Решение № 2831 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2008 г.

Решение № 2831 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е образувано е по касационна жалба на Димитър Стефанов Ковачев от гр. София против Решение от 09.10.08 г., постановено по адм. д. № 852/07 г. на Софийски градски съд, III Б състав, с което е отхвърлена жалба против писмо изх. № ОП-303/10.07.2006 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ"СО"), обективиращо отказ от преразглеждане на разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица № 4801016986/29.09.2005 г. С жалбата не се релевират конкретни касационни основания за исканата отмяна на атакуваното решение на СГС, поради което касационният контрол е при хипотезата на чл. 218, ал. II АПК, във връзка с чл. 39 ЗВАС (отм.) и § 4, ал. I ПЗР АПК. В писмено становище по делото, касаторът поддържа неправилност на съдебния акт, като заявява и четири различни нерегламентирани от реда на настоящото производство искания за обезщетения, насочени към ответния административен орган и неговия процесуален представител. Поради това моли за отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация - Главният директор на Столично управление "социално осигуряване", чрез юрисконсулт Малакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу писмо изх. № ОП-303/10.07.06 г. на ответния по касация орган, с което е отказано преразглеждане на влязло в сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица № 4801016986/ 29.09.05 г., първоинстанционният съд е приел, че не са били осъществени предпоставките, предвидени в приложимата норма на чл. 32, ал. I ЗАП (отм.), във връзка с чл. 231 ГПК (отм.), поради което е липсвало основание за компетентния орган (непосредствено по-горестоящ) да отмени или измени влезлия в сила индивидуален административен акт, издаден в производство по чл. 54а и следващите от КСО. Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, съобразно доводите в касационната жалба и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Правилно Софийски градски съд е установил фактите по спора и в съответствие със закона е приел за безспорно наличието на влязъл в сила административен акт - разпореждане № 4801016986/29.09.05 г., с което е определено парично обезщетение за безработица (ПОБ) на касатора, и за който ИАА не са били налице предпоставките на чл. 231 ГПК (отм.), във връзка с чл. 32, ал. I ЗАП (отм.) за изменение в частта му за срока на отпуснатото ПОБ. Изложил е нарочни мотиви, че по реда на отменителното производство, нормирано в чл. 32 ЗАП (отм.) жалбоподателят не е можел да санира последиците от изтичането на преклузивния срок за обжалване на акта, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Решението е правилно. Отмяната или изменението на стабилен административен акт, какъвто е въпросното разпореждане за отпускане на ПОБ, е предоставена от чл. 32, ал. I ЗАП (отм.) на горестоящия по отношение на издателя на акта орган. С няколко поредни сезирания (молби и жалби) от 15.06.2006 г.; от 27.06.2006 г.; от 4.07.2006 г.- по повод на която е издадено атакуваното писмо от главния директор на СУ "СО" и от 20.07.06 г. (приложени в административната преписка), всички подадени след влизане в сила на процесното разпореждане, касаторът е искал неговото изменение в частта за срока на отпуснатото му обезщетение за безработица, като е твърдял, че има повече от 20 години трудов стаж и следователно му се е полагало ПОБ за срок от 12 месеца. За да постанови оспорения отказ от възобновяване на административното производство по КСО за отмяна или изменение на Разпореждане № 4801016986/29.09.05 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУ "СО", ответният административен орган е приел липса на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. I, б. "а" ГПК (отм.) Този отказ е обективиран в оспореното пред СГС писмо изх. № ОП-303/ 10.07.06 г. и съгласно изрично разписаното правило в чл. 32, ал. IV, изр. 2 ЗАП (отм), по аргумент за противното, е подлежал на съдебен контрол, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Възобновяването на производства по издаване на административен акт е извънреден контролен способ и е възможно при наличието на фактически състав изискващ: влязъл в сила административен акт; необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 231, ал. I ГПК (отм.) основания, които са въведени изчерпателно. Те не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като производството засяга стабилитета на акта. В този смисъл са без значение в производството твърденията на касатора за "медийна информация за установени факти, че в община "красно село" се били отпускали ПОБ на лица с месечен доход над 1000 лева"; за последвало "изменение и допълнение на КСО"; за допуснати дисциплинарни или административни нарушения от длъжностни лица при ответника и други, щом не съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 231, ал. I ГПК (отм.) Твърдението в касационната жалба, че ответникът по нея не бил представил относими към основанията по чл. 231 ГПК (отм.) доказателства, не се оправдава от фактическа страна, тъй като пълната административна преписка е представена с придружително писмо от 9.05.2007 г. и по нейното приемане касаторът не е възразил в съдебното заседание на 6.02.08 г. Без значение са и твърденията, свързани с искания към ответния орган за доказване на осигурителния стаж на жалбоподателя, което съгласно действащото законодателство (вкл. чл. 40, ал. I НПОС) става с трудови, осигурителни и служебни книжки; с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. IV КСО. Отделен е въпроса, че в рамките на проведеното отменително производство по чл. 32 ЗАП (отм.), законово изискване за неговото допускане, е откриването на нови писмени доказателства, т. е. такива, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по административната преписка при полагането на дължимата грижа от страна на молителя. Във всички свои жалби касаторът твърди, че неправилно не му е бил зачетен осигурителен стаж като едноличен търговец - самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. III КСО, но не уточнява какви документи по смисъла на чл. 40, ал. I НПОС, очаква да се намират при ответния административен орган, още повече, те да са новооткрити и да установяват съществуването на нови обстоятелства от съществено значение за делото, каквото е изискването на чл. 231, ал. I, б. "а" ГПК (отм.). Неоснователно е и оплакването в жалбата, че щом атакуваното съдебно решение няма номер, то следвало че няма решение. Законът задължава съдилищата да се произнасят с мотивирани съдебни актове и няма норма, която да налага задължително поставяне на номер на решението, при неизпълнението на която, да се смущава валидността му. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания отказ на ответния по касация административен орган да възобнови административното производство по чл. 54а и следващите от КСО, СГС правилно е приложил материалния закон, изграждайки съответен на фактите и закона краен решаващ извод. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема, че решението на Софийски градски съд, III Б състав, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение