Решение № 5470 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аргруп 82 ЕООД, гр. Елена, подадена чрез адв. Балджиева, против Решение 243/09.07.2021 г., постановено по адм. дело 284/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 11023/19.02.2021 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към Главна Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-72 от 23.03.2021 г. на Директора на Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП и е осъдено дружеството за разноски. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към Главна Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Ангажира писмени доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Аргруп 82 ЕООД, гр. Елена, против ЗПАМ 11023/19.12.2021 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към Главна Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-72 от 23.03.2021 г. на Директора на Дирекция Опреативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" и забрана за достъп до търговски обект магазин GAUDI, находящ се в гр. Велико Търново, [улица], стопанисван от "Аргруп 82" ЕООД, за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 15.02.2021 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която за извършена от проверяващ орган покупка и заплащане в брой на един брой мъжка блуза на стойност 69 лева, към монета на плащането на която и преди легитимацията на органите по приходите не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Съдът е възприел описаната от административния орган фактическа обстановка, въз основа на съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, като е отрекъл възраженията на оспорващия относно доказателствената стойност на съставения ПИП серия АА 0067448 от 15.02.2021 г., ведно с дадените свидетелски показания, като не са кредитирани тези на св. Маневска. Установил е също така и че липсва разлика между касовата наличност от ФУ и фактическата наличност, което е дължи на издадения, но след легитимацията на органите по приходите, фискален бон за извършеното плащане. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Отречено е възражението на оспорващия за нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и несъобразяване с целта на закона, в която връзка е счетена за правилна преценката на административния арган, а и надлежно мотивирана, относно срока на приложената ПАМ и преследваните цели. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. По същество решението е неправилно постановено. На първо място следва да се посочи, че неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила преценката на съда относно доказателствената стойност на ПИП противното на твърденията на касатора не е сторено ва нарушение на процесуалния закон. В съответствие с правилото на чл. 178 ал. 2 от ГПК доказателствената сила на ПИП при извършената поправка в данните относно установената фактическа наличност на парични средства е преценена съобразно останалите събрани по делото писмени доказателства вкл. съставения от служителя на търговеца Опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката, вкл. и с аргумента, че е изцяло в полза на търговеца. Правилно е прието, че при тези факти наличието й /на поправката/ не дисквалифицира документа като официален такъв по смисъла на чл. 179 от ГПК и не го лишава от придадената му вкл. и изричната норма на чл. 50 от ДОПК доказателствена сила. От друга страна неправилна и в нарушение на материалния закон, а и необоснована спрямо фактите по делото, е преценката на съда относно материалната законосъобразност на оспореният индивидуален административен акт, като основателни са възраженията в касационната жалба за наличието на тези касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. На първо място действително правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е преценката на първостепенния съд относно справяне с доказателствената тежест от страна на административния орган относно установяване материално правните предпоставки, с които новелата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.а от ЗДДС свързва своето проявление. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за противното. От друга страна при преценката за материалната законосъобразност на издадената заповед, първоинстанционният съд неправилно е приел, че актът е законосъобразен като издаден в съответствие на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност, досежно срока на наложената мярка. Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, вкл. и при налагане на ПАМ, както е в процесния случай. Това означава приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, отделно от това липсват и изложени от същия конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват прилагането на ПАМ за срок от 14 дни. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество, вкл. и необосновано е приел че срокът е надлежно мотивиран. Съразмерността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово задължение. В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В конкретния случай обаче не могат да се споделят крайните изводи на съда, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото. Не се спори, че нарушението е констатирано за първи път, липсват предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения, липсва вкл. и установена положителна касова разлика, при които факти изводите на съда за съразмерност на определения срок от 14 дни са незаконосъобразни. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Необосновано съдът е приел, че административният орган е мотивирал заповедта в частта й на определения срок на ПАМ. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. В случая по-голямата част от изложените съображения касаят на практика целта на упражнената правна принуда, което е целта на прилаганата ПАМ, а конкретните такива са твърде общи и не обосновават предприемането на ПАМ за срок от 14 дни, в аспекта на принципа по чл. 6 от АПК и целите на мярката, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН. Като е достигнал до обратни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на дружеството бъде уважена и заповедта на Началник Отдел "Оперативни дейности" Велико Търнова, Дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и своевременно заявени претенции за това на касатора се следва присъждане на разноските, понесени от него пред двете съдебни инстанции. Същите се констатираха в общ размер на 1 710 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Неоснователно е възражението за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция е размерът на адвокатското възнаграждение е 750 лева, съответна за касационната инстанция 500 лева. Определеният с чл. 8 ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в случаи като процесния е 500 лева, на който съответства изплатеното възнаграждение за касационната инстанция /вкл. и при съобразяване и правилото на чл. 9 ал. 2 от същата/, а възнаграждението на адвоката за изготвяне на жалбата и процесуално представителство пред състава на АС Велико Търново не се преценя като прекомерно предвид фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство, вкл. явяване в две съдебни заседания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение