Решение № 7753 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2021 г.

Решение № 7753 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Банско, чрез адв. Христова, и касационна жалба на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година", чрез главен експерт с юридическа правоспособност Т., срещу решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град, поправено с решение № 2028/29.03.2021 година по адм. д. № 3273/2018 година. Релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година", чрез главен експерт с юридическа правоспособност Т., срещу решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град и решение № 2028/29.03.2021 година по адм. д. № 3273/2018 година за поправка на очевидна техническа грешка в решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град. Според представителя на ВАП касационната жалба на община Банско е недопустима.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд прави извод за допустимост на касационната жалба на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година", чрез главен експерт с юридическа правоспособност Т., срещу решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град, както и срещу решение № 2028/29.03.2021 година по адм. д. № 3273/2018 година за поправка на очевидна техническа грешка в решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град. Същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Касационната жалба на община Банско, чрез адв. Христова, срещу решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град, поправено с решение № 2028/29.03.2021 година по адм. д. № 3273/2018 година, е недопустима на основание чл. 215, т. 1 от АПК поради липса на правен интерес. С решението по жалба на община Банско е отменено решение от 28.02.2018 година на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година". Поради недопустимост, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По основателността на касационните жалби на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година":

Производството пред АССГ е образувано по жалба на община Банско срещу решение от 28.02.2018 година на главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 година".

С решение № 580/3.02.2021 година на Административен съд – София-град, поправено с решение № 2028/29.03.2021 година по адм. д. № 3273/2018 година за поправка на очевидна техническа грешка, съдът отменя обжалвания административен акт. За да постанови този правен резултат, съдебният състав приема, че: Производството е образувано въз основа на искане за междинно плащане № 7 от 21.12.2017 г, на стойност 3 791 854. 98 лв. по проект BG16 M10 Р002-1. 005-0003-С01- Втора фаза на проект "Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Банско с изграждане на ПСОВ", финансиран по Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020, с бенефициер община Банско. Последният е уведомен, че не са верифицирани средства в размер на 189 592. 78 лева от БФП по изписани фактури от 5.08.2016 г., от 25.11.2016 г., от 22.12.2015 г. и разходи по сертификат № 13, както и не са верифицирани средства от собствено финансиране в размер на 5904. 46 лева. Като мотив за отказа за верификация ръководителят на УО е посочил наложена финансова корекция в размер на 5 % по договорно споразумение № Д-ОП-327 от 01.08.2013 г. с изпълнител ДЗЗД "Нова Банско", съгласно писмо изх. № 08-00-1528 от 30.09.2016 г. на Ръководителя на УО на ОПОС, което от своя страна препраща към мотивите на писмо № 08-00-8364 от 12.11.2013 г., с което поради установени нарушения на приложимата нормативна уредба при възлагането на обществената поръчка била наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на сключения договор. Органът е приел, че процесният разход е недопустим, тъй като не съответства на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, поради наложена финансова корекция. Въз основа на анализ на фактите по спора, във връзка с изписаната правна квалификация, съставът на АССГ прави извод за материална незаконосъобразност на акта. Съдът е посочил, че определянето на финансови корекции и верификации са отделни производства, които могат да протичат както паралелно едно с друго, така и последователно. В конкретния случая обаче РУО незаконосъобразно е отказал да верифицира суми поради определена финансова корекция, каквото основание в закона липсва. А и от данните по делото не се установява факта на определена финансова корекция, която да бъде изпълнявана.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдебният състав на ВАС прави извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не сочи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

В допълнение към изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на административния акт, касационната инстанция прави следните изводи от правна страна:

1. Предпоставките за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 от ЗУСЕСИФ. Изпълнението на определена финансова корекция чрез налагането й върху допустимите средства от ЕСИФ по конкретен проект не се извършва чрез отказ за верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, както е сторил РУО в случая, още повече когато се касае за разходи по различни проекти и програмни периоди. Извършването на финансова корекция е регламентирано в чл. 75 от ЗУСЕСИФ. ФК, по аргумент от чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, отменя финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, като по аргумент от чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ засяга само допустимите средства по проекта, спрямо който се отнася нарушението.

1. При влязло в сила решение на общия съд, с което със сила на присъдено нещо се установява липса на нередност, която да представлява основание за определяне на финансова корекция, писмо на РУО от 2016 година, т. е. след влизане на ЗУСЕСИФ в сила, до бенефициера, с което се потвърждават констатациите за нередност от 2013 година, няма характер на административен акт, още повече на такъв, с който да се преодолее силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на Апелативен съд гр. София.

В случая, с писмо № 08-00-3864 от 12.11.2013 г. на директора на дирекция "Кохезионна политика и околна среда" в качеството му на УО на ОП "Околна среда" на община Банско е определена финансова корекция, в размер на 5 % от стойността на договор Д-ОП-327 от 1.08.2013 г. С решение на Апелативен съд гр. София се прави извод за незаконосъобразност на определената финансова корекция с писмо № 08-00-3864 от 12.11.2013 г. на директора на дирекция "Кохезионна политика и околна среда" в качеството му на УО на ОП "Околна среда" 2007-2013 г., в размер на 5 % от стойността на договор № Д-ОП-327 от 1.08.2013 г., сключен с изпълнител ДЗЗД "Ново Банско". Неправилен е изводът на РУО по програмата, че след като с ново писмо № 08-00-1528 от 30.09.2016 г. на Ръководителя на УО на ОПОС, органът препраща към писмото от 2013 година, с това от 2016 година се определя вече с административен акт нова ФК за същата нередност, който акт не е обжалван от бенефициера, подлежи на изпълнение и именно тази корекция е основание за отказа за верификация на сумите по процесното решение.

1. РУО може да откаже плащане на сума, представляваща определена с нарочен мотивиран акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова корекция. Този отказ обаче няма характеристиките на отказ за верификация, тъй като ФК се налага върху допустимите средства от ЕСИФ. При проверка на отказа съдът извършва проверка определена ли е ФК, с какъв мотивиран писмен акт и съответства ли размера по акта за ФК.

Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд прави извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В производство по верификация РУО по програмата извършва проверка за допустимост на разходите на основанията по чл. 57 от ЗУСЕСИФ. Определена ФК не представлява основание за недопустимост на разхода по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. А в случая дори и не се установява определена такава с мотивирано решение с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Влязлото в сила решение на общия съд, с което се прави извод за липса на нередност, която да е основание за определяне на ФК, е пречка за издаване от РУО на административен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за същата нередност.

Предвид изхода на спора, на община Банско следва да се присъдят разноски по делото в размер на 5310 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид недопустимостта на касационната жалба на община Банско, държавната такса за подаване на същата не следва да се присъжда за заплащане от органа.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд