Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2022 г.

Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25003841/20.01.2022 г., по описа на Софийски районен съд, подадена от "Миг 1991-МГ" ЕООД [населено място] за отмяна на въззивно решение № 266107/11.10.21 г., постановено по гр. д. № 6164/20 г. на СГС, ГО, ІІ-"е" състав, с което молителят е осъден на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ да плати на Г. Г. Я. 3587,08 лв., обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 06.03.18 г. до 01.10.18 г., заедно със законната лихва от 28.09.18 г. до окончателното плащане. Молителят твърди, че Г. Г. Я. е работила по друго трудово правоотношение през периода от 11.06.18 г. до 01.10.18 г., и поради това не е получила вреди от незаконното задържане на трудовата книжка през същия период. Тъй като това е новооткрито обстоятелство, работодателят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като представя удостоверение от НОИ, издадено на 20.10.21 г. Делото е било образувано по иск на Г. Г. Я. срещу "Миг 1991-МГ" ЕООД [населено място] за плащане на обезщетение в размер на 3587, 08 лв., поради незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 06.03.18 г. до 01.10.18 г. Въззивният съд е уважил иска по съображения, че след прекратяването на трудовото правоотношение на 06.03.2018 г., работодателят не е изпълнил задължението си да оформи и предаде трудовата книжка, която е била в негово държане- последният факт бил установен от доказателствата по делото. Размерът на дължимото обезщетение е определен чрез съдебно - счетоводна експертиза. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като представеният документ не е новооткрито доказателство, нито има значение за спора по делото. Представеният документ няма характеристиките на новооткрито доказателство, тъй като работодателят е можел да се снабди с него още по време на висящия спор между страните. Не са съществували обективни пречки пред работодателя за снабдяване с документа, тъй като това е въпрос на вътрешна организация, и зависи от начина на провеждане на защитата му по делото. Работодателят не се е снабдил своевременно с документа по субективни причини. Освен това представеният документ няма никакво значение за определяне на размера на обезщетението, защото в хипотезата на чл. 226, ал. 2, във връзка с ал. 3, изр. 2 от КТ действителните вредите не са елемент от фактическия състав за възникване на отговорността на работодателя. Размерът на обезщетението зависи от периода на незаконно задържане на трудовата книжка и от размера на получаваното брутно трудово възнаграждение, а не от действително претърпените вреди. Обезщетението е за незаконно задържане на удостоверителен документ, а не е за пропуснато трудово възнаграждение, за да се иска намаляване на размера на обезщетението с получено възнаграждение при друг работодател за същия период от време. Не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в полза на Г. Г. Я. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 350 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО