Решение № 2637 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2019 г.

ВАСVIII отделение19.02.2020 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500/09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 361/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2637 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоев, срещу решение № 500/09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 361/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед за налагане на ПАМ № 0397143/26.02.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – "Стил и уют" ЕООД в дадения от съда срок не е подал възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0397143/26.02.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, спрямо "Стил и уют" ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на обект" – вили "Уют", находящ се в к. к. Циков чарк, общ. Батак, и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че не е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на услуга, за която да не е издадена фискална касова бележка. Административният съд също така е стигнал до извод, че оспорената заповед не съответства на целта на закона, поради което я е отменил. Решението е правилно. Касационният съд намира изводите на АС- Пазарджик за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС- Пазарджик. Административният орган въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като е наложил оспорената принудителна мярка - запечатване на обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. От доказателствата по делото и по - конкретно от свидетелските показания на Т. Теодосиев се установява, че той не е служител или работник във фирма"Стил и Уют" ЕООД, както и не е упълномощаван да представлява управителя на дружеството – М. Теодосиева. Правилен е изводът на съда, че плащането е извършено на лице, което не работи и няма представителна власт в "Стил и уют" ЕООД. Правилен е и изводът на съда, че плащането е станало преди да се индивидуализира за какво точно се плаща и коя вила ще бъде използвана. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от дадените свидетелски показания от Р. Стойчева – орган по приходите в ЦУ на НАП, ГД "Фискален контрол", извършил проверката на обекта. Според настоящият касационен състав с оглед изложеното не може да се направи категоричен извод за извършване на нарушение от дружеството на чл. 118 от ЗДДС, поради което издадената заповед правилно е отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразна. С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. От ответната страна "Стил и уют" ЕООД не са представени доказателства за сторени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 186, ал. 1, т. 1