Решение № 7902 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2020 г.

Решение № 7902 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба, вх. № 5490/22.04.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3756/23.03.2021 г., постановено по адм. дело № 12947/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, като на ред 8 и 9 вместо "лихви – 526, 45 лв. да се чете "лихви – 5 266, 45 лв., а също и на посочените редове вместо "както и за наличните стоки", да се чете "в това число и за наличните стоки", както и в диспозитива на същото решение на редове 19 и 20 вместо "лихви – 526, 45 лв. " да се чете " лихви – 5 266, 45 лв. и вместо "както и за наличните стоки", да се чете "в това число и за наличните стоки". В същата молба се иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на касационното решение и по отношение посочване за всеки от данъчните периоди на месеците август, септември и октомври 2016 г., май, юни, юли и август 2017 г., отразени в касационното решение на конкретните суми, като главници и лихви. С молба, вх. № 5491/22.04.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна се иска изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 3756/23.03.2021 г., постановено по адм. дело № 12947/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските предвид, че в една част, в която е отхвърлена жалбата от първоинстанционния съд, не е обжалвана по реда на чл. 208 и сл. от АПК. В молбата се посочва, че с решението си ВАС, Първо отделение е приел, че предвид изхода на делото следва да се отмени определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, но в диспозитива на решението няма произнасяне, както и, че следва на приходната администрация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 070, 84 лв. в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано от "Алдо Марина" ЕООД, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за 69 005, 22 лв. главница и 15 689, 37 лв. лихви, както и за сторените разноски за държавна такса в размер на 30 лв. за обжалване определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. В същата молба се иска изменение на решението на ВАС, Първо отделение в частта за разноските, тъй като съдът е присъдил общ размер за двете съдебни инстанции в полза на "Алдо Марина" ЕООД от 6 555, 60 лв., която сума представлява сторените разноски върху целия размер на установените задължения по ревизионния акт. В тази връзка молителят е изложил съображения относно размера на адвокатското възнаграждение за първата съдебна инстанция, който следва да бъде в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г, а именно 1 201, 50 лв. за една инстанция или за двете съдебни инстанции – 2 403 лв. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбите са процесуално допустими, но са частично основателни поради следните съображения: Относно молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК тя е основателна. Наистина в диспозитива на съдебното решение на ВАС, Първо отделение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи, като на ред 8, 19 и 20 при изписване на лихвата вместо 5 266, 45 лв. е посочена сумата 526, 45 лв. Освен това в същия диспозитив на ред 9 и 20 вместо "както и за наличните стоки" следва да се чете "в това число и за наличните стоки". По отношение изписване на размерите на главниците и лихвите на посочените данъчни периоди за месеците август, септември и октомври 2016 г., май, юни, юли и август 2017 г., искането е неоснователно. В диспозитива на касационното решение за посочените периоди е отразена общата сума на главница и лихви, тъй като сумата е посочена в общ размер на 21 856, 78 лв. главница и лихви – 5 266, 45 лв. Във втората молба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна се излага оплакване, че за разликата над 21 856, 78 лв. до пълния размер от 89 552, 99 лв. главница и за лихва над 5 266, 45 лв. до пълния размер от 20 955, 52 лв. правилно в касационното решение е прието, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, а не по чл. 161, ал. 1 ДОПК и макар в мотивите на решението си ВАС, Първо отделение да е приел, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно, в диспозитива на касационното решение липсва произнасяне, като в тази част следва да се допълни решението на настоящата касационна инстанция, като на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 070, 84 лв. за отхвърлената част на жалбата срещу ревизионния акт от първоинстанционния съд, в която не е постъпила касационна жалба от "Алдо Марина" ЕООД (за 69 005, 22 лв. главница и 15 689, 37 лв. лихва), а за касационната жалба 30 лв. разноски предвид внесената от приходната администрация държавна такса за обжалване определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. Във втората молба се иска да се намалят присъдените разноски от касационната инстанция в полза на "Алдо Марина" ЕООД с оглед изхода на делото пред касационната инстанция, тъй като те са изчислени върху целия материален интерес от 89 552, 99 лв. и лихви – 20 955, 52 лв., а не частично за главница 21 856, 78 лв. и лихви – 5 266, 45 лв. Видно от данните по делото и пред решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК при административното обжалване и пред първоинстанционният съд е обжалван целия размер на установените с ревизионния акт задължения за ДДС в размер на 89 552, 90 лв. и лихви – 20 955, 52 лв. В тази връзка неоснователно е твърдението в писмения отговор на "Алдо Марина" ЕООД, че пред Административен съд – гр. Варна съд макар в жалбата да е посочен общия размер от 89 552, 90 лв. и лихви – 20 955, 52 лв., ревизионният акт бил обжалван частично, тъй като и решаващия административен орган и първоинстанционния съд са се произнесли относно общо определения размер на ДДС – главница и лихви, а не частично, каквото е твърдението на дружеството. Само пред настоящата касационна инстанция изрично в касационната жалба е посочено от "Алдо Марина" ЕООД, че се обжалва частично решението на Административен съд – гр. Варна – главница в размер на 21 856, 78 лв. и лихви - 5 266, 45 лв. лихви. Предвид изложеното ще следва да се допълни решението на ВАС, Първо отделение, като на Национална агенция за приходите се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 070, 84 лв. (за първоинстанционното съдебно производство предвид отхвърлената част, за която не е подадена касационна жалба от ревизираното дружество) и 30 лв. държавна такса за частната жалба пред ВАС, Първо отделение срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. Относно искането за изменение на касационното решение в частта за разноските, вкл. и за присъденото адвокатско възнаграждение за "Алдо Марина" ЕООД, то е частично основателно. Присъдените разноски в полза на "Алдо Марина" ЕООД от касационната инстанция предвид изхода на делото са в размер на 6 555, 60 лв., от която сума 5 121 лв. са разноските, направени пред Административен съд – гр. Варна и 1 434, 60 лв. пред Върховния административен съд, Първо отделение. Относно сумата от 5 121 лв. направени разноски пред първата съдебна инстанция, правилно молителят във втората си молба е посочил, че тази сума е за целия материален интерес по делото – 89 552, 99 лв. и лихви – 20 955, 52 лв. Само пред настоящата касационна инстанция е обжалвано частично решението на административния съд – за 21 856, 78 лв. и лихви – 5 266, 45 лв., а не изцяло. Предвид изложеното молбата за изменение на решението на ВАС, Първо отделение е основателна, като за първата инстанция дължимите разноски на "Алдо Марина" ЕООД са в размер на 3 924, 77 лв., а не 5 121 лв., а за касационната инстанция са 1 434, 60 съгласно представения списък по чл. 80 ГПК или общо дължимия размер на разноските на "Алдо Марина" ЕООД е 5 359, 37 лв., а не присъдените в касационното решение 6 555, 60 лв. Молителят неправилно счита, че адвокатското възнаграждение следва да се изчислява съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с твърдение за прекомерност. Наредбата предвижда какъв е минималният размер на тези възнаграждения съобразно материалния интерес по делото, като под този размер не може да се присъжда адвокатско възнаграждение. Когато страна се представлява от адвокат, не е задължително уговорения между тях с договора за правна помощ и съдействие адвокатски хонорар винаги да е в минималния размер по посочената наредба с оглед материалния интерес по делото, за разлика от изчисляването на юрисконсултското възнаграждение. Следва да се държи сметка, че размерът на адвокатския хонорар е в съответствие със свободното договаряне на страните по договора за правна защита и съдействие и освен с материалния интерес следва да бъде съобразен и с фактическата и правна сложност на предмета на делото, което в случая е преценено от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното по-горе следва да се допусне изменение на касационното решение по реда на чл. 248 ГПК поради неправилното изчисляване на разноските, присъдени с това решение в полза на "Алдо Марина" ЕООД и изменението следва да бъде от 6 555, 60 лв. на 5 359, 37 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение