Решение № 12850 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2017 г.

Решение № 12850 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 86, ал. 4 Семейния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Х., представляван от юрисконсулт М. Г. от РДСП-П., против решение № 331/07.03.2017 г., постановено по адм. д. 138/2017 г., по описа на Административен съд -П., с което е отменена Заповед № 1609-ЗД-ЗД-6142/25.11.2016 г., издадена от Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Х. при АСП, с която е отказано вписване на Т. С. Р. от с. С. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, по реда и при условията на чл. 86, ал. 3 СК и Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване. Жалбоподателят твърди, че решението на съда е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушен е принципа за равнопоставеност на страните в процеса. По делото не са допуснати поисканите двама свидетели на ДСП-Х., а са допуснати само двама свидетели на жалбоподателката Т. Р. Жалбоподателят твърди, че съдът не е разрешил спорните въпроси относно родителската годност на кандидатката. Счита, че съдът не е отчел мнението на специалистите участвали в проучването за годността на кандидатката Рогачева за осиновител, като: Резултати от обучението на кандидат осиновители в "Комплекс за социални услуги за деца и семейства"/КСУДС/-П. и мнение на Отдел "Закрила на детето" при ДСП-Х. Не са отчетени и изводите във Социалния доклад, изготвен от ДСП-Х. с посочени седем причини, поради които Рогачева не е готова да осинови дете. Счита, че съдът не е отчел, че атакуваната заповед е мотивирана именно с фактите и обстоятелствата от извършеното социално проучване за годността на осиновителката и за рисковете от едно бъдещо осиновяване. Съдът не е отчел задълбоченото проучване на специалистите, а се е задоволил само със свидетелските показания на майката и на личния лекар на кандидат осиновителката. Съдът не е обсъдил и не е взел предвид извода от социалния доклад за значението на подкрепящата среда, която за Т. Р. липсва. Твърди, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при превратно и едностранно тълкуване на събрания доказателствен материал. Решението е постановено в пълно противоречие с процедурните правила на Наредба № РД 07-7/05.10.2010 г., за условията и реда за водене на регистрите за пълно осиновяване. О.-Т. С. Рогачева, представлявана от адв. С. А. оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Счита, че не е нарушен принципа на равнопоставеност. Съгласно чл. 39 от АПК твърденията на ДСП-Х. може да се доказват със всички предвидени доказателствени средства, а не само със исканите от органа свидетелски показания. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора, но не е обсъдил задълбочено всички писмени доказателства. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - П. е Заповед № 1609-ЗД-ЗД-6142/25.11.2016 г., издадена от Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Х. при АСП, с която е отказано на Т. С. Р., вписване в регистъра за осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Решението на Административен съд - П., с което се отменя Заповед № 1609-ЗД-ЗД-6142/25.11.2016 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Х. при АСП, която е потвърдена и с Решение № 16-РД04-1428/23.12.2016 г., РДСП-П. с която е отказано на Т. С. Р., вписване в регистъра за осиновяващи при условията на пълно осиновяване, като краен извод е неправилно. Оплакванията пред първоинстанционният съд са насочени към фактическите констатации на органа относно липса на възможности кандидат-осиновителката да осигури социално, психическо и физическо благополучие на дете, което желае да осинови. За опровергаване на приетите за установени в административната фаза данни и свързаните с тях изводи по повод на подадената жалба против отказа, пред първоинстанционният съд са заявени доказателствени искания за разпит на свидетели за обстоятелства, които да установяват личностните качества на жалбоподателката. Не е поискана и не е допусната комплексна експертиза /психолог и психиатър/, за установяване осиновителната пригодност и родителски и възпитателски качества на кандидат -осиновителката. Това не е направено и от административния орган /чл. 44, чл. 49 АПК/ От първоинстанционният съд е поискано да отмени отказа и да разпореди Т. Р. да бъде вписана в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. От събраните доказателства пред първоинстанционният съд не се опровергават изводите на административния орган за липсата у Т. Р. на родителска годност за осиновяване и отглеждане на дете . В съответствие с изискванията на закона при правилно установени релевантни за спора факти, съдът обаче приема, че действията на социалните органи, са правилни и административно- производствените правила са спазени. Безспорно установено е от Административен съд-П., че от обсъдените и събрани по делото доказателства във връзка с приложимия материален закон, индивидуалният административен акт, предмет на съдебен контрол е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 168 и чл. 146 от АПК. Атакуваната заповед с която се отказва вписване в регистъра за пълно осиновяване е издадена от компетентен орган - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Х., който е определен за административен орган, правомощията на който произтичат от Семейният кодекс, във връзка с администриране на заявленията за вписване в регистър за осиновяване при условията на пълно осиновяване. В акта изрично е установена възможност за оспорване на отказ за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване по реда на АПК /чл. 86, ал. 4 СК/. Обжалвания отказ правно обоснован е с разпоредбата на чл. 86, ал. 4 СК и чл. 25-28 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване. Преценката за отказ заявителката да бъде вписана в регистъра на осиновяващите за пълно осиновяване се извършва от административния орган, въз основа на данните от проведено административно производство. Мотивираното заключение на определеното длъжностно лице е част от установената в Семейния кодекс и доразвита и детайлизирана процедура в Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване/Наредбата/. Самият акт /заповедта/ обаче, следва да изпълва съдържанието, предписано от разпоредбата на чл. 59 АПК. В конкретния случай заповедта с която се отказва вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК, и подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че в административната преписка се съдържат писмени материали, обосновали резултата от проведеното административно производство: заявление по образец за вписване в регистрите за осиновяващи при условията на пълно осиновяване от кандидат-осиновителката; социален доклад от проучване на годност на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване; заключителен доклад за предоставяне на услуги в комплекс за социални услуги за деца и семейства при КСУДС-П.; уведомление до дирекция "Социално подпомагане"-Х. от Областен диспансер за психични заболявания със стационар; искане от директора на ДСП-Х. до специалисти от Дирекцията за закрила на детето, от РДСП-П., от клиничен психолог при УМБАЛ "С. Г."-детска клиника, от директора на КСУДС-П., от Центъра за психично здраве-П., за изразяване на професионално становище по случая от директора на ОУ "Х. Б."; Заповед № 1609-ЗДЗД-2032/26.08.2016 г., на директора на ДСП-Х. за определяне на длъжностни лица, които да извършват социално проучване на кандидат- осиновител при условията на пълно осиновяване, основана на наредбата и на методиката за оценка на родителския капацитет. Към административната преписка е приложено Заявлението за вписване в регистъра на осиновяващите, което е обосновано с желанието да се отгледа дете в добра семейна среда, към която да бъде приобщено. Фактът на подаване на заявление за вписване в регистъра разкрива желание, свързано с висша цел-създаване на семейна среда за дете, лишено от нея по различни причини . С оглед целта на законодателството, регулиращо сферата на семейните отношения и закрила на детето, са необходими обективни критерии, покриването на които води до извод за наличие на предпоставки и възможности кандидатката да бъде положително оценена и искането и удовлетворено. В конкретния случай, проверката извършена в ДСП-Х. е документирана, а изводите са обосновани със всички доказателства приложени в проучвателната проверка и представени пред първоинстанционният съд. В първият етап от проверката- от проучвателната проверка, от процедурата за пълно осиновяване със заявлението се предоставят кратки данни - лични данни на заявителката, история на семейството на осиновяващия, информация за икономическото и социално положение на осиновяващия, изброяване на регионалните дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри лицата желаят да бъдат вписани; мотиви за осиновяването; други обстоятелства от значение за осиновяването. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи данните за здравословно, икономическо състояние на лицата и относно мотивацията им. Предвидено е, в случай на пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на дирекция "Социално подпомагане" да определя срок и даде указания за отстраняването им, а при необходимост - да изиска уточняване на наличната и предоставяне на допълнителна информация. За осигуряване в максимална степен защита интересите на детето е поставено условие в чл. 24, ал. 5 от Наредбата - заедно с документите по ал. 1 лицето, което желае да осинови дете, подава и декларация за готовност за сътрудничество с дирекция "Социално подпомагане" при наблюдението на отглеждане на детето и спазване на неговите права и законни интереси, включително да предоставя информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването. Характерът на проверката изисква период от време, през който да е възможно обективно изграждане позицията на социалният служител по отношение дълбочина на мотивация на кандидатите, стабилност на психичното и физичното им здраве, ориентир в социалното общуване, отговорност към поети ангажименти и ангажираност за усвояване на знания, умения и практически опит в отношенията с деца. Горното е наложително предвид обстоятелството, че заявителката - кандидат осиновителката към момента на подаване на заявлението е декларирала, че нямат собствени деца. В този смисъл, проверката за годност на осиновяващия да осинови дете е правнозначим етап от административната фаза, в рамките на който едновременно с проучването е предоставена възможност на кандидатите да докажат сериозност на намерението си и възможности за създаване на семейна среда. Характерните особености на производството се съдържат в разпоредбите на Наредбата-включени са минимум три срещи с желаещите да осиновят дете, посещение в дома на кандидат-осиновителката/те, срещи със семействата и с лицето, дало препоръка за осиновителя. Изготвя се социален доклад, като пълнотата на доклада е предвидена като гаранция за извършени всички предвидени дейности и осигурени в максимална степен възможности за лицата- кандидат осиновители да докажат възможностите си в спокойна и близка до естествената среда обстановка. Нарушения в тази насока биха били съществени поради спецификата на регулираните отношения. В производството пред първоинстанционният съд обаче такива оплаквания не са заявени. Пред първоинстанционният съд са оспорени само изводите на административния орган, изградени въз основа на констатациите от социалния доклад. Тъй като действието на акта е правоограничаващо адресатите, те разполагат с правото да подложат на съмнение изводите на органа чрез разрешаване на спора по съдебен ред. Съдът е длъжен да извърши преценка на отказа като съобрази акта с всяко едно от отменителните основания по чл. 146 АПК. Писмените материали представени пред съда не са процесуално оспорени от страните, но са направени доказателствени искания от жалбоподателкта за опровергаване изводите на органа-свидетелски показания. При обжалване на отказ, по аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му, т. е за вписването в регистъра. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Обжалваният акт, отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" -Х. за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, е издаден в условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност е предоставената от закона възможност на административния орган да избере един от два или повече законосъобразни начина на решаване на въпроса. Поради това съдът следва да се съобрази с чл. 169 АПК при извършване на неговата проверка, а именно при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, изброени в чл. 146 от АПК. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 86, ал. 4 от СК и чл. 28, от Наредбата. Съобразени са сроковете по чл. 27 и чл. 28 от Наредбата. Безспорно установено е, че обжалваната заповед е издадена в законоустановения в 7-дневен срок от компетентния, предвиден в закона орган. Същата е издадена при спазване на процесуалните правила и е в писмена форма. В конкретния случай, на основание чл. 28, ал. 1 от Наредбата директорът на дирекция социално подпомагане е издал отказа за вписване на Т. Р. в регистъра, която изцяло се мотивира с констатациите от социалния доклад. В социалния доклад подробно са изследвани всички необходими елементи описани в т. 1-9 от ал. 1 на чл. 27 от Наредбата. В доклада са направени редица изводи - свързани с личността на Т. Р.; условията, в които живее; относно обкръжаващата я среда. Изводите в доклада не са положителни и са възпроизведени буквално и в обжалваната заповед за отказ. От съществено значение е, че изводите свързани с личността на жалбоподателката, със средата, в която тя живее, включително и на хората от заобикалящата я среда/която е твърде ограничена/, са положителни. Негативно е представянето на Т. Р. от специалистите участвали в проучването и от директора на ОУ "Х. Б.". От представения социален доклад е посочено, че "липсва възможност кандидат осиновителката да развие родителски умения. Липсва капацитет за това". Макар, че обсегът на съдебния контрол е ограничен в случаите, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, той включва освен произнасянето по въпроса дали са спазени съответните законови предпоставки за издаване на акта и проверка дали органът не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото от него крайно решение на целта на закона (аргумент от чл. 169 от АПК). Само при липсата на мотиви - при немотивираност на атакувания акт, която води до незаконосъобразност на обжалвания отказ, съдът може да го отмени и делото като преписка да се върне на административния орган. Конкретния случай не е такъв, но за яснота следва да се посочи, че липсата на мотиви е нарушение на формата на административния акт, който трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В настоящия случай с чл. 28, ал. 1 от Наредбата изрично е предвидено, че отказът на директора на дирекция "СП" за вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване следва да е мотивиран. Както се посочи и по-горе в мотивите директорът действа в условията на оперативна самостоятелност и самият избор от административния орган на една от законовите възможности е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, след като установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Поради това съдебният контрол върху оперативната самостоятелност на административния орган следва да бъде извършван в дълбочина. По тази причина административният акт следва да бъде мотивиран и относно съображенията, наложили направения от органа избор - отказ за вписване в регистъра за осиновяващи. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че в социалният доклад изрично е посочено, че кандидат осиновителката определя себе си като премислящ човек, който прави много компромиси. От детството си е запазила хубави спомени. Няма братя и сестри, много тежко е преживял загубата на своя брат. Живее сама с 83 годишната си майка. По професия е педагог, преподавател в ОУ"Х. Б."на с. К. Има собствена къща в с. С. със допълнително изграден санитарен възел, но специалистите от ДСП-Х., обаче считат, че "на този етап Т. Р. не е готова да осинови дете. Не разбира спецификата на осиновяването и поставя критерии, отнасящи се до физически белези на детето, което тя иска да осинови; липсва и подкрепяща среда, разчита единствено на 83 годишната си майка; при кандидатката съществува несигурност и риск от бъдещо разсиновяване". Иначе кандидатката изразява положително отношение към профилактиката, към ваксинациите и здравното образование на детето. С отрицателно отношение е към тютюнопушенето, алкохола и употребата на наркотици. Според доклада обаче кандидат-осиновителката няма ясно изразена представа за стартиране на процедурата по оценка на годността да се грижат за осиновено дете. Иска да осинови дете - момиченце между 3-5 години, от български произход, физическо и психически здраво. Считат, че не би се справила с дете с увреждане или със сърдечно заболяване, астма. Намира, че тайната на осиновяването трябва да бъде разкрита постепенно. С положително отношение е към историята на детето, с желание да получи информация за социалния и интелектуалния статус на биологичните родители. С кандидат-осиновителката са проведени срещи, една от които в дома и следователно условията на проверката не са нарушавани в тази част и кандидатката не е била ограничавана от възможност да участват в процеса по оценка. Установено е, че кандидатката е представила препоръки от приятели и близки съседи, както и от личния лекар, т. е взето е мнението на роднинската среда - на близки на семейството на осиновителката. Проверката е констатирала, че Т. Р. има втори пореден отказ за вписване в регистъра за пълно осиновяване, но това не я отказва да кандидатства отново, което е и доказателство за желанието и да осинови дете. Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е указал на жалбоподателката необходимостта от доказване на твърденията си в жалбата, поради обстоятелството, че в конкретната хипотеза на отказ тежестта на доказване, че са били налице условия за издаване на позитивен акт е върху оспорващата. Съдът е уважил изцяло доказателственото искане по реда на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 170, ал. 2 АПК, като е допуснал и разпитал двама свидетели но не е назначил медицинска експертиза-комплексна психиатрична, психологична, което носи известна празнота в доказателствения материал. Жалбоподателката се е явила лично в съдебни заседания по събиране на доказателства. Разпитаните свидетели са нейната майка и нейната лична лекарка. Други доказателства не са събирани. За тези свидетели следва да се отчете непосредственото им възприятие върху живота на кандидат-осиновителката. Те са заинтересовани от изхода на спора, особено нейната майка. Изнасят данни, които са посочени и в социалния доклад. Личната лекарка е обективна в изложените показания. Изразява мнение и положително отношение за възможността Т. Р. да осинови дете и да се грижи за него. не споделя нищо за здравословното и състояние. Други свидетели не са били допуснати и разпитвани, въпреки направеното искане от страна на административния орган. По отношение и на двете разпитани свидетелки, може да има възможна заинтересованост. Преценката на свидетелските показания следва да бъде в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК-поради възможна заинтересуваност и във връзка с чл. 171, ал. 1 предложение първо от АПК. Първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката ясно осъзнава възможностите си и желанието да отгледа дете. Конкретно е изразила и мнение за възрастовата му граница /3-5 г./, изразила е и желание детето да е здраво. Има собствено жилище, изградила е и санитарен възел. Съдът е приел, че икономическия статус е важен, но от съществено значение е осъзнатото желание на осиновителката да дари любов, грижи и уют на дете. Откровената информация, предоставена от кандидатката не следва да бъде тълкувана като повърхностна и немотивирана. Съдът е приел, че няма причина да не се приеме за житейски възможно желанието за родителство да бъде осъзнато и силно изявено в един по-късен етап. От съществено значение е готовността животът да бъде споделен с дете, към което ще е насочена любов и ще му бъде дадена възможност да почувства и да се намери в собствена семейна среда и дом. В конкретния случая настоящият тричленен състав на ВАС, приема, че в производството пред административен съд-П. жалбоподателката с допустимите доказателствени средства не опровергава констатациите на административния орган и не доказва наличие на положителни предпоставки за произнасяне с разрешение за вписване в регистъра. Показанията на изслушаните свидетелки не са достатъчни-оскъдни са и не кореспондират с доказателствения материал по делото. При съпоставка на информацията, получена от разпита на свидетелките на жалбоподателката с наличните към административната преписка данни, налагат извода, че констатациите на административния орган не са разколебани и опровергани и са съобразени със ЦЕЛТА на закона, отчитайки висшата ценност и обект на защита-детето. При преценка на доказателствата за фактите, отчитайки данните от административната преписка и събраните в съдебното производство, следва да се приеме, че органът е издал оспорения акт съобразно констатации от социалното проучване. Като цяло административната преписка и в частност данните от обучението не са оспорени, и описаното състояние на жалбоподателката в социалния доклад кореспондира с останалите писмени доказателства от преписката, както и със събираните чрез гласни доказателствени средства данни. Има вероятност обаче отразеното в доклада да е и субективно мнение на длъжностни лица, но като цяло те са специалисти със специфични познания в конкретните осиновителни процедури. В социалният доклад е отразено, че на кандидат-осиновителката липсва подкрепяща среда. Т. Р. разчита единствено на своята 83 годишна майка. ОЗД изразява мнение, че не притежават осъзната нагласа и реалистични очаквания по отношение отглеждане и възпитание на осиновено дете. Мотивацията е определена като външна и не дълбоко осмислена. Според социалният работник-за детето има опасност, след осиновяването му да развие поведенчески отклонения, свързани с липса у кандидатите на способност да възпитават. Не се спори, че обучителната фаза има значение за оценката и резултата по заявлението, поради което следва да се вземе предвид и отразеното мнение на Център за обществена подкрепа при КСУДС-П., което също е негативно. Законът възлага в тежест на административния орган да подкрепи с убедителни доказателства отказът по чл. 86, ал. 4 СК. Начините за събиране на относими към преценката сведения са регламентирани с разпоредбите на чл. 24-28 от Наредбата от 2010 г., като данните от значение за формирането й са визирани в същите разпоредби. Преписката съдържа доказателства, събрани в съответствие с предписаните в кодекса и наредбата средства и начини-чрез пряк контакт с кандидатката, събеседване по темите на осиновяването и отглеждането на дете, от изявления на трети лица и родителите на съпругата, от проверки и участие в курса на обучение. С ангажираните пред съда доказателства не се събрани данни, противопоставими на приетите за установени факти. Изводите на органа съответстват на съвкупната преценка по доказателствата. Не са събрани достатъчно данни от конкретни лица с трайни впечатления за живота на жалбоподателката, без да са нейни близки. Основният критерий за здравословното състояние на заявителката покрива изискванията на закона и не съвсем. Представено е и решение на ТЕЛК от 2015 г., с призната 52% намалена работоспособност. Налице е осъзната мотивация, но с неясна представа за възможностите на кандидатката. За издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето. Следва да се приеме, че събраните по делото доказателства не обосновават извод на възможност жалбоподателката да бъде вписана в регистъра. Категоричността на приетата теза от административния орган е убедителна подкрепена с доказателства, предвид конкретиката на случая и регулираните отношения. Проверката на административния акт се извършва спрямо фактическите основания за издаването му и материалния закон. Отказът е издаден от компетентен орган, мотивиран от фактическа страна с обстоятелства, които по закон съставляват основание за издаването му. В административното производство-административният орган е този, който следва да установи пред съда, че издавайки акта си, правилно е приложил закона. Няма пречка мотивите на даден административен акт да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите са част от административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях. От преписката е видно, че са събирани данни за изграждане на преценка по отношение личността на кандидатката, мотивацията и за осиновяване, реалистичност на възможности за многостранни грижи на детето. За изрично изразена преценка относно възможността на кандидат-осиновителката да отглежда дете расло и отглеждано в институция. Предвид изложените съображения, оспореният пред съда административен акт - Заповед № 1609-ЗД-ЗД-6142/25.11.2016 г., на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Х., потвърдена с Решение № 16-РД04-1428/23.12.2016 г., с която е отказано вписване на Т. Р. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване е законосъобразен, което неправилно е преценено от първоинстанционният съд. Налице са твърдяните касационни основания за отмяна на решението на Административен съд-П., а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспорената пред Административен съд -П. З. № 1609-ЗД-ЗД-6142/25.11.2016 г., на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Х. с която е отказано вписване на Т. Р. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване е законосъобразна. Обжалваното решение на Административен съд -П. противоречи на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспорването да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,