Решение № 8762 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А1 България ЕАД, чрез пълномощника му адвокат В. Драмов, срещу Решение 391 от 20.01.2020 г., постановено по адм. дело 1815/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на закона отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му изцяло, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си юрисконсулт Пеева, в съдебно заседание и писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от "А1 България" ЕАД срещу Национална агенция за приходите (НАП) иск за обезщетение на претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 544976,82 лв. от частично отменен по съдебен ред ревизионен акт, представляващи разноски по договори за учредяване на банкови гаранции и по договори за предоставяне на консултантски услуги в полза на дружеството, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и е присъдил разноски по делото на ответната страна. За да постанови този резултат е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред. Изведения от закона сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността налице е частично отменен по съдебен ред ревизионен акт. Неправилно е прието в обжалваното решение, че разходите, формиращи исковата сума във връзка с издаването на банковите гаранции не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането. Разходите свързани с издаването и поддържането на банковите гаранции са причинили увреждане в имуществената сфера на дружеството, довело до намаляване на неговия патримониум в размер на исковата сума, именно в резултат на незаконосъобразния ревизионен акт. Основният извод, който следва да се направи е, че ако не беше извършена ревизията и не беше издаден ревизионен акт, дружеството не би направило разходите, свързани с издаването и обслужването на банковите гаранции. Следва изрично да се посочи, че пряка и непосредствена причинно-следствена връзка не означава, че по веригата между противоправното поведение и резултата от него е изключено да има други юридически факти, а че тези юридически факти не трябва да са от такъв вид, че да прекъсват тази верига. Изборът на данъчно-задължено лице какво поведение в рамките на закона да предприеме при наличие на подлежащ на изпълнение, но невлязъл в сила ревизионен акт, не прекъсва причинно-следствената верига, както е и в случая. Административен съд София-град е обсъдил подробно цитираната от НАП практика на Съда на ЕС, като неправилно е констатирал, че тя касае решения на СЕС, при които фактическата обстановка по спора е идентична с тази по настоящия спор. Решенията са постановени по повод реализиране отговорността на ЕС по чл. 340, ал. 2 ДФЕС и разгледаните в тях факти се различават от установените в настоящото производство. Следва изрично да се подчертае, че правото на ЕС не е приложимо по настоящото дело, тъй като не се касае нито за отговорност на ЕС, нито за отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС. По тези съображения съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между разходите, понесени от ищеца за издаване и поддържане на банкови гаранции и частично отменения ревизионен акт и пропорционално на тях е дължимо обезщетение в размер на 364465,29 лв. /65,92% от 552890,30 лв./ Изцяло се споделят мотивите на Административен съд София-град за липса на пряка причинно-следствена връзка между намаляването на имуществото на дружеството с разходи за консултантски услуги и частично отменения РА. Избор на А1 България ЕАД е колко и какви консултанти да ангажира в рамките на сферите на своята дейност, но този избор не може да бъде противопоставен на държавата, когато става въпрос за ангажиране на нейната отговорност. Правилно административния съд приема, че този избор в случая прекъсва причинно-следствената верига и изключва отговорността на държавата. Освен това въпросът за осчетоводяване на активите клиентска база и търговска марка, който е бил спорен по няколко данъчни дела във връзка с издадени за различни данъчни периоди ревизионни актове на дружеството, не е само предмет на данъчни спорове и по-конкретно на данъчния спор по делото, в рамките на което е частично отменен процесният ревизионен акт. Този въпрос е поставен още преди започване на данъчните ревизии и е свързан с желанието на самото дружество за осчетоводяване на въпросните активи по определен изгоден за него начин, така че да бъде намален резултатът му за данъчни цели във връзка с корпоративно подоходно облагане. Този въпрос е предмет на спор и по други данъчни дела, във връзка с което са заведени и отделни производства по ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено в частта му с която е отхвърлен предявеният от А1 България ЕАД против НАП иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по договори за учредяване на банкови гаранции, причинени от отменен частично ревизионен акт Р-29002915001750-091-001/17.10.2016 г., за сума в размер на 364465,29 лв., като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в тази му част, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019 г., дата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Решението е неправилно и в частта му, с която са присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в относимата им редакция), тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, към момента на предявяване на искаа, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред съда. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1062,50 лв., от които 62,50 лв. внесени държавни такси и 1000 лева депозит за изготвяне на експертиза. Разноски за адвокатско възнаграждение в производството не се дължат. Не е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му по делото, установяващ размера и начина на плащане на договорено адвокатско възнаграждение, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,