Решение № 5914 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2013 г.

Решение № 5914 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калин Куманов Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез процесуалния представител юк. Николов срещу Решение № 16054 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 14025/2011 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на IV-то отделение, с което по жалба на Недялко Йорданов Недялков от гр. София е отменено нейно Решение № Ж-112/17.10.2011 г. Касаторът формулира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС. Ответникът по касация - Недялко Йорданов Недялков - чрез пълномощника си адв. Владов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С оспореното решение тричленен състав на ВАС, IV-то отделение, е отменил обжалваното Решение № Ж-112/17.10.2011 г. на ДКЕВР, с което е прекратено производството по преписката, образувана по жалби на Недялко Недялков, с вх. В-11Н-00-71 от 22.10.2010 г., от 24.03.2011 г. и от 16.09.2011 г., срещу "Софийска вода" АД. В първата от посочените жалби са били предявени претенции за невярно отчитане на консумирана от потребителя вода на адрес в гр. София, ж. к. "Младост" 3, бл. 314, вх. А, ет. 7, ап. 16; а с последващите жалби Недялков е напомнял на административния орган, че няма произнасяне по основната такава. Сезиран с посочените по-горе жалби, административният орган е образувал преписка и с писмо от 11.12.2010 г. е изискал от В и К оператора "Софийска вода" АД да извърши проверка относно начина на формиране на задълженията на адреса на жалбоподателя и да представи писмено становище по случая, като изясни начина на формиране на задълженията по партида № 4095196. В отговор В и К операторът с писмо от 10.01.2011 г. е дал отчет за извършените по случая действия, вкл. такива на адреса: въвеждане на нови водомери за студена и топла вода в банята и за студена вода в кухнята; подмяна на водомер за топла вода в кухнята; извършена корекция във фактура от 26.08.2010 г. с анулиране на таксувания период по четирите водомера от 29.03.2004 г. до 15.07.2010 г. На закрито заседание, проведено на 17.10.2011 г., комисията е приела решение за прекратяване на преписката, което е сторила с Решение № Ж-112/17.10.2011 г. За да постанови този резултат, регулаторният орган ДКЕВР е приел, че в случая В и К операторът не е извършил нарушение по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) и подзаконовите актове по прилагането му. Решението на ДКЕВР е оспорено пред тричленния състав на ВАС и Съдът го е отменил като незаконосъобразно, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, а именно - да се извърши надлежна проверка от страна на комисията, в хода на която да се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Първоинстанционният съд се е мотивирал с по неизвършването на проверка реда на чл. 99 и сл. от отменената, но действаща към момент на издаване на решението Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Посоченият ред изисква ДКЕВР да извърши проверка чрез назначена работна група, която след приключване на проверката да състави протокол за констатации, да приеме постъпилите възражения и да състави заключение, представляващо неразделна част от протокола, да състави доклад за резултатите от проверката, към който да приложи всички събрани доказателства. Съдът е констатирал, че разписаната в закона процедура в случая не е спазена и е приел нарушението на административнопроцесуалните правила за съществено. Така постановеното решение от тричленния състав на ВАС, IV-то отделение, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Още в началото на изложението следва да се отбележи, че спорът между страните не се е свеждал само до дължимостта на парично вземане на "Софийска вода" АД срещу абоната, а е бил свързан главно с начина, по който е отчитана доставената от В и К оператора услуга. Оттук наличието или липсата на основание за заплащане на сметката несъмнено разкрива белезите на административно правоотношение. Касационната инстанция намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. В производството по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката ДКЕВР разполага с компетентност да разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, какъвто е "Софийска вода" АД, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. В случая обаче административният орган преждевременно, без извършване на дължимата проверка е приел, че липсва извършено от "Софийска вода" АД нарушение. На практика регулаторният орган е прехвърлил собствените си произтичащи от закона правомощия по извършване на проверката, на поначало заинтересования от изхода на производството В и К оператор. Административният орган има право, но едновременно с това и задължение да упражни компетенциите си - това е същността на понятието "правомощие" на органа на власт. Пренебрегвайки установените правила за извършване на дължимата по закон проверка, органът е постановил административния акт въз основа на чужда проверка, осъществена от самото подконтролно лице. В този смисъл се споделят доводите на прокуратурата, че опорочената процедура неминуемо се е отразила на съдържанието на крайния акт. Именно затова се явява преждевременно, и поради това неправилно, възприетото от ДКЕВР наличие на предпоставките за прекратяване на преписката по жалбата на потребителя по чл. 102, ал. 1 НЛДЕ (отм.). В касационната жалба не се оспорва обстоятелството, че законоустановената процедура по извършване на проверката не е спазена. Възражението в жалбата се свежда до несъщественост на нарушенията, като се прави позоваване на съдебна практика. От изложеното по-горе става ясно, че допуснатите процедурни нарушения са съществени и без тях резултатът би могъл да бъде друг. В посочената от касатора практика на ВАС не е бил обсъждан въпросът за спазването или неспазването на процедурата по извършване на проверките по чл. 99 и сл. НЛДЕ. Крайният извод за правилност на касирания съдебен акт не се променя от факта, че посоченото основание за прекратяване на преписката по чл. 102, ал. 1 НЛДЕ (отм.) е неприложимо в случая. Това е така, защото съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 от същата наредба ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с: правото на потребителя да бъде присъединен, за да се снабди с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ; правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ; както и условията за снабдяване и нормите за качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Доставянето на вода не е в обхвата на осъществявания контрол по НЛДЕ (отм.), а по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (в ред. ДВ, бр. 18/2005 г.) във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, както и с чл. 21 ЗРВКУ. Като е дал задължителни указания на ДКЕВР да извърши надлежна проверка, първоинстанционният съд е отстранил пропуска на административния орган, който се е произнесъл по жалбите на сезиралия го потребител при непълно изясняване на случая. По този начин интересите на потребителя са охранени в максимална степен, в какъвто смисъл е предвиденият в закона контрол на регулаторния орган върху дейността на доставчиците на услуги. Съобразно изложеното дотук обжалваното решение не страда от описаните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На страните не се следват разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,