Решение № 190 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2012 г.

Решение № 190 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Ерика Агро" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бяла Черква, община Павликени, ул. "Никола Бакев" № 28, представлявано от управителя Антон Живков Иванов, чрез процесуалния му представител адвокат Невена Грошкова, против решение № 3049/06.06.2012 г. постановено по адм. дело № 9890/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 33-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 02-040-2600/4378/10.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и касаторът в настоящото производство е осъден да заплати разноски на ответната страна в размер на 400 лв. В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на постановеното решение, като са развити доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в нея съображения се претендира обезсилването, респективно отмяната на съдебния акт, ведно с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи подадената пред него жалба. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Димитрова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: АССГ е сезиран с жалбата на настоящия касатор, против отказа за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо изх. № 02-040-2600/4378/10.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и правилно е установил фактите по делото, при което приел, че обжалваният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от компетентен орган, в съответната форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на приложимия материален закон и неговата цел. Направени са обосновани констатации, че дружеството е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2010 г. с УИН 04/140610/37058, с което декларирало 69 броя земеделски парцели с обща площ 634.06 ха за подпомагане по СЕПП, 51 броя от които, с обща площ 535.68 ха, заявило за подпомагане и по мярка 214 "Агроекологични плащания" /направление "възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност" - ВПС 1/, от които при първоначалната проверка по ИСАК не са установени недопустими площи. Впоследствие, при осъществена с измервателно устройство проверка на място, разпоредена със заповеди № № 172911 от 14.10.2010 г. и 22.10.2010 г., с обхват "Директни плащания", в кръга на които попадат и тези по мярка 214 "Агроекологични плащания", са установени недопустими за подпомагане площи, поради наличието на дървесна и храстовидна растителност, заблатени участъци, скални образувания и др., в размер общо на 51.01 ха, след приспадане на които от декларираната за подпомагане площ по АЕП, остават годни за подпомагане 484.67 ха. Предвид така установеното от фактическа страна и съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена от МЗХ със заповед № РД09-87/09.02.2010 г., санкцията за наддекларираните площи е определена с оглед процента наддекларирана площ - 10.52, който е в границите от 3% до 30%, при което удвоеният й размер е приспаднат от този на установените, допустими за подпомагане площи и са получени 382.65 ха годни за оторизация площи по АЕП, за които е определена и изплатена като дължима на жалбоподателя, сумата от 72 593.53 лв. Предвид установената фактическа обстановка и приложимата правна уредба, в т. ч. Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на МЗХ /обн., ДВ, бр. 29/17.04.2009 г./, правилно съдът е приел, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения отказ за подпомагане. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че като не е разпитал като свидетели експертите на ДФЗ РТИ - Велико Търново, осъществили разпоредената проверка на място, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Правилна е преценката, направена в тази връзка, от първата инстанция, че обхватът и констатациите, резултат от проверката, следва да бъдат установени въз основа приложените по делото документи, в т. ч. заповеди за възлагането й и контролен лист. Съставените от проверяващите длъжностни лица документи, имат характера на официални свидетелстващи документи, поради което съдържанието им е могло да бъде оспорено от дружеството жалбоподател по реда на чл. 193 ГПК, като тежестта за установяването на неистинността на установените с тях обстоятелства би паднала върху оспорилата ги страна. В тази връзка следва да се отбележи, че в процеса пред първоинстанционния съд "Ерика Агро" ЕООД не е поискало откриване на производство по оспорване истинността на горепосочените документи. Отделно стои въпросът, че дружеството не се е възползвало от възможността за подаване на възражение по отразените в контролния лист констатации, както и че те изцяло кореспондират с данните от приобщеното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено. Поради това не би могло да се приеме, че е било необходимо изслушването на свидетелските показания, а оттам и че е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуални правила. Решението е постановено при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, след обсъждане на релевантните факти, правилно установени по данните от събрания доказателствен материал. Неоснователни са и доводите за необоснованост на направения в обжалваното решение извод, че при осъществената теренна проверка и издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е направеното в тази връзка отбелязване, че "Ерика Агро" ЕООД е уведомено за осъществената проверка, извършена в присъствието на представител на дружеството и за резултатите от нея - с връчване на копие от съставения контролен лист, както и че не се е възползвало от възможността да предяви в срок възраженията си по последния, за да бъдат те обсъдени от административния орган при издаване на атакувания акт. С оглед данните по делото, обосновано решаващият състав е приел, че в случая не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяна на оспорения акт, нито са представени доказателства, установяващи обработването на площите, за които е отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания", поради което атакуваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното следва да се приеме, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно - при постановяването му от съда не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Поради неоснователността на подадената жалба следва да бъде уважено искането на юрисконсулт Мария Димитрова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено в размер на 150 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума "Ерика Агро" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФ "Земеделие". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение