Решение № 4532 от 12.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 130 от 29.04.2021 г. постановено по адм. дело 510/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта с която е изменен Ревизионен акт (РА) Р-22001019006437-091-001 от 26.05.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 1653 от 30.10.2020г. на заместник директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015г., като вместо определения за внасяне от Д. Каримов, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 5 384.10 лв. и лихва за забава в размер на 2 224.21 лв., е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 21 лв. и лихва за забава в размер на 8.68 лв. и Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски поделото на ревизираното лице в размер на 1 109.56 лв. Касаторът счита, че постановеното решение в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че органите по приходите неправилно са формирали данъчна основа за 2015 г. като са включили в нея сумата в размер на 53 631 лв., квалифицирана като укрити доходи на ревизираното лице от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът неправилно е приел въз основа на заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза (ССЕ), че посочената сума не представлява доход на Каримов. Съдът не е обсъдил останалите доказателства събрани в хода на ревизията. По делото не са представени доказателства, от които може да се установи основанието за превод на посочените суми. Иска решението да бъде отменено в обжалжаната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и разноски за платена държавна такса, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Д. Каримов не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и като обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-22001019006437-091-001 от 26.05.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1653 от 30.10.2020г. на заместник директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за 2014 г. за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 52.14 лв. и лихва за забава в размер на 26.85 лв.; за 2015 г. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 5 384.10 лв. и лихва за забава в размер на 2 224.21 лв.; 2016 г. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 233.85 лв. и лихва за забава в размер на 72.89 лв.; за 2017 г. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 801.99 лв. и лихва за забава в размер на 168.65 лв.; за 2018 г. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 2 134.78 лв. и лихва за забава в размер на 232.47 лв. С първоинстанционното решение е изменен РА Р-22001019006437-091-001 от 26.05.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1653 от 30.10.2020г. на заместник директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015г., като вместо определения за внасяне от Д. Каримов, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 5 384.10 лв. и лихва за забава в размер на 2 224.21 лв., е определен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 21 лв. и лихва за забава в размер на 8.68 лв.; отхвърлена е жалбата на ревизираното лице срещу РА в останалата част: Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице деловодни разноски в размер на 1 109.56 лв., а Д. Каримов е осъден да заплати на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 288.13 лв. Предмет на настоящият спор е решението в частта, с която РА е отменен и в съответната част за разноските. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че Д. Каримов е местно физическо лице и данъчно задължено лице на основание чл.3, т.1 и чл.6 ЗДДФЛ - за доходите, получени от него през годините в обхвата на ревизията. По делото е установено, че Каримов не е [семейно положение] и е декларирал, че живее в едно домакинство с двамата си родители, които заплащат разходите за ел. енергия, вода, телефон и кабелна телевизия. Ревизираното лице е свързано лице по см. на ДОПК с Айкю-90 ЕООД, на което дружество е едноличен собственик и управител и с Веник ООД, в което е съдружник. По делото не е било спорно, че източниците му на доходи са: възнаграждения по трудов договор 1/27.11.2014г. в работодател Нике брокер ЕООД за длъжността застрахователен агент; възнаграждения по Договор от 01.06.2018г. със срок до 03.12.2018г. с възложител Банка Пиреос България АД; наеми от договор за ползване на недвижим имот с наематели ЕТ Д. Николов К. , Фешън зона БГ ООД, Токуда банк АД и Банка Пиреос България АД; дивиденти от Веник ООД; застрахователни премии от Кардиф застраховане. Установените разходи на задълженото лице са за: осигуряване като работещ по трудово правоотношение с Нике Брокер ЕООД и без трудово правоотношение с Банка Пиреос БългарияАД и данък върху доходите от наем. Органите по приходите са установили, че ревизираното лице е титуляр на разплащателна сметка в Банка Пиреос БългарияАД като са отразили извършените транзакции по същата, както и на разплащателна сметка в Юробанк България АД като са отразили извършените транзакции по същата, вкл. от физическите лица, на които са извършени насрещни проверки и са изготвени ИПДПОЗЛ, приключили със съставени ПИНП, всички приобщени като доказателства към РД. Каримов е декларирал изразходвани лично от него парични средства за всяка от ревизираните години, като са събрани данни и за погасяване на задължения по кредити и за МДТ. След анализ на данните за ревизираните години е установено несъответствие, което е квалифицирано от приходните органи като доход с неустановен произход. По делото е назначена ССЕ. В двата варианта на изготвената експертиза, вещото лице е дало заключение, че дължимия данък за 2015г. от ревизираното лице е в размер на 21 лв. и лихва 8.68 лв. В изготвеното заключение, вещото лице е отразило размера на постъпленията по паричните потоци на ревизираното лице, констатирани от проверяващия орган /колона 4/ и размера на постъпленията по паричните потоци, констатирани от собствената му проверка /колона 5/. Постъпленията за 2015 г. в РА са в размер на 75 300.09 лв., а според вещото лице са в размер на 59 751.09 лв. Разликата в постъпленията по паричните потоци за 2015 г. се дължи на това, че експертизата не е установила документи, установяващи превод в банковата сметка на Каримов на сумите 5 390 лв. и 10 780 лв., за които приходните органи са приели, че са постъпили без наредител, поради което вещото лице ги е изключило от сбора постъпленията. По отношение на сумите, получени като превод от посочените в РА физически лица са представени доказателства, че сумите са преведени от Каримов чрез Money Gram на Б. Начев, в изпълнение на задължение, поето със споразумение от 01.10.2015 г., поради което вещото лице е посочило, че сумите не съставляват приход. Спорът по делото пред административния съд за 2015 г. е бил относно приетата в РА данъчна основа от доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ в размер на сумата 53 631 лв., които органите по приходите са приели за укрити доходи. Касае се за постъпления в банковата сметка на РЛ с вносители/наредители конкретни физическите лица А. Драголев, П. Тодоров, Й. Сбиркова, Х. Иванов, В. Иванов, както и за два превода без наредители. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че направените констатации за постъпилите средства по банковата сметка на РЛ, неправилно са квалифицирани от приходните органи като доходи с неустановен произход и неправилно са обложени като такива от други източници по смисъла на чл. 35, т.6 ДОПК. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на представените по делото доказателства и на заключението на вещото лице по ССЕ. Решението е правилно. РА е издаден по реда на чл. 122 ДОПК, поради което в производството по съдебно обжалване му в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представените по време на ревизията доказателства, а се е позовал единствено на заключението на вещото лице по ССЕ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно с приетото без възражения заключение по ССЕ. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд правилно е кредитирал заключението по ССЕ. Същото е обективно и кореспондира със събраните по делото доказателства. Настоящата касационна инстанция счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че получените от ревизираното лице суми от трети лица през 2015 година не представляват облагаем доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Правилно в решението си административния съд се е позовал на данните в Справка за движението по сметка на името на ревизираното лице, които вещото лице е съпоставило с приложените документи, цитирани и от ревизиращите органи. От същите се установява, че от Каримов са изпратени пари в евро чрез Money Gram на Б. Начев в Италия в общ размер на 21 368.83 евро или 41 793.80 лв. в изпълнение на споразумението между тях от 01.10.2015 г., поради което не съставляват доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. От представените доказателства се установява, че трансферите са извършени в съответствие с поето задължение, като за извършената услуга на Каримов е изплатено възнаграждение в размер на 280 лв., което е надлежно декларирано. По отношение постъпилите суми по банковата сметка на Каримов без наредител, отразени в РА, съгласно заключението на приетата експертиза, в преписката не се съдържат доказателства за такива постъпления, поради което сборът на същите не могат да съставляват доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Предвид това правилно е изключен от първоинстанционния съд при определяне на годишния облагаем доход. С оглед изхода на спора, с първоинстанционното решение Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП правилно е осъдена да заплати разноски поделото на ревизираното лице в размер на 1 109.56 лв. Настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на решението в обжалваната част, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е взел становище и не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение