Решение № 2219 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2013 г.

Решение № 2219 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Халер - Валерий Димитров", подадена чрез процесуалния му представител адв. Костов, срещу решение № 842/12.04.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1909/2012 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 6600-998Ф/23.05.2012 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 353/16.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства, а по отношение на лихвата липсват мотиви. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница Бургас. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас - не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 6600-998Ф/23.05.2012 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 353/16.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото е определена нова митническа стойност на поставени под режим допускане за свободно обращение употребявани пътнически автомобили по четири ЕАД от 28.05.09 г. и 17.07.09 г. и са определени допълнителни задължения за мито и ДДС заедно с лихвата от 28.05.09 г., съответно 17.07.09 г. Административният съд е отхвърлил жалбата, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария митническите органи са извършили проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са извършили проверки и са установили, че представените с ЕАД документи са неистински. Издаденият от швейцарските митнически власти документ е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда. По отношение на два от автомобилите правилно с обжалваното решение е определена митническа стойност по реда на чл. 29 § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета като е приета установената от швейцарските митнически власти цена и по реда на чл. 31 от същия регламент за другите два. По отношение на лихвите цитираната практика на СЕС е неотносима. Правилно е приел първоинстанционният съд, че отговорът на Митническата служба при Регионална митническа дирекция Базел рег. № 68.0.74500.000167.10 от 3 май 2011 г. е официален удостоверителен документ, доказващ установеното от тази митническа служба при извършените проверки на швейцарските дружества, посочени като продавачи в документите към ЕАД. Установено е, че същите /фактури и договори за покупко-продажба/ са фалшиви и не представляват годни доказателства за произход. Поради това, при допускане за свободно обращение на употребяваните пътнически автомобили не може да се ползва предвидената в ТАРИК тарифна преференция, а следователно те не доказват, че посочената в тях цена е платената реално или подлежащата на плащане цена по смисъла на чл. 29 от МК. По отношение на автомобил Опел Сигнум 2.2 в посоченото по-горе писмо на Митническата служба при Регионална митническа дирекция Базел е посочено, че е бил продаден с договор за покупко-продажба на Валери Димитров, ул. "Минзухар" 6, 8217 Ахелой за 4.500 CHF. Законосъобразно съдът е приел, че чрез представения договор и заявление за издаване на износен контролен номер се установява продажбата на автомобила на посочената цена. Жалбоподателят не е доказал твърденията си, че подписът не е негов в хода на съдебното производство. По отношение на автомобил Ситроен С 5 отново от писмото на швейцарските митнически власти се установява, че е продаден на Валери Димитров за сумата от 4.300 CHF, посочена в приложената фактура. Тъй като по отношение на автомобил Рено Лагуна 2.0 швейцарските митнически власти не са успели да получат и изпратят документи за продажбата му, а за автомобил Рено Меган е представен договор, по който жалбоподателят не е купувач, митническата стойност е определена на базата на установени данни за сходни стоки. Неточното посочване на правното основание в обжалваното решение не обосновава извод за незаконосъобразност. Доказателства, установяващи различна договорна стойност за сходни стоки, не са налице. Касационната жалба е основателна в частта, касаеща задължението за лихва, което е от датата на възникване на задължението /датите на ЕАД/. В самото решение началникът на Митница Бургас е определил 10-дневен срок от уведомяването за доброволно плащане на сумите. Същото е връчено на жалбоподателя на 11.06.2012 г. Според чл. 232, § 1, б. "б" от МК когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. Съгласно т. 27 от мотивите на решение от 31.03.2011 г. на СЕС по дело С-546/2009 г., самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МК предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. С оглед на изложеното, решението на административния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ против решението на началника на Митница Бургас относно определеното задължение за лихва за периода от възникване на задължението до 21.06.2012 г. и да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да бъде отменен в посочената част. В останалата част съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,