Решение № 622 от 10.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 562/2010 г.

Решение № 622 от 10.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 562/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от страната на подсъдимия Н. И. Ш. против присъда № 195 от 21.05.2010 г. по в.н.о.х.д. № 160/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Оплакванията в жалбата са за: недоказаност авторството на подсъдимия, датата и начина на извършване на вмененото му престъпление, както и принадлежността на откраднатите движими вещи; допуснато съществено процесуално нарушение с включване в доказателствения материал на показанията на свидетелите Ал. Н., Ив. Т. и П. Т.. Иска се отмята на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният от него защитник, адвокат Ив. Д., лично получили призовките си съответно на 21 и на 19.10.2010 г., не се явяват. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда № 236 от 5.03.2010 г. по н.о.х.д. № 2005/2007 г. на Петричкия районен съд, Н. Ил. Ш. е признат за невиновен в това, след предварително сговаряне с А. Н. Н. и И. В. Т. да е извършил на 8 срещу 9.02.1996 г. от заведение в гр. П., собственост на И. А. З., кражба чрез взлом и използване на технически средства на собствени на Ив. А.. З. движими вещи с обща стойност 22 210 неден. лв., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Ш. е признат за виновен в извършването на горното престъпление и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от три години с оправдаване, откраднатите вещи да са на стойност за разликата над 17 600 неден. лв. Жалбата е неоснователна. Авторството на кражбата- извършена от Ш., Н. и Т. след предварителното им сговаряне-, начинът на извършването й- преодоляване на метална преграда посредством използване на щанга и отверка- и откраднатите вещи, за които Ш. е признат за виновен- цветен телевизор Е. С 280 Д, касетофон ХИТАЧИ и два стека цигари МАРЛБОРО- са установени от показанията на пострадалия Ив. З., чиято собственост са били както заведението, така и намиращите се в него, включително откраднатите, вещи, от показанията на свидетелите П. С. Т. и Д. К. Д., разпитани от първоинстанционния съд съответно на 24.02 и на 3.07.2007 г., от показанията на Ал. Н. и Ив. Т., дадени при досъдебното разследване пред съдия съответно на 15.07.2002 г. и на 5.10.2005 г., от протокола за доброволно предаване на 8.04.1996 г. от Ш. на телевизора и касетофона със записване в протокола обяснението на Ш., че "тези неща са от кражбата, която извършихме от барчето на военния блок". Неоснователен е доводът срещу разпита като свидетели, респ. срещу включването в подлежащия на обсъждане доказателствен материал на дадените от тях показания, на Ал. Н. и Ив. Т.. С прокурорско постановление от 27.05.2002 г. е било прекратено наказателното производство срещу Н. и Т.. Постановлението за прекратяване не е било обжалвано от лицата, имащи това право съгл. чл. 243, ал. 3 НПК - обвиняемият, спрямо когото е прекратено наказателното производство, пострадалият и ощетеното юридическо лице, ако има такова. Обвиняемият, спрямо когото наказателното производство продължава, не получава препис от постановлението за частично прекратяване, нито има правото да го обжалва, каквото е разбирането в доктрината и съдебната практика, изразено в р. 536-2002, II н. о., Бюл., 2002, бр. 9. Предвид на казаното получаването или неполучаването от Ш. на препис от горното постановление няма никакво значение за действието му по отношение на Н. и Т., а оттук- и към отпадане пречката да дават показания като свидетели с оглед на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК. Неоснователно с възразява и срещу разпита като свидетел на П. С. Т. с оглед на чл. 118, ал. 2 НПК. Действително П. Т. е разпитал на 20.02.1996 г. пострадалия Ив. З., но в съставения за целта протокол не е посочено разпитът да е по повод образуваното предния ден предварително производство срещу неизвестен извършител- дознание № 154/1996 г. - а след образуването през 2001 г. на сл. д. № 84/96 г. срещу Ш., Н. и Т., всички процесуални действия са извършвани от следователя С. Г. Дундев. Имайки предвид дотук изложеното и при липсата на други касационни основания, подкрепени с налагащи отговор доводи, ВКС в състав от трето н. о., на основания чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК