Решение № 7991 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2010 г.

Решение № 7991 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Титан" ЕООД, гр. Шумен, срещу Решение № 2113/09.12.2009 г. по адм. дело № 2726/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на митница Варна да разреши закупуването на част от заявеното с писмо вх. № Т 47 -133/23.04.2009 г. количество бандероли, съобразно опис, обективиран в писмо вх. № Т47 -133/02.10.2009 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на мълчаливия отказ и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Варна, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че жалбоподателят е заявил на 23.04.2009 г. бандероли за подробно описани стоки 75 000 броя на обща стойност 102 330 лв., за които е бил поканен с писмо от 14.09.2009 г. от началника на митница Варна да ги закупи. С молба от 11.09.2009 г. жалбоподателят е поискал да получи само част от заявеното количество бандероли, тъй като със Заповед № ЗМФ-856/12.06.2009 г. на Министъра на финансите е удължен срока за реализация на стоки със стари бандероли, като иска да получи заявеното количество бандероли на два пъти. Отново е получил покана за получаване на всички заявени бандероли, след което на 02.10.2009 г. е поискал бандероли по опис на стойност 57285,90 лв. и отново на 02.10.2009 г. е бил поканен от ответника с писмо да получи всички бандероли. Мълчаливият отказ на началника митница да се произнесе по искането за получаване на част от бандеролите е законосъобразен, тъй като с оглед разпоредбите на чл. 64, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, чл. 4, т. 7 ЗАДС и чл. 59 и сл. от ППЗАДС няма правна възможност за закупуване само на част от заявените бандероли. Решението е материалноправно незаконосъобразно. Жалбоподателят е спазил изискването за предварително заявяване на бандеролите по чл. 64, ал. 8 ЗАДС, като първоначално е заявил по-голямо количество, а после е коригирал заявката си, като е поискал да получи по-малко количество. Същият е получил положителен отговор за по-голямото количество заявени бандероли от ответника, който имплицитно съдържа в себе си разрешение и за по-малкото от разрешеното изрично количество. Последвалият отказ да се предаде по-малкото количество е незаконосъобразен, тъй като забраната за последваща сделка с бандерола по чл. 4, т. 7 ЗАДС има предвид последващо отчуждаване от придобилия бандерола на трето лице или друг вид сделка между него и трето лице, но не и забрана за придобиване на по-малко количество бандероли от първоначално заявените от митницата. Възможността за връщане на заявеното и получено количество бандероли не препятства възможността да се заплатят и получат само част от заявените бандероли. Процедурата за завеждане под отчет на бандеролите в митницата след получаването им от "Министерство на финансите" не може да бъде основание за постановения отказ, за който липсва правно основание. Предвид изложеното решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно следва да бъде отменено, вместо него да се отмени мълчаливия отказ на началник митница и преписката да му се върне за удовлетворяване искането на дружеството за заплащане и получаване на част от първоначално заявените бандероли. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 75 / седемдесет и пет/ лв., а претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение не може да бъде присъдено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение