Решение № 2786 от 16.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на А. Попов, [ЕГН] с адрес: гр. Варна, [улица], [номер], подадена чрез пълномощника му адв. Добрев, против Решение 360/24.03.2022 г. на Административен съд (АС) - Варна, постановено по адм. д. 1324/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-03000320004884-091-001/16.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП с Решение 73/01.06.2021 г., относно установеното с него задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 11 892.84 лв. и лихва към датата на акта в размер на 3 474.55 лв. С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседение господин Попов заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и иска да бъдат отменени решението на административния съд и РА, тъй като процесните суми вече са били обложени с данък с влезлия в сила РА от 2008 г. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирова по съображения, изложени в писмена молба от 22.02.2023 г., и заявява искане да бъде потвърдено оспореното първоинстанционно решение, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 783.07 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение в писмен вид за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е РА Р-03000320004884-091-001/16.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, в която е установено на ревизираното лице А. Попов задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 11 892.84 лв. и лихва към датата на акта в размер на 3 474.55 лв. Варненският административен съд е приел оспорването за допустимо. Преценил е РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Изложил е подробни мотиви за неговата материална законосъобразност. Спорът между страните по делото е относно облагането на доход от чужбина в размер на 117 391.34 лв. по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Във връзка с включените в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ недеклариран доход от наем в размер на 1 200 лв. и превишението на разходите над приходите, установено по реда на чл. 122, ал. 2 във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, в размер на 347.06 лв. жалбоподателят не излага доводи за незаконосъобразност на РА и потвърждаващото го съдебно решение. По реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ приходните органи са обложили с данък доход в размер на 117 391.34 лв., представляващи левовата равностойност на 50 000 евро и 160 000 000 индонезийски рупии, внесени в страната от А. Попов на 22.10.2017 г. и декларирани с валутна декларация 17ВG002003V0010833/22.10.2017 г. Според възражението против ревизионния доклад (РД) декларираните във валутната декларация парични средства са от продажбата на акции, поради което са необлагаеми. За доказване на твърдението си господин Попов представя при оспорването на РД предварителен договор за покупко-продажба на акции от 28.02.2003 г. Според този договор Akoni Comercial Jsc. акционерно дружество, учредено съгласно законодателството на Хонконг продава на А. Попов 1 696 акции с номинална стойност 100 щ.д. всяка от капитала на Edgle star Jsc. за сумата от 169 000 щ.д. Според извлечението от банковата сметка на Попов в ЦКБ през 2003 г. и 2004 г. той е наредил преводи на обща стойност 149 000 щ.д. към Akoni Comercial LTD и Flaying Hawks Injernational LTD. Тези преводи са констатирани от приходните органи при извършената ревизия на лицето, приключила с РА 030800819/20.06.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Варна (стр. 26 от РД). С този РА, за който ответникът не оспорва, че е влязъл в сила, са установени задължения на А. Попов за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК несъответствие между направените разходи и установените доходи. В съдебното производство е представено заверено копие на оригинала с превод на български на Споразумение за продажба на акции (договор за покупка) от 15.11.2017 г., според което А. Попов в качеството си на продавач има право да продаде стопанския субект, включващ дружествени акции на Akoni Comercial Jsc. заедно с всички негови активи, акции и дялове от собствеността, вкл. всички договори за наем, договори, търговски марки, авторски права и всякакви други материални или нематериални интереси, наричан предприятието, при покупна цена 50 000 евро. Купувачът - Akoni Comercial Jsc. се съгласява да предостави средствата в деня на прехвърляне на предприятието 21.11.2017 г. Според сертификата за потвърждение на 21.11.2021 г. лично се е явил А. Попов, който е потвърдил, че е получил сумата от 50 000 евро. При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че представените документи не доказват твърдението на жалбоподателя, че е притежавал акции на Akoni Comercial Jsc., позволяващи му да продаде същите отново на Akoni Comercial Jsc, тъй като е представил само предварителен договор за придобиването им, а в представеното извлечение от фирмен регистър и удостоверението за регистрация се установява регистрирането на Akoni Comercial Jsc. като затворено акционерно дружество в Хонконг на 04.07.1996 г. и вписване в Регистър на залози и тежести на 15.11.2017 г., но не и обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на акционерното дружество е А. Попов. Дори и да се приеме, че посоченото обстоятелство е доказано и датата в сертификата за потвърждение е сгрешена, т.е. тя е тази, съответстваща на споразумението за продажба на акции - 21.11.2017 г., тъй като същото е представено по делото с молба от 01.11.2021 г., то датата, на която е внесена в страната декларираната валута - 22.10.2017 г., предхожда датата, на която е получена цената на продадените акции 21.11.2017 г., което изключва възможността внесените парични средства да са от продажбата на акции. Независимо от това, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. в ЗДДФЛ доходите от продажба на акции са облагаеми и по тази причина административният съд е изложил мотиви, обосноваващи неприложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Разпоредбата регламентира необлагаемост на доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на & 1, т. 11 ДР на закона. Настоящият касационен състав намира същите за правилни и съответни на посочените материалноправни норми, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не се налага да ги възпроизвежда отново. Конкретни доводи за неправилност на изводите на съда поради противоречие с нормите на материални закон касаторът не сочи. Неоснователно е твърдението му за допуснато в ревизионното и в съдебното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, тъй като приходните органи и съдът не са установили източника на дохода. Правилно съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1 ДОПК, вменяваща в тежест на ревизираното лице доказването на фактите и обстоятелствата, осъществили се извън територията на страната, в хода на ревизионното производство. В съдебното производство съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим с оглед препращането в пар. 2 ДР ДОПК, в тежест на страната е да докаже фактите, на които основава своите възражения. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже източника на придобития от него в чужбина доход, за да е възможна преценката за необлагаемост на същия според приложимите материалноправни норми. Такива доказателства той не е представил нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство. При така разпределената от процесуалните норми доказателствена тежест не може да се приеме, че доходът е необлагаем на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, поради неустановеност на неговия източник. Освен това, както вече беше посочено, твърденият от жалбоподателят доход от акции е облагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 2, б. в ЗДДФЛ. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че същият този доход вече е бил обложен с данък с РА от 2008 г. и незаконосъобразно се облага повторно с процесния РА. Вярно е, че преведените от Попов през 2003 г. и 2004 г. по банков път 149 000 щ.д. по сметките на Akoni Comercial LTD и Flaying Hawks Injernational LTD (левовата им равностойност) са обложени с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), но жалбоподателят не доказва, че това са парични средства, които е дал назаем и същите са му възстановени от заемополучателите, за да обоснове твърденията си. Не доказва и обстоятелството, че е закупил акции, които след това е продал, но както вече беше посочено, дори и да се приеме, че това е доказано, то е налице доход от продажба на акции, който е облагаем. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер, определен съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение