Решение № 12924 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2016 г.

Решение № 12924 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. П., подадена, чрез адвокат К. Т. от САК срещу Решение № 3996 от 13.06. 2016 г., постановено по административно дело № 385/2016 г. на Административен съд - С.- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендират се и разноски по делото. Касационният жалбоподател В. С. П. в съдебно заседание, чрез адвокат К. Т. поддържа жалбата. Подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на решението са изложени в представеното писмено становище. О. С. община не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за правилно, приетото от първоинстанционния съд, че липсват данни относно начина на плащане и доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение от страна на Павлов. Счита, че решението на съдът, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд С.- град е отхвърлена исковата молба на В. С. П., с която се иска да бъде осъдена Столична община да му заплати обезщетение в размер на 636, 80 лв. за имуществени вреди, причинени му в резултат на отменено Наказателно постановление № УТ-0802-57/14.01.2011 г., издадено от Кмета на район "Красно село"- С. община, изразяващи се в направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по н. а. х. д. № 2393/2011 г. по описа на Софийския районен съд в размер на 600 лв., разноски по евакуирането на автомобила от наказателен паркинг- 31 лв. и разноски за заверен препис от решението по н. а. х. д. № 2393/2011 г. на СРС - 5, 80 лв. За да постанови този резултат, административният съд е приел за доказани първата група от предпоставки- чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление. Решаващият съд приема, че разноски за адвокатска защита, не е установено да са направени по делото, както и какъв е техния размер. С оглед горното съдът намира, че по отношение на претендираното обезщетение в размер на 600 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан. Според съдът доказано е заплащането на такса- евакуиране и такса- паркинг в размер на 31 лв. на ЦГМ ЕАД С., но не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между отмененото НП и откарването на колата в специализиран паркинг, което е наложило заплащане на такса за репатрирането й от ищеца. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт- наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва доказателство да е заплатил адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. Доказателство за това е изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността на положения от адвоката труд. В настоящия случай касационният жалбоподател основава исковата си претенция на доказателство, което носи дата на съставяне- 11.02.2013 г. след приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Освен това съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой- вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения по делото договор за правна помощ за адвокатско възнаграждение е уговорена сумата от 600 лева. В този договор не е посочен начинът на плащане /в брой, по банков или по друг начин/. Още повече, че относно претендираната сума не са представени доказателства за мястото и начина на плащане. На следващо място обосновано и правилно от АССГ е прието, че заплащането на ЦГМ ЕАД С. на такса- евакуиране и такса- паркинг в размер на 31 лв., не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Репатриране на автомобила му, не е част от АНП, приключило с издаване на НП, а е самостоятелно производство за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. По делото липсват доказателства наложената ПАМ да е била оспорена и отменена по установеният от закона ред. Не са в пряка връзка и извършените разноски за издаване на заверен препис от решението. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на С. О.. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение, с което e отхвърлен предявения иск е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение