Решение № 11647 от 15.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Поларис 8 ООД, [ЕИК], гр. Варна, ул. Петър Райчев 12, офис 3, представлявано от управителя В. Рашков, чрез пълномощника адв. Бабачев, обжалва Решение 1071/23.07.2021 г., постановено по адм. дело 2097/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 184/28.08.2020 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/, с който в тежест на дружеството на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1, т. 2, буква а от Закона за водите и чл. 166 ДОПК за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. е установено публично държавно вземане в размер на 128 830,28 лв., включващо главница 111082,20 лв. и лихва 17 748,08 лв. по Разрешително РВО-38/01.02.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект с цел изземване на наносни отложения. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с непълно изясняване на фактическата обстановка и игнориране на част от обстоятелствата от съществено значение за спора. Поддържа се, че Разрешително РВО-38/01.02.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект е издадено преди на 01.01.2017 г. да влезе в сила Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, обн. ДВ, бр. 2/06.01.2017 г. и таксите, въведени с нея, не са приложими към първоначалното максимално количество, посочено в административния акт. Касаторът се позовава на свое писмо изх.038/24.01.2018 г., с което по реда на чл. 194б от Закона за водите директорът на БДДР е уведомен за размера на изчислената държавна такса за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. 229500 лв. при параметри 2,55 лв. х 90 000 куб. м. и подчертава, че изменението на възможния за добиване обем наносни отложения е обусловено от ниските водни стоежи в ползвания участък. Описаният начин на изчисление на таксата е проверен и приет от директора на БДДР според негово писмо изх.1106/19.02.2018 г. Дружеството акцентира върху датата, на която е поискано изменение на разрешителното по отношение на количеството за добив 06.02.2017 г. и произнасянето на органа по молбата едва на 03.11.2017 г., което не следва да остане в негова тежест. Позовава се на годишния характер на обема на разрешените за изземване наносни отложения съобразно чл. 194б, ал. 1 ЗВ и настоява, че е без значение в коя част на годината е допуснато изменението. Искането до съда, поддържано в съдебно заседание и в писмени бележки по чл. 149, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, е за отмяна на решението и за отмяна на АУПДВ. Претендират се деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Басейнова дирекция Дунавски район в становище от 02.12.2022 г. оспорва нейната основателност, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на изплатеното в полза на адв. Бабачев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане 184/28.08.2020 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с който в тежест на дружеството на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1, т. 2, буква а от Закона за водите и чл. 166 ДОПК за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. е установено публично държавно вземане в размер на 128 830,28 лв., от които главница 111082,20 лв. и лихва 17 748,08 лв. по Разрешително РВО-38/01.02.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект с цел изземване на наносни отложения, при следните фактически установявания: Поларис - 8" ООД е титуляр на Разрешително РВО-38/01.02.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав с плаващи средства до 230 000 куб. м. Административният акт е изменен с Решение ПД-14-172/03.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, според което разрешеното количество за изземване се намалява на 90 000 куб. м., както и с Решение ПД-14-130/30.10.2019 г. на цитирания орган, според което разрешеното количество за изземване става 40 000 куб. м. Спрямо дружеството е извършена проверка, възложена със Заповед 44/20.05.2020 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", в рамките на която е съставена Покана за доброволно изпълнение КД-04-54/17.06.2020 г., получена от търговеца на 18.06.2020 г. С Възражение КД-04-54-(1)/24.06.2020 г. същият подчертава, че разрешитилното е издадено преди влизане в сила на промените в механизма на изчисление на таксите за ползване повърхностен воден обект, приети с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване и новите такси не са приложими към първоначалното максимално количество, посочено в Разрешително РВО-38/01.02.2016 г. При положение, че изменението на разрешителното датира едва от 03.11.2017 г., дружеството не следва да заплаща такса в периода 25.07.2016 г. до 03.11.2017 г., тъй като в този времеви отрязък не е разполагало с действащо разрешително за ползване на повърхностен воден обект, а процедурата по продължаване на срока е била спряна на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. С констативен протокол от 06.07.2020 г. е извършено преизчисление на задълженията за периода 03.07.2017 г. до 02.11.2017 г. и от 03.11.2017 г. до 31.12.2017 г. като е взета предвид промяната в целта на ползване от 230 000 куб. м. на 90 000 куб. м. С издадения на 28.08.2020 г. АУПДВ за периода 03.07.2017 г. до 02.11.2017 г. е определена дължима такса в размер на 197642,47 лв., за времето от 03.11.2017 г. 31.12.2017 г. 37097,26 лв. Според акта таксата за периода 01.01.2019 г. 30.10.2019 г. е 190516,44 лв., а за времето от 31.10.2019 г. 31.12.2019 г. е 17326,03 лв. С писмо изх. КД-04-57(7)/11.09.2020 г. от директора на БДДР, дружеството е уведомено, че е извършено прихващане със сумата 66 020,55 лв., установено е, че остатъкът от АУПДВ е платен заедно с дължимата лихва и касаторът е известен, че в АУПДВ е допусната грешка при изчисляване на дължимата лихва за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г., която е коригирана. От правна страна Административен съд Варна е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 195б от ЗВ, по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вр. глава Пета, Раздел І от АПК, при спазване на изискванията на чл. 57 и чл. 59 от АПК, поради което не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за неприложимост на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. към издаденото преди влизането й в сила Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-38/01.02.2016 г., акцентирайки върху разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, определяща, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Намерил е за неоснователен и довода за нарушение на § 3, ал. 2 от цитираната тарифа с аргумент от писмо изх. 1106/19.02.2018 г. на директора на БДДР, основаващо се на нейни разпоредби. Първостепенният съд се е позовал на Решение ПД-14-172/03.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, според чиято съобразителна част изменението на целта на разрешителното е поискано от Поларис 8 ООД едва на 18.08.2017 г. и така е отхвърлил тезата на дружеството, че забавянето на изменението е причинено от администрацията. Разгледал е процедурата по изменение на издаденото разрешително, регламентирана в Наредбата за ползването на повърхностни води и е изключил пропуск на администрацията. В обобщение е акцентирал върху разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗВ, предвиждаща, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 2, б. а се определя на базата на разрешен обем на изземване. Съобразил е, че за фактическо изземване на наносни отложения от Поларис 8 ООД в спорните периоди свидетелства съставената от дружеството справка по чл. 47, ал. 7, т. 13 от Наредба за ползването на повърхностните води, обн. ДВ. бр.100 от 16 декември 2016 г., отм. ДВ. бр.25 от 26 март 2021 г. По тези съображения е заключил, че оспореният АУПДВ съответства на приложимия материален закон Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите въвежда общ разрешителен режим, приложим във всички случаи, освен за предвидените изключения и в частност за водовземане от повърхностни или от подземни води (чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "ж") и за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти (чл. 46, ал. 1, т. 4). За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност чл. 8, ал. 2 ЗВ определя да се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, което (според ал. 3 на чл. 8) не освобождава лицата, осъществяващи тези дейности, от задължението да опазват околната среда. Предвидените в чл. 194 ЗВ такси са част от икономическото регулиране на дейностите по управление на водите, основаващо се на основните положения в чл. 192, ал. 1 от закона и на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите /Рамкова директива за водите/. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ регламентира различни дейности по използване на водите, подлежащи на заплащане на такси, и начина на определяне на тези такси. Таксите за "ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилищата" са регламентирани в чл. 194, ал. 1, т. 2, буква "а" ЗВ. Принципът, установен в чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, изменена със ЗИДЗВ (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), е определяне на таксата за изземване на наносни отложения от река Дунав на база разрешения обем на изземване. В мотивите на вносителя на проекта на ЗИДЗВ (Министерския съвет) се подчертава, че законът цели осигуряване на интегриране на политиката по водите и политиките в отраслите във водния сектор и обезпечаване (вкл. финансово) на изпълнението на програмите от мерки в плановете за управление на речните басейни. Според мотивите на законопроекта на първо място се поставят "финансовата организация и икономическото регулиране в областта на водите, вкл. ефективно въвеждане на принципа "замърсителят плаща", и въвеждане на такси за всички дейности, които могат да въздействат значимо върху водите, определени съгласно Рамковата директива за водите като "водни услуги" и идентифицирани в първите планове за управление на речните басейни". Според тези планове дейността по изземване на наносни отложения в Дунавския район се квалифицира като причиняваща "сериозен натиск върху околната среда". Именно с оглед на този натиск и в приложение на заложения в Рамковата директива принцип "замърсителят плаща" законодателят е предприел промени в метода за определяне на таксата при изземването на наносните отложения. Таксите за индивидуално използване на водите и водните обекти (съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗВ) и размерът на таксите по ал. 1, т. 1 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане (според чл. 194, ал. 6) се определят с тарифа, приета от Министерския съвет. Приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) (Тарифата) е приета с Постановление 383 от 29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България. Разпоредбите на чл. 4 и 13 от тарифата уреждат таксите за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища, като възпроизвеждат изцяло разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗВ. В доктрината е безспорно възприето разбирането, че таксите имат характер на дължимо парично плащане, което се закрепва и определя по размер едностранно от държавата чрез властническия метод на регулиране. Правният режим на таксите е идентичен с този на данъците, но за разлика от тях, таксите нямат безвъзмезден характер и имат разходопокривна цел, а в материята на околната среда са подчинени и на принципа "замърсителят плаща". Правното основание и размерът на таксите се определят от държавата чрез нормативен акт, като основен критерий при дефинирането им е покриването на извършените разходи или на част от тях. Необходимо е таксата да съответства на разходите на административния орган за извършване на даденото действие или услуга, за упражняване на контрол и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица. В повечето случаи задължението за плащане на такса се поражда по волята на правните субекти, които желаят да се ползват от дадената дейност или услуга. Преобладаващото разрешение в практиката с оглед многообразието и необходимостта от чести промени е определянето на размера на таксите да се извършва в тарифа, приета с постановление на Министерския съвет или друг орган. В Закона за водите чл. 43, ал. 4 и чл. 194, ал. 6 изрично предвиждат този подход, осигуряващ приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги и насърчаващ ограниченото използване на водите като силно застрашено природно богатство. Членове 4 и 13 от тарифата, които възпроизвеждат чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ и предвиждат базата за определяне на таксата да бъде разрешеният обем на изземване, а не реално иззетият обем, имат специфичен икономически ефект, свързан с възможността на държавата да планира конкретни финансови постъпления от ползватели на услугите и да ги предвиди при възстановяване на разходите за водни услуги. Оспореният пред Административен съд Варна АУПДВ е издаден при правилно приложение на установената от законодателя принцип, че основата за определяне на таксата е разрешеният обем на изземване. Нормата на чл. 21, ал. 1 от Тарифата предписва, че задължението за заплащане на таксата за ползване на воден обект е годишно, като подлежи на заплащане не по-късно от 31 март на следващата година. При съобразяване на основата за определяне на задължението за такса се налага извод, че ако настъпи изменение в разрешения обем на изземване в рамките на календарната година, административният орган е длъжен да се съобрази с него и да преизчисли размера на таксата. Именно това е сторено в разглеждания случай. По отношение на задължението за 2017 г. органът е приел за основателно възражението на дружеството, че от началото на годината до 03.07.2017 г., когато изпълнителният директор на ИАППД е издал Решение ПД-14-121, с което е продължил срока на действие на Разрешително РВО-38/01.02.2016 г., касаторът е бил в невъзможност да осъществява разрешената му дейност, но считано от посочената дата до датата, на която е издадено Решение ПД-14-172/03.11.2017 г. на цитирания орган размерът на таксата е определен при съобразяване на изменения обем на изземване. В този аспект доводът на Поларис 8 ООД за годишен характер основата за определяне на таксата е лишен от нормативно основание. В рамките на производството пред Административен съд Варна не са посочени доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че изменението на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-38/01.02.2016 г. е поискано от дружеството още на 06.02.2017 г. Към жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, е приложено писмо с изходяща сигнатура на касатора 032/06.02.2017 г., но без данни същото да е постъпило в администрацията на компетентния орган същото не може да се цени. Касационното производство не е средство за преодоляване на процесуалните пропуски на страните в инстанцията по същество. Споделят се от настоящия състав съображенията на АС Варна за приложимост на влезлите в сила на 01.01.2017 г. норми на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване към Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-38/01.02.2016 г., поради което препраща към тях чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ определя, че ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадената декларация от 22.01.2018 г. до директора на БДДР, в която размерът на разрешения обем наносен материал за изземване е посочен 90 000 куб. метра в разрез с Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-38/01.02.2016 г., според което същият е 230 000 куб. метра. Обстоятелството, че с писмо изх. 1106/19.02.2018 г. директорът на БДДР е потвърдил размера на изчислената от дружеството такса върху некоректно посочен разрешен обем наносен материал не дерогира правомощията му по чл. 194б, ал. 4 6 ЗВ. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, "Поларис 8 ООД следва да бъде осъдено да заплати на БДДР 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение