Решение № 1293 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13902/2009 г.

ВАСVII отделение01.02.2010 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 65 от 17.07. 2009 г., постановено по адм. д. № 3561/2009 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1293 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13902/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Хайк Арутюнян, чрез пълномощника му адвокат Александър Гонев, против решение № 65 от 17.07. 2009 г., постановено по адм. д. № 3561/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ-195 от 4.03.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция", ГД "Охранителна полиция" - МВР. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводи за неправилност на изводите на съда досежно твърденията за нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Касаторът счита, че статутът му на апатрид не е съобразен от първоинстанционния съд, както не са съобразени измененията в относими правни норми на приложимия Закон за чужденците в Република България, не е съобразена и Европейската конвенция за гражданство (ЕКГ). Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Производството е започнало по жалбата на Хайк Арутюнян против заповед № ЗДМ-195 от 4.03.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" с правно основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ за принудително отвеждане до границата на чужденец. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. При издаването на заповедта е съобразена и нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е обсъдил всички наведени и релевантни за спора оплаквания, съобразно ангажираните по делото относими доказателства, при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване. Поради това и предвид приключилото производство по реда на Закона за убежището и бежанците и постановения отказ за предоставяне статут на бежанец, административният орган е издал принудителната административна мярка принудително отвеждане до границата на Република България на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 42 от 2001 г.), когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. Правилно е прието, че няма нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението на тези правила е съществено, когато - ако не беше допуснато, е могло да доведе до друг, обратен на приетия, правен резултат. В случая, адресатът на административния акт е упражнил в пълнота правото си на защита и е реализирал възможността си да представи доказателства. Относимостта на тези доказателства обаче се преценява по същество от административния орган, респективно от съда. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, тъй като оспорената заповед е неизпълнима - адресатът се определя като апатрид. Както правилно е приел решаващият съд, това обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на административния акт. Цитираната Европейска конвенция за гражданство, ратифицирана от Република България, не изключва приложението на националното законодателство. С нея се признава, че по въпросите за гражданството трябва да се вземат предвид законните интереси и на държавите, и на отделните индивиди. Ратифицирана от Република България е и Конвенцията за статута на апатридите, която ги дефинира като лица, които не се разглеждат като граждани от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Тази Конвенция задължава държавите да осигуряват права на същите, както и на своите граждани - чл. 23. В същото време, в чл. 2 от Конвенцията изрично е указано, че апатридите имат не само права, но и задължения по отношение на страната, в която пребивават и са длъжни да спазват и се подчиняват на законите. Договарящите се държави не предприемат принудителни мерки спрямо апатриди, намиращи се на законно основание на тяхна територия. С изключение на случаите, когато неотложни съображения за държавната сигурност налагат друго, на апатридите се предоставя правото да представят доказателства в свое оправдание, правото да обжалват пред компетентните инстанции и да бъдат представяни за целта пред тези инстанции или пред лице или лица, специално определени от компетентните инстанции. Но договарящите се държави си запазват правото да прилагат такива вътрешни мерки, каквито счетат за необходими. В случая не са представени допустими и относими доказателства от страна на касатора, оборващи констатациите на административния орган, за релевантния период след 8.12.2008 г. до датата на постановяване на оспорената заповед. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения, които касационната инстанция изцяло споделя. Останалите, наведени от касатора съображения, са ирелевантни за правния спор. Представените с касационната жалба писмени доказателства са неотносими, тъй като с тях се установяват последващи факти. Неоснователен е и доводът, че при издаване на заповедта не са отчетени обстоятелства като продължителността на пребиваването на територията на страната, семейното му положение, съществуващите културни, социални и семейни връзки с държавата по произход. При постановяване на административния акт се прилага нормативният акт, действащ към момента на издаването му. В този случай, при липсата на специална норма, придаваща обратно действие, позоваването на последващото изменение на Закона за чужденците в Република България (ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 год.) не следва да се обсъжда. Воден от горното, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1