Решение № 5327 от 18.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община против решение 489 от 30.01.2023 г., постановено по адм. д. 2117/2022 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменена Заповед РА-30-637 от 7.09.2021 г. на главен архитект на Столична община. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и отхвърляне на оспорването, съответно за обезсилване на решението в частта му с която е отменена заповедта в частта й, с която е наредено на ДП Югозападното държавно предприятие Благоевград да премахне констатирания незаконен строеж. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез надлежно упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата. Ответникът Териториално поделение "Държавно горско стопанство София" към ДП "Югозападно държавно предприятие" не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Палмов в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, обосноваващи законосъобразност на атакуваното съдебно решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба подадена от Териториално поделение "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" против Заповед РА-30-637 от 7.09.2021 г. на главен архитект на Столична община. Петитумът на жалбата е "да бъде отменена изцяло" атакуваната заповед. С обжалваното решение е отменил изцяло Заповед РА-30-637 от 7.09.2021 г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил на 1. ДП "Югозападно държавно предприятие" гр. Благоевград и на 2. Териториално поделение "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" да премахнат незаконен строеж: дървен навес за дърва, находящ в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.123 по КККР на София, до сграда с идентификатор 68134.2097.123.2 /хижа Преспа/, Природен парк Витоша. За да постанови този резултат съдът приема, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в нарушение на материалния закон. Приел е, че административният орган неправилно е определил адресатите на задължението за премахване. Без да се ограничава до този извод, съдът е разгледал и материалната законосъобразност и е установил, че предмета на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че със заповедта предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд, неправилно е възложено на Териториално поделение "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" да предприеме действия по премахването на незаконния строеж. Съгласно чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ премахването на незаконен строеж, при съответните условия, се възлага на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя; 3. проектанта; 4. лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти; 5. възложителя на строежа. Несъмнено Териториално поделение "Държавно горско стопанство София" не попада сред тези лица. От друга страна нормата на § 3, ал. 1 от Наредба 13 сочи като възможен адресат на заповедта за премахване физическо или юридическо лице, което е 1. собственик на терена; 2. лице с ограничено вещно право или 3. извършителят на незаконния строеж. В случая съгласно разпоредбите на Глава Десета от Закона за горите, Териториалното поделение не е юридическо лице. Ето защо изводите на съда за основателност на оспорването в частта, с която е наредено на Териториално поделение "Държавно горско стопанство София", към ДП "Югозападно държавно предприятие" да премахне констатирания незаконен строеж са законосъобразни. Ако първоинстанционния съд се бе ограничил само с тези мотиви за да отмени заповедта на главния архитект на Столична община изцяло, то биха били основателни доводите, изложени в касационната жалба, че по отношение на втория, неподал жалба, адресат /ТП Югозападно държавно предприятие/ заповедта е влязла в сила и решението в тази му част следва да бъде обезсилено, така както е сторено при постановяването на Решение 9157 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 6670/2022 г., II о. В настоящия случай обаче първостепенния съд не се ограничил до проверка единствено на пасивната легитимация на задължените със заповедта лица. Съдът е изследвал и е стигнал до правилния извод, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна. Предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. От приетото заключение на изслушаната съдебно техническа експертиза, се установява че в посока югозапад от хижа Преспа така както е посочено в констативния акт, не е разположен никакъв навес. Има такъв, който тангира с хижата, но с нейната северозападна стена. Описаният в административния акт навес е с размери които са различни от тези на навеса, установен на място. Очертанията /контурите/ на заснетия в приложение 1 към констативния акт навес, също са различни от тези на навеса, който експертът е установил на място. Несъвпадението по отношение на разположение, контури и размери, между разпореденият за премахване обект и този който е установен на място от вещото лице, прави заповедта незаконосъобразна, поради което правилно е отменена от съда. Именно така установената материална незаконосъобразност на заповедта, налага ефекта на отмяната да настъпи по отношение на всички, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК. Поради тези съображения не се налага обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение. Като е отменил обжалваната пред него Заповед РА-30-637 от 7.09.2021 г. на главен архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този резултат на делото основателна се явява претенцията на ответника И. Палмов в настоящото производство за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция, поради което същата следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер от 1.080,- лева с включен ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,