Решение № 286 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2013 г.

Решение № 286 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. С. срещу решение № 4427/12 от 19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1246 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I брачен състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд, III ГО, 82 състав, постановено по гр. д. № 929 по описа за 2011 г. за заместване съгласието на К. Х. С. за пътуване на детето К. К. С. извън територията на Република България без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, по молба на М. А. Р.. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата М. Р. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която е с която е потвърдено решението на Софийския районен съд, III ГО, 82 състав, постановено по гр. д. № 929 по описа за 2011 г. за заместване съгласието на К. Х. С. за пътуване на детето К. К. С. извън територията на Република България без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, по молба на М. А. Р. е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искане с правно основание чл. 127а от СК. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 613 от 16.05.2013 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали при дадено разрешение за неограничено извеждане от държави за неопределен брой пътувания без съгласието на един от родителите в достатъчна степен е защитен интересът на ненавършилото пълнолетие дете. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика, отразена в решения № 697 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 1052 по описа за 2010 г. на IV ГО, № 147 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. на III ГО, № 315 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1456/2010 г. на III ГО и № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на III ГО на ВКС. Според тази практика не е в интерес на детето да се даде възможност на единия родител да го извежда където и да е извън границите на страната. В чуждата държава е възможно да има редица фактори, създаващи опасност за живота и здравето на детето, а в държави извън европейската общност или в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, нашата държава няма никакъв контрол върху изпълнението на решенията за осигуряване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. Затова разрешение за извеждане на детето може да бъде дадено за определен период от време в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем/например държавите-членки на ЕС/. Тази конкретизация е необходима, за да се прецени какъв е интересът на детето. Въз основа на този отговор на въпроса следва да се приеме, че разрешение за извеждане на детето в неопределен брой държави за неограничен период от време не е в интерес на детето. Следователно в обжалваната си част решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд противоречат на материалния закон /чл. 123 от СК/, който изисква споровете между родителите във връзка с пътуванията на детето да се разрешават в интерес на детето, поради което тези решения следва да бъдат отменени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция трябва да постанови решение по съществото на спора, с което молбата, така както е формулирана, трябва да бъде отхвърлена. При този изход на спора М. Р. следва да бъде осъдена да заплати на К. С. 1 270 лв. разноски по делото. Воден от горното, съдът