Решение № 10888 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Чонков против решение 599 от 22.03.2021 г., постановено по адм.д. 1867/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Родопи, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Н. Чонков против заповед 591/18.06.2020 г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат незаконен строеж постройка на допълващото застрояване- лятна кухня, находящ се в УПИ ІІІ-312, кв. 28 по регулационния план на [населено място], община Родопи, област Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е изграден през 2015 г., но с оглед факта, че в административния акт е посочен период на изграждането му месец април 1999 г. месец ноември 2000 г., излага съображения, че в случая не са налице хипотезите § 16 и § 127 ПР ЗУТ за неговата търпимост, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид, че строежът е VІ-та категория, както и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Фактът, че в заповедта е посочено, че "навесът е изграден в северозападната част на УПИ", не обосновава нарушение на формата и на материалния закон. В заповедта, както във фактическите основания за издаването й, така и в диспозитива е посочено и става ясно, че незаконния строеж е "допълващо застрояване лятна кухня". В случая се касае за техническа грешка, тъй като видно от приложените по делото доказателства е, че за УПИ ІІІ - 312 са изготвени проекти за издаване на 4 бр. заповеди за премахване на незаконни строежи, а именно освен лятната кухня, два броя навеси и плътна ограда на уличната регулация. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство. Налице е и изготвена окомерна скица. Фактите, че констативния акт не е връчен на жалбоподателя, както и че заповедта е издадена две години и четири месеца след съставянето на констативния акт, не обосновават извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Н. Чонков е обжалвал заповедта и в съдебното производство е имал възможност да реализира правата си, а сроковете за издаване на административния акт са инструктивни, а не преклузивни. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, по делото не е установено да е налице промяна в незаконния строеж съобразно констатациите в констативния акт и към момента на обжалването, за да се приеме наличие на съществени процесуални нарушения. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че строежът представлява постройка, изградена с дървена носеща конструкция, като на места са използвани стари стени на съществувала сграда. Постройката е разположена на уличната регулация от север, където е съществувала каменна ограда и над нея тухлена зидария от стара постройка. От изток са монтирани три дървени колони, с което е образувано ограждане от тази страна с една входна врата и две прозореца, с подзиждане на тухлена зидария. От запад постройката използва частично стар тухлен зид, а в посока юг са монтирани 4 дървени колони. Покривната конструкция е дървена, с четирискатен покрив, покрит с керемиди. С показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е съществувала стара постройка, в която са се отглеждали животни, а през 2015 г. същата е ремонтирана. От изложеното следва, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като само на места са използвани стари стени от съществуваща в миналото постройка, а всичко останало е новопостроено. Следователно в случая е налице строеж, който е незаконен, тъй като не е издадено разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Доводите на жалбоподателя, че новите елементи на постройката са единствено дървената конструкция с покрив и дограма, са неоснователни, тъй като същите се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза, в която подробно са описани строителните работи в т.ч. и подзиждане с тухлена зидария. Предвид установената в съдебното производство година на извършване на строежа -2015 г., то същият не е търпим. Дори и да се приеме, че строежът е извършен в периода месец април 1999 г. месец ноември 2000 г., както е декларирано в административното производство, то предвид годината на извършването му, същият попада в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. В случая обаче, както правилно приема първоинстанционния съд, строежът не е търпим, тъй като е разположен на уличната регулационна линия, което е в противоречие с чл. 113, ал. 1 от Наредба 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство ( в сила до 05.06.2001 г.), съгласно който сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване. Не е спазена и нормата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, съгласно която постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Неоснователен е и доводът, че жалбоподателят не е извършител на строежа. Това твърдение е въведено едва в писмената защита, депозирана пред първоинстанционния съд, а видно от приложеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот, то жалбоподателя е собственик и на сградата на допълващото застрояване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Н. Чонков да заплати на Община Родопи сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,