Решение № 6764 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2009 г.

Решение № 6764 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "СЕЛ - 15" ООД със седалище и адрес на управление - София, подадена от адв. Арсенов, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Стоян Христов Гешев, срещу решение № 16/30.09.08 г., постановено по адм. д. № 230/04 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Крум Георгиев Бояджиев, Георги Миладинов Бояджиев, Елена Миладинова Цонева и Евгения Анастасова Енчева поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Представят подробна писмена защита. Ответниците община Велинград (в писмено становище) и Славчо Добрев Добрев, представляван адв. Арсенов, не оспорват касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение с мотиви за неоснователност, оспорването по жалбата на касатора "Сел - 15" ООД срещу Заповед № 1035/22.10.03 г. на кмета на община Велинград е отхвърлено. Видно от обстоятелствената й част, процесната заповед е издадена в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) вр. с чл. 62, ал. 5, предл. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата) в изпълнение на решение по гр. д. № 118/02 г. на Районен съд - Велинград, влязло в сила на 18.07.02 г., с което "Сел - 15" ООД е осъдено да отстъпи собствеността и предаде на Крум Георгиев Бояджиев владението върху недвижим имот, възстановен по реда на ППЗПСЗЗ , представляващ част от 3390 кв. м при съответни граници от УПИ I "за оранжерии", отреден за имот пл. № 5937, кв. 465, целият от 22880 кв. м. Със заповедта е одобрена промяна на кадастралния план на Велинград като за сметка на имот пл. № 5937, кв. 465 е попълнен нов имот пл. № 7370, кв. 465 от 3390 кв. м. по линиите в кафяво на скицата към съставения констативен акт. Преценката на законосъобразност на заповедта, извършвана към датата на издаването й, е налагала установяване на идентичност между поземления имот, предмет на уважения иск за собственост и попълнения в кадастъра имот. В диспозитива на влязлото в сила решение липсва препращане към приета като доказателство скица, подписана от съда и представляваща неразделна част от съдебния акт, чрез която частта от имота, по отношение на която е уважен иска за собственост, да е реално индивидуализирана. Такава скица, независимо от позоваването в мотивите на заповедта и представляваща евентуално част от административната преписка, не е приложена по делото. Тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 152, ал. 4 АПК изискването на преписката, в случай на непредставянето й от административния орган, е задължение на съда, непопълването на делото с това доказателство от значение за правилното му решаване, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение препятства възможността за преценка съответствието с материалния закон на решаващият, възприет в мотивите на обжалваното решение, извод за неоснователност на оспорването. С оглед изложеното касационната жалба, в частта досежно претенцията за неправилност на решението е основателна и следва да бъде уважена с отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на посоченото писмено доказателство и изясняване на релевантната за правилното решаване на спора идентичност на имотите. Претенцията за прогласяване нищожността на решение № 2066/13.09.93 г. на ПК - Велинград не може да бъде обсъждана в настоящето производство. Спорът по отношение правата, черпени от това решение, е спор досежно собствеността върху попълнения имот. Този спор е бил предмет на производството по гр. д. № 118/02 г. на РС - Велинград, в което биха били относими доводите за нищожност на административното решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение