Решение № 7938 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2016 г.

Решение № 7938 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. В., чрез пълномощника му адв. П. С., срещу решение № 2504 от 25 ноември 2015 г., постановено по адм. д. № 2701/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е обявено за нищожно решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06 август 2015 г. на Общински съвет - гр. В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответниците "В. Р." ЕАД и "В. п." АД, чрез пълномощника им адв. С. С., е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за недопустимост на касационната жалба. Алтернативно са изложени доводи и за нейната неоснователност. По делото е постъпило и становище - отговор на касационната жалба от адв. Н. Д. А., лично и като пълномощник на ответниците А. К. М., Й. Д. В., С. А. И. и Н. М. С., в което са развити съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на касационната жалба. От ответниците Ж. Н. К., З. Б. Х. и "Н." ЕООД - гр. В., чрез пълномощника им адв. С. Л., са постъпили писмени отговори на касационната жалба, в които се поддържат становища за нейната неоснователност. Претендират присъждането на разноски за касационната инстанция. О. С. В. Попов, чрез пълномощника си адв. Д. П., и С. С. С. намират подадената касационна жалба за неоснователна. Останалите ответници - К. Х. А., А. Х. А., Ю. А. Ж., "Р и Д" ООД - гр. В., "С. и с." ООД - гр. П. и "Ч. Т." АД - гр. В., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивира заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалби на "В. Р." ЕАД, "В. плод" АД, Н. Д. А., А. К. М., Й. Д. В., С. А. И., Н. М. С., Ж. Н. К., З. Б. Х., "Н." ЕООД, С. В. П., С. С. С., К. Х. А., А. Х. А., Ю. А. Ж., "Р и Д" ООД, "С. и с." ООД и "Ч. Т." АД срещу решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06 август 2015 г. на Общински съвет - гр. В., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет е отменил свое решение № 2106-14/40/30 март 2015 г. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е лишено изцяло от фактически и правни основания за издаването му, като порокът е толкова съществен, че практически е равен на липса на форма, водещо до невъзможност да се определи волята на органа. Това го е мотивирало да обяви нищожността на оспорения пред него административен акт. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Производството е образувано по подадени в срок жалби на лица с установен правен интерес от оспорването, поради което правилно е било прието от административния съд за допустимо. Законосъобразен е направеният от административния съд извод за нищожност на оспореното пред него решение на Общински съвет - гр. В. поради липса на изложени в него фактически и правни основания. Тук следва да се отбележи, че неправилно съдът е приел, че водените по време на заседанието на общинския съвет дебати не могат да бъдат приети за мотиви. Този неправилен извод в случая обаче не води до неправилност на постановеното решение, доколкото - видно от приложения по делото протокол от проведеното заседание на съвета, при проведените дебати общинските съветници не са посочили кое налага внасянето на подобно предложение за преразглеждане на вече приет административен акт. Липсват и данни относно това по кой ред общинските съветници са гласували направеното предложение. Дебатите съдържат основно изказвания на представители на различни политически сили в общинския съвет, в които всеки представител напомня на останалите как точно е гласувано отмененото решение. Няма спор, че в случаите на колективен орган, какъвто е общинския съвет, мотивите на приетите решения могат да се съдържат в административната преписка и да бъдат изложени посредством изказванията на членовете му. В случая обаче това не е така. По преписката липсват каквито и да било посочени основания за издаване на оспореното решение. Такива не се съдържат и в изказванията на общинските съветници. Поради това законосъобразен е изводът на съда относно липсата на фактически и правни основания за издаването на акта, което води практически до невъзможност да се определи волята на органа и да се провери законосъобразността на издадения акт. Във връзка с този извод съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. Обоснован е изводът на административния съд, че в случая е налице пълна невъзможност да се установи по кой ред е общинският съвет е приел решението за отмяна на предишно свое решение, което препятства възможността да се извърши проверка за наличието на процесуалните и материалноправни предпоставки за приемането му. Поради това съдът е изследвал наличието, респ. липсата, на предпоставките за отмяна на решение № 2106-14/40/30 март 2015 г. на същия общински съвет на всички възможни основания за това, като обосновано е приел, че и съобразно предпоставките на разпоредбите на чл. 214а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 91 и чл. 99 от АПК и чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА оспореното решение се явява нищожно Неоснователно е възражението на касатора относно това, че решение № 2106-14/40/30 март 2015 г. на Общински съвет - гр. В. е отменено от същия орган на основание чл. 99 от АПК. Такива данни по делото не съществуват. На този текст се е позовал единствено процесуалния представител на общинския съвет и то едва в представените по делото писмени бележки, които не могат да бъдат възприети като част от административната преписка. Освен това следва да се отбележи, че и в писмените бележки не е посочено коя хипотеза на цитираната норма е приложима в случая. Неоснователно и възражението за частична недопустимост на оспорения съдебен акт, обоснован с обстоятелството, че не всички собственици на засегнати от решението имоти са оспорили решението, поради което обявяването на цялото решение за нищожно е недопустимо. В тази връзка административният съд обосновано е приел, че след като става въпрос за особено тежък порок на решението, който не може да бъде санирен, то нищожността на част от него води до нищожност на целия административен акт. Тук следва да се допълни и това, че в случая става въпрос за отмяна на решение на общинския съвет, с което е одобрен подробен устройствен план. Обявяването на части от такъв план за нищожни би нарушило предвижданията на целия план, поради което правилно съдът го е обявил за изцяло нищожен с цел да бъдат избегнати евентуални бъдещи спорове и за да се постигне правна сигурност на всички засегнати лица. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направените искания касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците, направили искания за това, сторените по делото разноски. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатските възнаграждения, предвид обстоятелството, че тези възнаграждения са в минималния предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това ще следва да бъде осъден касаторът да заплати на Ж. Н. К., на З. Б. Х. и на "Н." ЕООД - гр. В. направените пред касационната инстанция разноски в размер на по 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,