Решение № 95 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2018 г.

Решение № 95 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Янкова, от [населено място], против решение № 1699 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 11986/2017 г. на Административен съд София-град. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице фактическите основания за налагането на ПАМ, тъй като докладната записка е непълна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество, като се отмени наложената ПАМ. Ответникът - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Общинска полиция"СДВР не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1699 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 11986/2017 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Я. Янкова против принудителна административна мярка от 06.10.2017 г., постановена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, от К. Мичев, старши полицай в група "Охрана на обществен ред, масови мероприятия и съдействие на "Център за градска мобилност"-СДВР, съгласно която принудително е преместен собствения и лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] от място определено за хора с трайни увреждания. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото е безспорно установено нарушение на конкретно правило за поведение от страна на задълженото лице "водач" на МПС относно мястото на паркиране на управлявания от нея автомобил. Решение е правилно. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Въз основа на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че се установяват предвидените в закона условия за прилагане на ПАМ. От снимковия материал, приложен по делото се установява, че лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на касатора, е паркиран на място обозначено с неподвижен пътен знак В28 - забранено паркирането, Д21 - инвалид, табела с текст: 1 място и стрелка указваща началото на действието, а именно вдясно от неподвижния знак, разрешено паркиране до 4 часа и допълнителна табела Т17, указваща, че нарушителите се отстраняват принудително. Правилно административният съд е установил, че ППС е паркирано в зоната на действие на знака, в нарушение на чл. 46, т. 4 от НОДТСО, която забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. При тези обстоятелства и съобразно с представените по делото и съдържащи се в административната преписка доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд, необходимите предпоставки за прилагане на ПАМ, поради изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са били налице. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение