.2007 г., закупен от настоящите касатори съгласно нот. акт № 97/2008 г. Не е спорен фактът, че същият е преустроен без строителни книжа, като са обособени две самостоятелни стаи и сервизно помещение, премахнати са гаражните врати и на тяхно място е изградена стена и се монтирани прозорци. Разпитаният свидетел В. И., един от съсобствениците, продали гаража на С., е заявил пред съда, че той е извършил преустройството - "като за живеене", през 2007 г., с ламинат и фаянс в банята и в това му състояние е извършена сделката. Същото потвърждава и св. С., също взел участие в строителството. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 4 ЗУТ, забраняващ ползването на строеж, (независимо от коя категория), не по предназначението му. Според настоящия съдебен състав, за разлика от приетото в решението, такова ползване в случая не е установено по несъмнен начин. Изготвеният констативен акт от 28.03.2016 г., както и последвалия го - № 12 от 18.04.2016 г., въз основа на които е издадена заповедта, съдържат данни за извършеното преустройство - само в какво точно се изразява то, както и твърдението на С., че е обектът е закупен в това състояние, който въпрос не е спорният по делото. Срещу констативния акт жалбоподателите са подали възражение, с твърденията, че обектът не е ползван като жилищен, изцяло в тази насока е проведена и защитата им в процеса, като не отричат, че в гаража са съхранявани мебели, след преместването на семейството от гр. С.. С. С. също има впечатления за това, от тях е узнал, че са продали имот "в техния край", видял е гардероб и др. мебели, потвърждава факта и св. И. - "напълниха го с мебели". С. М. пък обяснява за извършвани от Н. С. в това помещение железарски дейности, метални конструкции и решетки, за които му помагал, като също споделя за налични в гаража мебели, печка, натурии, инструменти. На фона на тези показания се открояват дадените от св. Бр. В., актосъставител на първия от цитираните констативни актове, за наличие на такова обзавеждане, което говорело, че помещението е "видимо обитавано", но в същото време и в двата констативни акта не съдържат данни, от които да се установи начина на ползване на обекта, въпреки посочената като нарушена разпоредба на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, липсва окомерна скица, данни за разположение и размери на помещенията, описание на наличното, не са установени и колко и кои са лицата, живеещи в него. А, че в помещението за спалня е имало легло, чистосърдечно е дал информация св. В. И., използвал гаража за "терен, за почивка..." до момента на продажбата му. Освен това, в с.з. от 03.10.2016 г. юрк. М. е поискала възможност да й се предостави възможност да представи разпечатки от ВиК и Енерго про дружества за открити партиди и консумация за ток и вода, но такива не са приложени по делото. Не може да се подмине и фактът, че съобщенията до жалбоподателите общинските служители са залепвали на вратата на обекта, но липсват данни да е открит на място някой от тях. Описаното дотук навежда на извода за недоказаност на основното в приетата като нарушена разпоредба - ползването на гаража като жилище, тъй като извършеното не по надлежния ред преустройство не е предмет на процесната заповед, но и само то не е достатъчно, за да се приеме съставомерност по чл. 178 ЗУТ. Санкцията в заповедта има временен характер - до преустановяване на нарушението, което от една страна в случая не е доказано, а от друга - видно от приложения към касационната жалба нот. акт № 179, н.д. № 96/2017 г. жалбоподателите са закупили ап. № 4 в същата сграда, за който именно е бил сключен предварителният договор, приложен и обсъждан по делото. В разглеждания аспект, обжалваният административен акт е материално незаконосъобразен, а крайният извод на съда в обратния смисъл, е в противоречие с приложимата правна норма. Поради това оспореното решение, като неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което се отмени заповедта. При този изход на процеса на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, своевременно предявени и доказани като заплатени, видно от договора за правна помощ, до размера от 810 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,