Решение № 15041 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2020 г.

Решение № 15041 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Солигена 2017" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя д-р К. Пенкова, срещу Решение № 71/23.07.2020 г. по адм. д. № 102/2020 г. по описа на Административен съд- Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 09 – 104 от 15.04.2020 г. на директора на РЗОК – Търговище, с която е отказано на лечебното заведение сключване на допълнително споразумение към Договор № 250193/13.02.2020 г. с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за изпълнение на ВСМДИ с код 10. 20. "Микроалбуминурия" по пакет "Клинична лаборатория" при условията на Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД МД/ 2020-2022 г.

В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗОК- Търговище, при редовно призоваване, не се представлява, но в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба изцяло, излагайки подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че решението е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По делото е установено, че със Заявление, вх. № 29-04-73/30.01.2020 г., "Медицински център Солигена 2017" ООД е поискало сключване на договор с НЗОК през 2020 г. при условията на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 – 2022 г., по следните пакети от здравни дейности:

1 Основен пакет "Първична извънболнична медицинска помощ" по Приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г. и 2/Основен пакет "Специализирана извънболнична медицинска помощ" по Приложение № 2 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г. със съответните специализирани медицински дейности и медико- диагностични изследвания по специалности.

Между дружеството и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК- Търговище, е сключен Договор № 250193/13.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, в съответствие с НРД МД 2020-2022 /обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г. /., като обхватът на медицинските дейности, предмет на договора, очертан в чл. 2 от същия, е изцяло съобразен със заявеното от изпълнителя на медицинска помощ.

На 18.03.2020 г., с придружително писмо с вх. № 29 – 04 – 176 от 18.03.2020 г. е подадено ново заявление от медицинския център до директора на РЗОК – Търговище за сключване на договор по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО по пакет от здравни дейности, както следва:

1/Основен пакет "Първична извънболнична медицинска помощ" по Приложение № 2 към чл. 1 на Наредба № 9 от 2019 г.

1. 1. Високоспециализирани медико-диагностични изследвания по специалности:

Клинична лаборатория – 10. 20

Назначената от директора на РЗОК- Търговище работна група по организацията и провеждането на договорния процес в направление СИМП и СМДЛ е изразила становище, че не са налице основания за сключване на договор със заявения предмет, поради факта, че съгласно чл. 25, ал. 5 от НРД МД 2020 – 2022 г. предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК не може да се разширява – от една страна, а от друга, че не са налице условията за дерогация на тази норма, съгласно чл. 25, ал. 6 от НРД, доколкото не е налице потребност от заявената медицинска помощ – същата вече е обезпечена чрез договори с четирима други изпълнители със седалище в област Търговище: "Лабстил - МДЛКРИ" ООД, "МБАЛ – Попово" ЕООД, "СМДЛ – Биомед 2001" ООД и ДКЦ "Св. Иван Рилски" ООД.

С писмо от 22.03.2020 г., директорът на РЗОК уведомява медицинския център, че няма основание да се сключи анекс с допълнително заявената медицинска дейност. На 27.03.2020 г. дружеството жалбоподател подава жалба до управителя на НЗОК срещу обективирания в писмото отказ на директора на РЗОК- Търговище.

Управителят на НЗОК е разгледал жалбата и се е произнесъл по нея със Заповед № РД – 09 – 452 от 14.04.2020 г. Приемайки, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма, управителят на НЗОК е отменил отказа на директора на РЗОК и му е върнал преписката за ново произнасяне.

При новото произнасяне директорът на РЗОК е постановил процесната Заповед № РД – 09 – 104 от 15.04.2020 г. Същата е била оспорена по административен ред пред управителя на НЗОК, който със Заповед № РД – 09 – 510 от 11.05.2020 г. я е отхвърлил като неоснователна.

В мотивите на оспорваната заповед от 15.04.2020 г. се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от НРД МД 2020-2022 г. предметът на договорите и допълнителните споразумения с РЗОК не може да се разширява, като според ал. 6 на същия член тази забрана не се прилага, когато въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност, съгласно НЗК, е налице потребност от медицинска помощ, която хипотеза не е налице и липсва общо условие за подписване на допълнително споразумение към договора от 13.02.2020 г.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Оспорената заповед съдържа ясно и точно описание на фактическото основание на отказа за сключване на допълнително споразумение за изпълнение на ВСМДИ с код 1-. 20 "Микроалбуминурия" по пакет "Клинична лаборатория" при условията на НРД МД 2020-2022 г.: "Медицински център Солигена 2017" ООД е подал второ по ред заявление /на 18.03.2.0202 г./, след сключването на Договор № 250193/13.02.2020 г., а предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява. Не е налице и потребност.

Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 59б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 26, ал. 1, т. 2 и ал. 5, чл. 24, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 5 от НРД МД 2020-2022 г.: лечебното заведение не отговаря на изисквания на закона, което се установява от представените документи или при проверка (в случая не е налице изключението на чл. 25, ал. 6 от НРД да е налице потребност от медицинска помощ).

Идентични правни и фактически основания за издаване на оспорения акт са изложени и в Заповед № РД-09-510 от 11.05.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която е отхвърлена жалбата на "Медицински център Солигена 2017" ООД срещу Заповед № РД-09-104/15.42.3019 г. на директора на РЗОК – Търговище.

Първоинстанционният съд е изключително прав в преценката си, че независимо по какви причини (техническа грешка или друга), жалбоподателят не е посочил в първоначалното си заявление ВСМДИ с код 10. 20 по Приложение № 2 към чл. 1 от Наредба № 9 от 2019 г., поради което и тази дейност е останала извън обхвата на сключения договор. Договорът на жалбоподателя с РЗОК е сключен на 13.02.2020 г., той има определен предмет, част от който не е обсъжданата ВСМДИ с код 10. 20 и правилата за изменението на предмета на договора са подчинени на Закона за здравното осигуряване. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от НРД 2020-2022, е предвидено изключение за разширяване предмета на договорите и допълнителните споразумения, но е въведено условие за това - да е налице потребност от медицинска помощ. Преценката за потребността от медицинска помощ следва да е въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност, съгласно Националната здравна карта. Сформирана е работна група от страна на директора на РЗОК- Търговище. Доколкото преценката на потребността и наличието, или липсата на недостатъчност, се извежда от статистически данни за нуждите на населението, основани на заложеното в областната здравна карта и впоследствие заложени в НЗК, както и на статистически данни за сключените вече договори за съответната медицинска дейност/ с четири дружества/, то е извън всякакво съмнение правилността на преценката на административния орган.

Предвид кумулативното наличие на две обстоятелства: че процесното заявление на оспорващото лечебно заведение е подадено след сключване на договора, а неговият предмет не може да бъде разширяван и на второ място, че е установена липса на потребност от съответната медицинска дейност, директорът на РЗОК-Търговище е постановил мотивиран отказ за сключване на допълнително споразумение, който резонно и в съответствие с разпоредбите в законовите и подзаконови нормативни актове, е приет от първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен.

Касаторовото възражение за произнасяне на съда в противоречие с материалния закон, се явява абсолютно неоснователно, тъй като не е налице пряка връзка на спора по настоящото производство с произнасянето на съда по адм. дело № 85/2020 г. на АС- Търговище по Заповед № РД-09-452 от 14.04.2020 г., издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, с която той е отменил отказа на директора на РЗОК – Търговище, обективиран в писмо с изх. № 29-04-175/20.03.2020 г. да сключи анекс с "Медицински център Солигена 2017" ООД към Договор № 250193/13.02.2020 г.

Освен това, след служебна проверка в деловодната система на ВАС, настоящият състав установи, че с Определение № 12419/08.10.2020 г. по адм. д. № 10196/2020 г. на ВАС, VІ отд., съдът е оставил в сила Определение № 251 от 31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 85 по описа за 2020 г. на АС- Търговище, с което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, т. е. делото не е висящо, каквито са твърденията на дружеството, обосноваващи и основното възражение за произнасяне на първоинстанционния съд "свръхпетитум". Върховният административен съд, в посоченото определение, е изложил категорични мотиви и за процесуална недопустимост на жалбата на дружеството по силата на изричните процесуални разпоредби на чл. 98 и чл. 145, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 97, ал. 2 от АПК, което е още един аргумент, определящ възражението за обвързаност на двете дела като неоснователно.

Като е счел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд- Търговище е постановил правилно решение. При липса на касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията за плащане на разноски в полза на РЗОК – Търговище се явява основателна, като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, размерът на възнаграждението следва да бъде определен в минималния размер от 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,