Решение № 11860 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2009 г.

Решение № 11860 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Брезово, подадена чрез упълномощен адв. Никола Коцелов, против решение № 21 от 9.01.2009 г., постановено от Административен съд - Пловдив, 13 състав, по адм. д. № 1876/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от Закона за сдруженията за напояване и § 12 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че съдът не е преценил вярно наведените факти и направените от това правни изводи са погрешни. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно с всички законни последици от това. Ответникът - ЕТ"ЕМСИ - Емил Спасов", гр. Пловдив оспорва касационната жалба с писмено възражение, чрез упълномощен адв. С. Първанов, който пледира за оставяне в сила на атакуваното решение и претендира заплащане на направените по делото разноски за всяка от съдебните инстанции. Заинтересованата страна - "Реал Инвест НП" ЕООД, гр. Асеновград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото съдът правилно е приложил разпоредбите на Закона за концесиите, като специален закон по отношение на Закона за общинската собственост. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 21 от 09.01.2009 г. са отменени заповед № 453/12.08.2008 г. и заповед № 498/29.08.2008 г. на кмета на община Брезово като незаконосъобразни. За да достигне до този резултат Административният съд - Пловдив е приел, че процесният язовир е актуван като публична общинска собственост, съобразно АПОС № 1417/02.03.2005 г., който акт има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на обектите, индивидуализирани в него. Обжалваното решение е мотивирано и с нормите на чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е преценил, че незаконосъобразно е предоставен процесния язовир под наем, а е следвало да се отдаде на концесия при действието на Закона за концесиите. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и точно е съобразено, че тази норма дава възможност за предоставяне под наем на публична общинска собственост, но само по отношение на части от имоти, а в случая се касае за цял имот от 80.125 дка - публична общинска собственост. Освен това визираната разпоредба е относима към случаите, в които обектите не подлежат на концесиониране, а по силата на действащия ЗК обектът следва да се отдаде на концесия, както изрично е регламентирал законодателят в чл. 13, т. 2 от ЗК. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Пловдив точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), който е специален закон по отношение на Закона за общинската собственост. Предоставянето на язовира за експлоатация е следвало да стане по реда на ЗК. От доказателствата по делото категорично е установено, че язовирът е публична общинска собственост, не е включен в имуществото на търговското дружество или на сдружение за напояване и съгласно разпоредбите на чл. 13, т. 2 от ЗК експлоатацията на обект, който е публична общинска собственост се предоставя по този закон. Позоваването на разпоредбите на § 3 и § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване и § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ от страна на касатора не могат да изключат приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС (приета с изменението на чл. 12, ал. 4 от ЗОС в ДВ бр. 101 от 2004 г., към която норма препраща § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване), тъй като в случая не се касае за осъществяване на дейност по напояване и за обект, който не подлежи на концесиониране. Не е основание за отмяна на решението и направеното оплакване, че при наличието на концесионер и възникване на сдружение за напояване биха се усложнили правоотношенията, защото твърдяното усложнение би възникнало и когато язовирът е предоставен за ползване със сключен договор за наем, поради което в § 3, ал. 2 от Закона за сдруженията за напояване е посочен еднакъв ред за прекратяване на договорите за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица, като разграничение на основание усложненост между тях не се прави. При това положение първоинстанционния съд правилно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 7 от ЗОС във връзка с чл. 13, т. 2 от ЗК и е отменил заповедта за определяне на спечелилия конкурса за предоставяне за ползване под наем на язовира. Законосъобразно е отменена и заповедта за допускане на предварително изпълнение № 498/29.08.2008 г., която има акцесорен характер по отношение на основната оспорена заповед№ 453/12.08.2008 г., двете издадени от кмета на община Брезово в нарушение на материалноправните разпоредби. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника - ЕТ "ЕМСИ - Емил Спасов", гр. Пловдив разноски за тази касационна инстанция в размер на 300 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение по приложено адв. пълномощно с договор за правна защита и съдействие. Направените разноски пред първата инстанция следва да се претендират от първоинстанционния съд. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,