Решение № 4830 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, подадена чрез юрк. Дечева, срещу Решение 3212 от 16.05.2023 г., постановено по адм. д. 4552/2020 г. по описа Административен съд София - град, с което по жалба на Ж. Русинов е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта, с която е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения на ГРУП 20М" ООД за данък върху добавената стойност в размер на 80 494,30 лв., в т.ч. главница и лихви за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е възприел като основателни възраженията на жалбоподателя, които не са били подкрепени от доказателства и е пренебрегнал констатациите и изводите на приходните органи, съответно достигнал е до неправилни изводи по приложението на материални закон. Изложени са подробни аргументи за законосъобразно ангажиране отговорността на физическото лице на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. Безспорно е установено, че Русинов се е разпоредил с парични средства на дружеството, за които не е представил доказателства, че са послужили за дейността на ГРУП 20М" ООД. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Попова, моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на оспорването на процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Ж. Русинов, представляван от адв. Вакрилов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който е ангажирана отговорността на Ж. Русинов, в качеството му на управител на ГРУП 20М ООД, за невнесени от дружеството задължения за ДДС общо в размер на 72 769,47 лв. и лихви общо в размер на 48 812,66 лв. В настоящото производство първоинстанционното решение се обжалва, в частта, с която процесният РА е отменен, в частта на установените задължения на Русинов в размер на 80 494,30 лв., в т.ч. главница, и лихви за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г. В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила. Отговорността на Русинов е ангажирана на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, във връзка със задължения, установени с РА Р-22221415002149-091-001/23.02.2016 г., издаден на ГРУП 20М ООД, в резултат на извършената ревизия по ЗДДС за периодите от м. 04.2012 г. до м. 02.2015 г. С ревизионния акт на дружеството са установени задължения общо в размер на 369 048,64 лв. и са начислени лихви за забава общо в размер на 53 678,10 лв., включително за периодите от м. 04.2012 г. до м. 09.2014 г. Ревизионният акт не е оспорен и е влязъл в сила. Установено е, че за периода от 22.02.2012 г. до 16.10.2014 г. Ж. Русинов е бил управител и собственик на 50% от капитала на ГРУП 20М ООД. Дружеството е разполагало с депозитна сметка в лева, открита на 22.03.2012 г. в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, като Русинов е имал спесимен да се разпорежда със средствата по посочената банкова сметка. Приходните органи са установили, че Ж. Русинов е теглил на каса постъпилите суми през целия период на активност на сметката, като изтеглените от него парични средства са надвишили задълженията на дружеството за данъци. Констатирано е, че за 2012 г. са изтеглени общо 186 867,53 лв. в брой, без да е посочено основание за теглене, за 2013 г. са изтеглени общо 157 695,65 лв. и за 2014 г. са изтеглени общо 73 340,60 лв. Ревизиращите органи са формирали извод, че Ж. Русинов не е декларирал дивиденти, получени от ГРУП 20М ООД, като в хода и на двете ревизионни производства същият не е представил доказателства, че изтеглените парични средства от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД са постъпили в касата на дружеството и са използвани за обичайната му стопанска дейност. През 2016 г. е образувано изпълнително дело 160142375/2016 г. за събиране на публичните задължения на ГРУП 20М ООД, като с Постановление изх. С160022-022- 0017942/08.08.2016 г. е наложен запор върху вземания от банки и безналични ценни книжа. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника, като е констатирано, че липсват активи, собственост на длъжника, към които да се насочи принудителното изпълнение. На основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК изпълнително дело 160142375/2016 г. е прекратено на 25.02.2017 г. поради несъбираемост на задълженията. Въз основа на установените факти, органите по приходите са приели, че с извършените от Ж. Русинов разпоредителни действия - прехвърляне/теглене на фирмените парични средства на ГРУП 20М ООД в полза на управителя, задълженото лице със своето действие умишлено е намалило имуществото на дружеството, което представлява препятстване за изплащането на задълженията на юридическото лице. С цел избягване на плащането на публичните задължения на ГРУП 20М ООД Ж. Русинов, действащ в качеството си на управител е теглил паричните суми от сметките на дружеството в деня, в който постъпват. Посочено е, че същите средства е можело да послужат за удовлетворяване на държавата, като взискател. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Като неправилен е възприет изводът на органите по приходите, че са налице доказателства за парично плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба. Съдът е приел, че от приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а" от ДР на ЗКПО. Липсват доказателства, в това число и косвени такива, че парична сума в размера на процесната е постъпвала под каквато и да е форма в патримониума на ревизираното физическо лице или че е налице нарастване на неговото лично имущество. Първоинстанционният съд е приел, че у лицето не е съществувало познание за налични и изискуеми публични задължения към момента на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия. В тази насока е посочил, че процесните задължения са установени с РА Р-22221415002149-091 -001 /23.02.2016 г., издаден във връзка с ревизионното производство, инициирано със ЗВР Р-22221415002149-020-01/31.03.2015 г., т.е. в момент, в който жалбоподателят вече не е бил управител на ГРУП 20М ООД, считано от 17.10.2014 г. Според съда, не са налице безспорни доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между действията на Ж. Русинов, в качеството му на управител на ГРУП 20М ООД и невъзможността на дружеството да заплати своите задължения към държавата. Действително не е спорно, че посочените в РА парични суми са теглени от банковата сметка на дружеството от жалбоподателя, но това не означава, че не са използвани за дейности, които са свързани с предмета на дейност на ГРУП 20М ООД. Единствено поради липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството не може да се презюмира и тяхната липса от касата на дружеството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Относимият в случая фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК /в приложимата редакция/ урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в чл. 19, ал. 2 ДОПК действия -плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през процесните периоди Ж. Русинов е управител на ГРУП 20М ООД. Установено е по безспорен начин също, че лицето е теглило парични суми от банковите сметки на дружеството в периода 2012 г. 2014 г. Неправилен е изводът на съда, че в случая не са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Установено е по категоричен начин, че през процесния период Русинов се е разпоредил с парични средства на дружеството, като в хода на ревизията и пред съда не са ангажирани доказателства, че същите са използвани за дейността на дружеството. Установените от приходните органи обстоятелства обуславят правилност на извода, че посоченото действие по разпореждане с имущество на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а" от ДР на ЗКПО. В случая, както се посочи, Русинов се е разпоредил с финансови средства на управляваното от него дружество, като не е ангажирал доказателства, че същите са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или представляват изплатени дивиденти. Следователно обосновано е прието, че тези суми са изплатени в полза на лицето, в качеството му на съдружник в дружеството, при липса на каквито и да е доказателства, че същите са използвани за дейността на дружеството или че фактически са внесени в касата му. Доказването на целта и начина на използване на изтеглените суми от банковите сметки на дружеството е в тежест на ревизираното лице, което твърди положителни и благоприятни за него факти. Такова доказване в случая не е осъществено както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. В случая е установено недобросъвестното поведение на управителя и наличието на причинно-следствена връзка между действията му по разпореждане с имущество на дружеството и невъзможността за погасяване на публичните задължения. Несъмнено същите са довели до намаляване на имуществото на ГРУП 20М ООД, рсп. до невъзможност за погасяване на публичните му задължения за данъци, които са възникнали и са били дължими именно в периодите, в които финансовите средства са теглени от управителя и същите не са използвани за дейността на търговеца, нито за погасяване на задълженията му. Обстоятелството, на което съдът се позовава в мотивите си, че процесните задължения са установени с РА Р-22221415002149-091 -001 /23.02.2016 г., издаден във връзка с ревизионното производство, инициирано с издаването на ЗВР Р-22221415002149-020-01/31.03.2015 г., т.е. в момент, в който жалбоподателят вече не е бил управител на ГРУП 20М ООД, считано от 17.10.2014 г., не може самостоятелно да обуслови извод за добросъвестност на поведението на управителя. Процесните задължения, за които е ангажирана отговорността на Русинов, са възникнали в периода м.12.2012 г. м. 09.2014 г. и същите са дължими по силата на закона и при осъществяване на определени юридически факти, а не се пораждат след установяването им с ревизионен акт. Датите (периодите) на извършване на действията по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК са конкретно посочени от приходните органи и същите съвпадат с периодите на възникване на публичните задължения за данъци на дружеството. Именно през този период Ж. Русинов е действал като управител на ГРУП 20М ООД, съответно бил е запознат с публичните задължения. Поради това правилно е прието от ревизиращите, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за плащане и събиране на публичните му задължения в процесния размер. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че Ж. Русинов не е ангажирал доказателства за предаване на цялата налична счетоводна документация, отнасяща се до дейността на ГРУП 20М ООД, на новия управител и едноличен собственик на капитала, считано от 16.10.2014 г. - С. Симеонов. Доводите на лицето в тази насока, изложени при ревизията, пред съда и в писмения отговор в настоящото производство, са изцяло недоказани. Логично е твърдението, че за Русинов е било невъзможно да представи счетоводни документи относно дейността на дружеството след продажбата на дружествените дялове. Именно предаването обаче на тези документи, активи, в т.ч. фактическа наличност и пасиви на новия управител не е доказано, чрез съответните документи, с които лицето следва да разполага - приемо- предавателен протокол или друго писмено доказателство, което да удостоверява приемане и предаване на счетоводството на дружеството, на негови активи, в т.ч. налични парични средства в брой, на новия собственик и управител. Основателно в тази връзка се сочи от касатора, че от обстоятелството, че такива документи не са представени следва извод, че към момента на извършената промяна в собствеността и управлението на дружеството, същото не е разполагало с никакви налични активи, в т.ч. ДМА, материални запаси и парични средства, които да бъдат предадени на новия собственик на дружествените дялове, защото в противен случай наличието на такива активи би следвало да е установено: 1) по счетоводни данни; 2) като фактическа наличност; 3) като активи, които се предават с приемо-предавателен протокол на приобретателя на дружествените дялове. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че по отношение на Ж. Русинов са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК за задължения за данъци на ГРУП 20М ООД за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г., поради което процесният РА е законосъобразен в частта на установените задължения в общ размер на 49 159,31 лв., заедно с лихви за забава в общ размер на 33 334,99 лв. Решението на АССГ, като постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо това, оспорването на РА в посочените части следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в общ размер на 14 823,03 лв., в т.ч. 643,95 лв. държавна такса за касационното производство, 14 179,08 лв. - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение