Решение № 2341 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2019 г.
ВАСIV отделение13.02.2020 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1273 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9545/2017 г. от Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за продължаване на производството за проверка на законосъобразността на уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 04/22.20.0916/83006 от 10.03.2017 г. с изх. № 01-2600/3995 от 12.07.2017 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в обжалваната му част при спазване на указанията дадени в мотивите. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2341 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулта Д. Колева, срещу решение № 1273 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9545/2017 г. от Административен съд София-град. С него е обявено за нищожно уведомително писмо, издадено от касатора в настоящото производство, с което не е одобрена финансова помощ по заявка за плащане. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в която е предвидена възможност за изпълнителния директор на фонда да делегира на заместник-изпълнителния директор правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство по подадени заявки и искания за плащане. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски и пред двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касация "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, чрез законния си представител М. Рашева оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по съображенията, които излага в писмените бележки. Моли съда, да остави в сила съдебното решение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представляващо разноски, по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни съображения за неправилността на съдебното решение с позоваване на разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в релевантната й редакция и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", наричана в изложението само "Наредбата". Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е обжалвало Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 04/22.20.0916/83006 от 10.03.2017 г. с изх. № 01-2600/3995 от 12.07.2017 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него за отчетния период от 1.02. -28.02.2017 г. по схема "Училищен плод" е била изплатена финансова помощ в размер на 34 569, 87 лв. За същия отчетен период не е била одобрена финансова помощ в размер на 7 800, 46 лв., представляваща стойността на доставени 2 653, 20 кг круши. Уведомителното писмо е било обжалвано в частта, в която не е била одобрена финансовата помощ в размер на 7 800, 46 лв. Дружеството-жалбоподател е твърдяло, че уведомителното писмо в обжалваната му част е било незаконосъобразно по изложените съображения. Отделно от това е навело довод и за нищожност на уведомителното писмо, поради липса на компетентност на административния орган, който го е издал. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, като е разгледал довода за нищожност. Съдът е преценил, че към момента на издаването на заповед № 03-РД/1218 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която той е делегирал права на заместник-изпълнителния директор на фонда, за него не е съществувала законовата възможност да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство по подадени заявки и искания за плащане, каквато възможност била въведена с изменението на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, обн. в ДВ бр. 2 от 3.01.2018 г. Поради това е приел, че заместник-изпълнителният директор не е имал материалната компетентност да издаде уведомителното писмо и го е обявил за нищожно. Решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, което е довело съда и до съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП са създадени за първи път с изменението и допълнението на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 12/2015 г., преди издаването на заповедта за делегация № 03-РД/1218 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Според ал. 3 изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Според ал. 4 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със същия брой 12/2015 г. на ДВ е изменена и разпоредба на чл. 2б, ал. 2 ЗПЗП, според която Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" е посочено, че прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под формата на... В чл. 4, ал. 4 от същата Наредба, в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 36 от 2017, в сила от 5.05.2017 г. са разписани и правомощията на ДФЗ по прилагането на тази Наредба, като в т. 4 от посочената разпоредба е записано, че ДФЗ извършва административни проверки и проверки на място по заявленията за одобрение на изпълнители и на подадените заявки за плащане на помощта. В чл. 19, ал. 2 от Наредбата е посочено, че въз основа на извършените проверки по ал. 1 Държавен фонд "Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК. От анализа на така посочените норми следва правният извод, че изпълнителният директор, който безспорно е представляващ ДФЗ-РА има компетентността да извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието – посочения вече чл. 2б, ал. 2 ЗПЗП. С чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в посочената вече релевантна редакция към 2015 г. на изпълнителния директор е предоставена законовата възможност да делегира това си правомощие. Или направеното позоваване от административния съд на ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС е правилно, защото делегирането на правомощията е предвидено в ЗПЗП, на законово ниво. В издадената заповед за делегация от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел III са делегирани правомощия на заместник-изпълнителния директор в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", като сред изброените дейности в т. 2 е посочено и да взема решения и подписва общи и специфични документи, изходящи от дирекцията – уведомителни писма до бенефициенти във връзка с администрирането на отделни схеми, в т. ч. и уведомителни писма за искане на документи и допълнителна информация – лист 410-412 от адм. д. № 9545/17 г. В чл. 35 от Устройствения правилник на ДФЗ са посочени функциите на дирекцията "Селскостопански пазарни механизми". В ал. 1, т. 3, б. "б" от същата разпоредба сред функциите на дирекцията е и тази да администрира схема "Училищен плод" за предлагане на плодове и зеленчуци в училищата. От изложеното следва правният извод, че делегирането на правомощия от изпълнителния директор на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с посочената заповед е законосъобразно. Издаденото уведомително писмо в обжалваната му част не е нищожно и не страда от порока липса на материална компетентност, а решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Такава е и практиката на съда, намерила израз в решение № 16372 от 2.12.2019 г. по адм. д. № 1330/2019 г. на Върховния административен съд. Правните изводи на административният съд за нищожност на уведомителното писмо, направени в нарушение на материалния закон, са го довели и до допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като спорът не е разгледан по същество. Това налага отмяна на съдебното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на същия съд за продължаване на производството за проверка на законосъобразността на уведомителното писмо – индивидуалния административен акт, с оглед на основанията по чл. 146 АПК при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Искането за присъждане на разноските, направени от страните в настоящото производство не следва да се разглежда с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 35, ал. 1, т. 3 УПДФЗ
- чл. 4, ал. 4, т. 4