Решение № 12422 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2018 г.

Решение № 12422 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София - град против Решение № 7634/12.12.2017 г. по адм. дело № 91ЗЗ/2017 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че ответницата Д. С. е изпълнила изискването за наличие на 25 години и 8 месеца осигурителен стаж едва няколко години след придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради което няма право на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Молбата към съда е решението да бъде отменено

Ответникът по касационната жалба – Д. С., чрез адв. Д. С., изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт досежно всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С Решение № 7634/12.12.2017 г. по адм. дело № 91ЗЗ/2017 г., Административен съд София- град е отменил Решение № 2153-21-181/21.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/09.05.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с което на Д. Славчева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изпратил е преписката за издаване на нов акт, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в конкретния случай, към 03.11.2016 г., Д. Славчева е на възраст 64 г. и 8 месеца, като е имала осигурителен учителски стаж 26 г., 9 месеца и 28 дни, т. е. напълно отговоря на предвидените в чл. 69в, ал. 1 КСО предпоставки за ранно пенсиониране за учители, т. е. към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 69в КСО, С. е придобила право на ранно пенсиониране за учителите. След като са налице предпоставките на чл. 69в, ал. 1 КСО, съдът е направил извод, че С. има право на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО, следваща се само за лицата, продължили да работят след придобиване право на ранно пенсиониране като учители.

Решението е правилно.

Спорът между страните пред касационната инстанция е редуциран до определяне на приложимата правна норма към момента на постановяване на административния акт, а именно: дали ответникът Д. С. към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, поради навършване на осигурителен стаж и възраст, е отговаряла на условията за ранно пенсиониране, визирани в чл. 69в, ал. 1 от КСО и дали са налице предпоставките на чл. 69в, ал. 3 за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд.

Пенсионните органи са приели, че липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, административният орган е изложил, че предпоставките за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд първоначално са регламентирани в § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО /отм. ДВ бр. 61/2015 г. /, като след отмяната му е създаден чл. 69в, ал. 1 от КСО (Нов - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), с който е регламентирано правото на учителите на ранно пенсиониране и правото на добавка от Учителския пенсионен фонд. Решаващият орган е извършил преценка, че Д. С. е навършила възрастта по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО на 24.06.2012 г., когато е била на 60 години и 4 месеца, което означава, че правото на ранно пенсиониране за нея би се породило от 24.06.2009 г., ако към тази дата тя е отговаряла едновременно и на двете предпоставки по чл. 69в, ал. 3 от КСО за навършена възраст и изискуем учителски осигурителен стаж - 25 години. С оглед на това е направил извод, че С. не е придобила право на ранно пенсиониране, тъй като при навършване на възраст 3 години по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, не е имала изискуемия учителски осигурителен стаж.

По делото е установено, че Д. С. е придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, ал. 2 от КСО на 24.06.2012 г., но е упражнила правото да се пенсионира чак на 03.11.2016 г., от която дата е разпоредено да й бъде изплащана пенсията, като към тази дата тя е на възраст 64 г. и 8 месеца и е имала осигурителен учителски стаж от 26 г., 9 месеца и 28 дни.

Законосъобразността и правилността на административния акт трябва да се преценяват спрямо материалния закон към момента на издаването му, по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като само с действащия към момента на издаването на акта закон, административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е приложима с оглед изричната разпоредба в глава осма "Спорове" на чл. 17, ал. 5 от КСО, съгласно която решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд напълно законосъобразно е приел в решението си, че след като разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО влиза в сила от 01.01.2016 г., а заявлението за пенсиониране на Славчева е депозирано на 03.11.2016 г., то правото на ранно пенсиониране може да възникне за нея най –рано от влизане в сила на цитираната разпоредба. Правилен е изводът на съда, че директорът на ТП на НОИ незаконосъобразно се позовава на отменени правни норми към момента на изготвяне на административния акт, а не както би следвало, въз основа на действащите правни норми, и то към момента на упражняване правото на пенсиониране от С. Верни са доводите, изразени в решението по съществото на спора, че правото на пенсиониране за Д. С., при предвидените в чл. 69в, ал. 1 от КСО условия, би могло да възникне именно на 01.01.2016 г., макар и тези условия да са могли да настъпят реално преди тази дата.

С оглед тези разсъждения, настоящата касационна инстанция приема, че административният орган е следвало да съобрази издадения от него административен акт и решението си с действащите към момента на подаване на заявлението за пенсиониране правни норми, въпреки че такива условия за пенсиониране и такава хипотеза са били предвидени и регламентирани в § 5 /отменен към датата на издаване на адм. акт/. След като цитираната правна норма не е действаща към момента на упражняване на правото на пенсиониране на Д. С., то същата не може да се приложи, а следва да намери приложение действащата разпоредба на чл. 69в, ал. 1 от КСО.

Д. С. е упражнила правото си на пенсиониране не когато го е придобила, а на по-късен етап, като през това време е продължила да работи като учител и да се осигурява като такава. Нормите, под който следва да се подведе фактическата обстановка, са тези, които са приложими и действащи към момента на подаване на заявлението за пенсиониране от ответницата по касационната жалба. В случая, безспорно, това са нормите на чл. 69в, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от КСО, а не приложените от административния орган разпоредби на отменения § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО.

Съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж, след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.

Правната разпоредба на чл. 69в, ал. 1 предвижда, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете, както и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст;

1. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.

Според ал. 2 на чл. 69в КСО, на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0, 1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1.

С оглед гореизложените правни норми, напълно законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че към 03.11.2016 г. Д. С. е на възраст 64 години и 8 месеца и има осигурителен учителски стаж от 26 години 09 месеца и 28 дни - т. е. изцяло отговаря на предвидените в чл. 69в, ал. 1 от КСО предпоставки за ранно пенсиониране за учители, като към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 69в от КСО, тя е придобила правото на ранно пенсиониране за учителите. Подкрепят се и от настоящата контролна инстанция доводите на съда по съществото на спора, че след като са налице предпоставките на чл. 69в, ал. 1 от КСО, то С. има право на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО, следваща се само на лицата, които са продължили да работят след придобиване право на ранно пенсиониране като учители.

От категорично приетата фактическа обстановка – възраст на пенсиониране и положен учителски стаж, и от приложимите към момента на заявяване, че ще се упражни придобитото право на пенсиониране, правни норми, безспорно се установява, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на исканата добавка от учителския фонд. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране и упражняване на правото, изискуемият учителски стаж от 25 години и 8 месеца е наличен. Обстоятелството, че изискуемият учителски стаж е положен и придобит след придобиване правото на пенсиониране, но преди упражняването му, е ирелевантно за отпускането на добавката. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд изразена в Решение № 7801 от 12.06.2018 г. по адм. дело № 7922 от 2017 г., шесто отделение.

Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение