Решение № 5878 от 5.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение 5215/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 7771/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение РР-4303/25.06.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че с отнемането на разрешителните на две дружества се е освободил ресурс, който е могъл да бъде предоставен на жалбоподателя. По отношение на издаденото разрешително на друго дружество излага, че заявлението от последното е подадено преди това на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД и със същата цел на водоползване, поради което органът се е произнесъл по поредността на постъпване на заявленията при спазване на чл. 50, ал. 4 от Закона за водите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. В депозирано писмено становище чрез процесуален представител юрк. Гавраилова поддържа касационната жалба и излага становище по съществото на спора. Ответната страна Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Кръстев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс (СБР-НК) ЕАД гр. София против Решение РР-4303/25.06.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, вр. чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), е отказано изменение на разрешително 01610208/24.07.2009 г., изменено с решение 267/16.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите, служебно изменено с решение РР-1866/14.02.2014 г., продължено с решение РР-3737/14.01.2020 г. на директора на БД ИБР, за водовземане на минерална вода от находище Павел баня 54 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, Сондаж 3, гр. Павел баня, за водоснабдяване на обект СБР-НК ЕАД филиал Павел баня Балнеолечебен комплекс, База 1 и База 1Н в УПИ II-СКК, кв.27 по плана на гр. Павел баня, обл. Стара Загора, с разрешена цел лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация. Съдът отменил обжалвания отказ и върнал административната преписка, образувана по заявление на дружеството-жалбоподател, на директора на БД ИБР за ново разглеждане, съобразно мотивите на съдебния акт. Приел, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, тъй като при едни и същи условия на жалбоподателя е отказано изменение на разрешителното, предвид необходимостта от по-голям воден ресурс, а на трето лице в същото време противно на установените в чл. 50, ал. 4 от ЗВ приоритети на водоползване, се издава разрешително за водовземане от място, където органът е мотивирал, че е достигнат разрешения максимум на водовземане и не са налични повече свободни ресурси. Съдът приел на следващо място, че административният орган отнел две от разрешителните за водоползване, посочени в административния акт, преди датата на постановяване на отказа, и макар и да не са били налице влезли в сила съдебни решения относно оспорването на същите, това били нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. С тези мотиви съдът отменил процесното решение на директора на БД ИБР и върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В първоинстанционното производство безспорно е установено, че СБР-НК ЕАД гр. София е титуляр на разрешително 01610208/24.07.2009 г., изменено с решение 267/16.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите, служебно изменено с решение РР-1866/14.02.2014 г., продължено с решение РР-3737/14.01.2020 г. на директора на БД ИБР, за водовземане от минерална вода от находище Павел баня 54 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, Сондаж 3, с разрешена цел на използването лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация, за водоснабдяване на обект СБР-НК ЕАД филиал Павел баня Балнеолечебен комплекс, База 1 и База 1Н в УПИ II-СКК, кв.27 по плана на гр. Павел баня, обл. Стара Загора. Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление РР-15-3/18.05.2020 г. от жалбоподателя за изменение на цитираното разрешително с искане за водовземане на минерална вода от сондаж Сз-8, тъй като разрешените дебит и обем минерална вода били недостатъчни поради хроничен недостиг на минерална вода на лечебното заведение. При постановяване на отменения отказ органът е посочил, че свободният разполагаем ресурс от Сондаж Сз-8 е изчерпан, като надлежно е изброил и действащите разрешителни и съответното количество разрешено водоползване по всяко от тях. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че при едни и същи условия на СБР-НК ЕАД е отказано изменение на разрешителното, а на трето лице се издава разрешително за водовземане от място, където органът е мотивирал, че е достигнат разрешения максимум на водовземане и не са налични повече свободни ресурси. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му. Необосновани се явяват изводите на съда, че с отнемането на разрешителните на ХБ Холидей ООД и Агенция Пътна инфраструктура е бил наличен воден ресурс, който е могъл да бъде предоставен на жалбоподателя. Към датата на постановяване на отказа 25.06.2021 г., издадените на ХБ Холидей ООД и АПИ разрешителни са били валидни и влезли в сила административни актове, предоставящи права на адресатите. Макар и административният орган да е отнел двете разрешителни за водоползване със свои решения (първото изцяло, а второто частично), преди датата на постановяване на процесния отказ не са били налице влезли в сила съдебни решения по оспорване на същите. Предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ преценява искането, като съобразява наличните водни ресурси по количество и качество. Към датата на постановения отказ, относно заявлението на СБР-НК ЕАД гр. София, не е имало свободен ресурс от Сондаж Сз-8, който да удовлетвори заявените от жалбоподателя количества, а това е законово изискване, което следва да е налице към момента на издаване на индивидуалния административен акт. При това условие административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да издаде решение за отказ, а именно оспореното Решение РР-4303/25.06.2021 г. В последното подробно са описани издадените осем разрешителни за находището, както и водното количество, предоставено за ползване на титулярите по издадените разрешителни, и е установен изчерпан разполагаем ресурс от Сондаж Сз-8 от находище Павел баня 54 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ. Със Заповед РД-239/12.03.2013 г. на МОСВ, приложена в първоинстанционното дело, са утвърдени локални експлоатационни ресурси за сондаж Сз-8 от находище Павел баня в рамките на Qекспл = 1,5 л/с, и осемте издадени разрешителни за същия сондаж обхващат целия разполагаем ресурс. Това е основание за издаване на оспорения отказ за изменение на процесното разрешително за водовземане. Необоснован е изводът в оспореното решение, че при едни и същи условия на жалбоподателя незаконосъобразно е отказано изменение на разрешителното, а на трето лице в същото време противно на установените в чл. 50, ал. 4 от ЗВ приоритети на водоползване, се издава за допълнително водоснабдяване разрешително за водовземане от сондаж Сз-8. Видно от Разрешително 31610140/07.05.2021 г., издадено по заявление РР-14-22/25.11.2019 г. на Профилактика, рехабилитация и отдих ЕАД, в същото е посочена цел на водоползване за лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация за обект Оздравителен комплекс към ПРО ЕАД, т.е. същата цел като на настоящия ответник, и не са нарушени приоритетите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ. На следващо място, искането на СБР-НК ЕАД е било за водоползване от сондаж Сз-8, докато разрешителното му е било издадено за сондаж 3, и това не е било съобразено от първоинстанционния съд. Неоснователно е позоваването от страна на настоящия ответник на Решение от 03.02.2020 г. за допълване на Решение РР-3737/14.01.2020 г. на Директора на БД ИБР. В същото е поет ангажимент за уведомяване при наличие на свободен ресурс от сондаж 3 на находище Павел баня (за който е издадено разрешението за водоползване на СБР-НК ЕАД), докато процесното заявление на СБР-НК ЕАД с РР-15-3/18.05.2020 г. касае искане за водовземане от сондаж Сз-8. Към момента на издаване на оспорения административен акт, съобразно правилата на чл. 142, ал. 1 от АПК, не е бил наличен свободен ресурс, предвид което административният орган правилно е отказал да увеличи водните количества по заявлението на дружеството. Дори и на един следващ етап разрешителните за водовземане на ХБ Холидей ООД и Агенция Пътна инфраструктура да са били отнети, това не променя горния извод. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решение в несъответствие с материалния закон, което следва да бъде отменено, и жалбата на СБР-НК ЕАД гр. София да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение