Решение № 9003 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2010 г.

Решение № 9003 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано по жалба на Петър Димитров Петров, Златка Димитрова Спасова, Цветанка Петрова Гаврилова, Валентин Славчев Велинов, Спас Славчев Велинов и Анелия Петрова Михайлова против решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42+800 (пътен възел "Младост") до км 44+720 (край на участъка в строителство), в частта му относно определеното обезщетение за недвижими имоти с планоснимачни номера 38 и 39, находящи се в землището на гр. София, район "Витоша". Жалбоподателите считат, че определеното им обезщетение е крайно занижено и твърдят, че същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. са отчуждени части от поземлени имоти с пл. № 38 и № 39, съгласно кадастралната карта на гр. София, район "Витоша", планоснимачен район в. з. "Малинова долина - Бункера 3-ти етап" и попадащи в регулационния план на "Малинова долина част I". Отчуждените части са съответно 0,385 дка от имот с пл. № 38 (с обща площ от 0,808 дка), за които е определено обезщетение от административния орган в размер на 57173 лева, и 0,471 дка от имот с пл. № 39 (с обща площ от 0,761 дка), за който е установено обезщетение, възлизащо на 69944 лева. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждаваните имоти, възложена на 20.10.2009 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 08.12.2009 г., равностойното парично обезщетение, възприето и от административния орган, е определено при оценка от 148 500 лв./дка респ. 148,50 лв./м2. Оценката е незаконосъобразно извършена като са използвани пазарни аналози, неотговарящи на изискванията и съставени извън срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая 12-месечният период, броим от дата на възлагане на оценката, обхваща периода 20.10.2008 - 20.10.2009 г. и от тук позоваването на сделки извършени през 2007 г. и през май 2008 г е недопустимо. Незаконосъобразно е и изготвянето на оценката за имотите въз основа на ценови предложения за продажба на имоти, поддържани от продавачи на пазара на недвижими имоти. Този подход е в пълен разрез с условието поставено в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, да е налице не предложение за сделка, а реално сключена такава и вписана в съответния срок в службата по вписванията. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача към назначеното вещо лице - инж. Димитър Бошнаков, да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждаваните части от имоти, която да съответства на правилата на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В представеното на 07.06.2010 г. и неоспорено от ответната и заинтересованите страни заключение на вещото лице, равностойното парично обезщетение е определено на стойност от 124 243 лв. за отчуждената част от имот с пл. № 38 респ. от 151 996 лв. за имот с пл. № 39. Заключението е изведено въз основа на една единствена сделка, вписана в службата по вписвания - София, извършена в 12 месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС (18.05.2009 г.), и касаеща недвижим имот, намиращ се в близост до отчуждавания по смисъла на т. 4 от цитирания вече § и имащи подобни на него характеристики. Заключението е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. Оспорването му от страна на процесуалният представител на жалбоподателите, мотивирано от отказа на вещото лице да го съобрази с представени от тяхна страна пазарни свидетелства, е неоснователно. Представените по делото пазарни свидетелства - н. а. № 1/15.01.2009 г., н. а. № 164/19.06.2009 г. и н. а. № 136/08.06.2009 г. правилно са отхвърлени от вещото лице, тъй като същите не отговарят на изискванията, заложени от законодателя, относно аналозите при определянето на равностойното парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Това е така, тъй като имотите предмет на сделките по н. а. № 1/15.01.2009 г., н. а. № 164/19.06.2009 г., макар и намиращи се в близост до процесните отчуждавани имоти, имат многократно по - голяма площ и различно предназначение - за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и подземни гаражи. Що се касае до трите ипотекирани поземлени имота, посочени в н. а. № 136/08.06.2009 г., то същите не са разграничени като себестойност, което прави обективно невъзможно ползването като аналог на посочения под № 010124 поземлен имот, намиращ се в близост до отчуждаваните такива - район Витоша. При тези факти не може да се търси равностойност на базата на пазарни цени, при условие, че отчуждаваните части от имоти пл. № № 38 и 39 не са с подобни характеристики. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на единичната СТЕ, прието от съда. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват направени такива в размер общо на 500 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,