Решение № 329 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2008 г.

Решение № 329 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. А. от гр. В., Л. Й. П. и Е. Н. П. от гр. С. срещу въззивно решение № 18 от 13.02. 2008 г. по гр. дело № 964/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото на въззивен съд е оставено в сила решение от 10.12.2005 г. по гр. д. № 2622/1995 г. на Районен съд гр. П. С оставеното в сила решение е бил отхвърлен иск на касаторите в настоящето производство с правно основание чл. 297, ал. 2 от ГПК за обезсилване на съдебно решение по обявен за окончателен предварителен договор, поради неплащане на насрещно задължение в срок. В касационната жалба се поддържат оплаквания по чл. 218б, б. "в" от ГПК. Неправилно е прието за относимо изпълнение, което не е в рамките на двуседмичния срок по чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм.), считан от влизане на решението в сила. Този срок е законен и задължителен, включително по отношение началния момент на плащането. Като е приел друго, въззивният съд е нарушил материалния закон. Неправилно съдът е приел за установен факт на плащане, при положение че ответникът не е провел пълно доказване. С това съдът е нарушил процесуалните правила. На следващо място не са обсъдени възражения във връзка със задължителното условие имотът да е в собственост на обещателя по предварителния договор, съответно не е съобразен фактът, че същият е отчужден. Иска се отмяна на постановеното решение със законните последици, съображения са развити в писмена защита на адв. С от САК. Ответникът по касация З. Г. В. е заявил становище в оспорване наличието на отменителни основания Съображения са развити в писмена защита на адв. В, претендират се разноски. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, III гр. о. приема за установено следното: Касационната жалба на Т. Й. А., както и общата касационна жалба на тримата молители, е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима. Жалбата е по същество е неоснователна. За да остави в сила решението на първостепенния Плевенски районен съд, чийто краен извод за неоснователност на иска за обезсилване на окончателното решение по обявяването на предварителен договор за окончателен е споделен, въззивният съд е съобразил писмени доказателства, от които безспорно е установено, че в качеството си на купувач ответникът З. В. е превел определения остатък от цената в размер на общо 1485 лева преди постановяване на решение № 960 от 10.12.2004 г. по гр. д. № 1146/2003 г. на Върховния касационен съд, с което решение горното условие е било постановено в диспозитивна форма. Сумата безспорно е била преведена на 10.10.2002 г. и от приложените известия за доставяне на Б. ДСК е удостоверено получаване: 274,50 лв по сметка на Т. Й. А., сума от 990 лв по сметка на Л. Й. П. и сума от 247,50 лв за Е. Н. П. Задължението по окончателното решение на Върховния касационен съд от 10.12.2004 г. по гр. д. № 1146/2003 г. е сума в този размер да бъде заплатена от купувача общо на легитимираните понастоящем правоприемници в договора. Плевенски окръжен съд е приел, че двуседмичния срок за плащане, регламентиран в чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм) е краен, а не начален, като парична престация, безспорно извършена преди него, има погасителен ефект по отношение навземането на продавача и представлява изпълнение на задължението на купувача. Решението е правилно, изводите на съда са основани на фактите, които са от решаващо значение за изхода на спора. Задължението на ответника по молбата за обезсилване правилно е прието за погасено въз основа на представените по делото доказателства, в тази част решението е обосновано и доказателствените правила не за нарушени. Сумите са били преведени на 10.10.2002 г., разпределението съответства на правата на продавачите. Настоящите касатори не обосновават претенцията си с пълна или частична липса на плащане, а на формалния довод, че щом престацията предхожда двуседмичния срок по решението, тя е неотносима към задължението. Като е приел от правна страна, че изпълнение на договорното задължение за заплащане на цената в по- ранен момент, ако самото плащане е прието от кредитора и е по съдържание точно, освобождава длъжника от ново, повторно престиране в определения със съдебното решение двуседмичен срок на вече изпълненото задължение по чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм), въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Плевенски окръжен съд е съобразил указанията по отменителното решение № 1* от 13.11.2007 г. на Върховния касационен съд по отношение на момента, във който задължението на купувача е било определено по размер и изпълняемо, така и по отношение на правната природа на модалитета по чл. 297, ал. 1 от ГПК като краен, а не като начален срок за плащане по условия диспозитив. Обратната теза, поддържана от касаторите в настоящето производство, е несъстоятелна и не държи сметка за естеството на облигацията. Насрещното парично задължение на купувача по предварителния договор, предмет на условия диспозитив, е по природа облигационно, негов правопораждащ факт е договора между страните, а не съдебния диспозитив и волята на съда. В частта по платимия остатък от цената съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 297 от ГПК няма конститутивен характер. Неоснователно е оплакването за необсъждане на доводи и обстоятелства във връзка с проверки относно правото на собственост на прехвърлителя, въпрос който подлежи на служебно изясняване в исковото производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Настоящето производство по обезсилване на решение има за предмет друго потестативно право, а не правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен. Само при последното съдът дължи проверката по чл. 298, ал. 1 от ГПК. При обсъждането на доводите на страните и доказателствата по делото не е даден касационен повод. Въззивният съд мотивирано е изтъкнал защо искът е неоснователен при така установените факти и съображенията в тази насока следва да бъдат споделени. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е установил разходи в настоящето производство. Водим от горното Върховният касационен съд, III гр. о.