Решение № 14810 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2016 г.

Решение № 14810 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12692/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "П. Б.-Б. 19" със седалище гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. С., срещу решение № 23/15.09.2016 г., постановено по адм. дело № 161/2016 г. на Русенският административен съд. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Щалиянов оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение № 23/15.09.2016 г., постановено по адм. дело № 161 по описа за 2016 г. на Русенският административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "П. Б. - Бъч 19", подадена срещу заповед № 03-РД/1400 от 26.04.2016 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2014- 2018 г. във връзка със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-120 от 11.03.2016 г., с която се определя цената на килограм грозде, в частта с която е определена сума в размер на 7 527.25 лева за изплащане на обезщетение за загуба на доход за финансовата 2015- 2016 г. За да достигне до този резултат административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Като неоснователни са отхвърлени твърденията за липсата на мотиви. В тази връзка е посочено, че атакуваният акт е мотивиран като в него се съдържат необходимите обстоятелства, от които да стане ясна волята на административния орган относно одобряване на финансиране по заявлението за обезщетение за загуба на доход, неговия размер, начина на формирането и изплащането му. Като неоснователни са отхвърлени твърденията за неправилно приложение на приложимите разпоредби на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. От приложената по делото административна преписка съдът е установил, че търговеца е подал на 30.11.2015 г. заявление за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия (ППК) на лозя под № 125/25.03.2015 г., подадено по повод приключили дейности по презасаждане по договор № 201553/12.05.2015 г., сключен между него и Д. фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция (ДФЗ- РА). Установено е, че към заявлението са приложени изискуемите в такива случаи документи, включително и удостоверение, издадено от ИАЛВ (Изпълнителна агенция по лозата и виното), свързано с определянето на средния добив на производителя от изкоренените имоти за последните три винарски години- 2012, 2013 и 2014 и удостоверение за приключване на дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Съгласно т. 3.1 от сключеният на 12.05.2015 г. договор, процесното заявление е следвало да бъде подадено именно до 30.11.2015 г. Във връзка с това е издадена Заповед № ОЗ-РД/1400, с която е одобрено подаденото от жалбоподателят заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК на лозя под № 125/25.03.2015 г., като сумата за финансова помощ за парично обезщетение за загуба на доход е определена в общ размер от 7 527,25 лева. По основното възражение съдът е установил, че към датата на сключване на договор № 201553/12.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2014 г. -2018 г. между търговеца и ДФЗ- РА, Наредбата е била в редакцията си с последни изменения и допълнения от Д. в. бр. 89 от 28.10.2014 г. и според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 "Паричното обезщетение за загуба на доход (ПОЗД) по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от три години преди получаване на право на презасаждане, умножено по изкоренената площ и умножено по определена със заповед на министъра на земеделието и храните цена за килограм грозде, съгласно приложение № 2". Установил е също така, че с последващо изменение на Наредбата, обн., ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. е изменен текста на чл. 8, ал. 2, като в новия си вид: "Паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане. Средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха". Вследствие на тази промяна е променен начина на изчисляване на обезщетението, а именно- периодът е вече две, а не както преди - три години. Направено е и ограничение и на средния годишен добив-до 9000 кг/ха, независимо от реално доказания и получен за годината/какъвто е настоящия случай/. На следващо място е извършена промяна и на формулата за изчисляване в приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Съдът е установил, че по отношение на подаденото заявление от ЕТ"П. Б. - Бъч19" относимите промени касаят броя на годините и цената на килограм грозде, която заповед № РД 09-120/11.03.2016 г. по заявленията, подадени през финансовата 2015- 2016 г. е определена на 0,50 лева, за разлика от предходния период, когато е 1 лев. С оглед констатираното е приел за законосъобразен изчисления размер на обезщетението, доколкото е извършено в съответствие с влязлото в сила изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г., определящо начина изчисление на обезщетение за загуба на доход и е променена формулата, дадена в приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Напрактика в касационната жалба под формата на касационни доводи са повторени част от доводите, изложени в производството пред административния съд, които противно на твърденията в настоящата жалба са обсъдени от органа по преразглеждане. Неоснователно е основното оплакване на касатора относно неправилното приложение на разпоредбите на Наредба № 2/04.04.2014 г. От приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят е подал Заявление за обезщетение за загуба на доход от ЕТ "П. Б.-Б. 19", съгласно действалата към тази дата редакция на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (изм. и доп., бр. 42 от 03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. е посочено, че за дейностите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход в една от следните форми: разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време (отложено изкореняване), който не надвишава три години или парично обезщетение - предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плодоподаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая ЕТ "П. Б.- Б. 19" е избрал втората възможност, т. е. да получи обезщетение за загуба на доход под форма на парично обезщетение, което е изрично отразено в заявлението му по чл. 9 от Наредбата за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по тази мярка. По силата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата заявление за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, според който до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Д. фонд "Земеделие" заявление за окончателно плащане. В посочения момент възниква както правото на кандидата да подаде заявление, т. е. да му бъде определено и изплатено обезщетението за загуба на доход, така и задължението на административния орган да стори това, поради което следва да намери приложение нормативната уредба, регламентираща възникналите правоотношения именно към този момент - датата на подаване на заявлението за обезщетение. В настоящия случай Заявление № 125/25.03.2015 г. за обезщетение за загуба на доход от ЕТ "П. Б.- Б. 19" е постъпило на 30.11.2015 г. и е приложима действалата към тази дата редакция на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 -2018 г. (изм. и доп., бр. 42 от 03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Към датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход по проект за преструктуриране и конверсия на лозя - 30.11.2015 г., Наредбата вече е била изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2014 г.; изм., бр. 60 и 89 от 2014 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. Изменен е и текста на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, като съгласно новата редакция: "Паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2 се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане, а не както в старата редакция- за период от три години. Средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение, е до 9000 кг/ха. ". Напрактика с тази промяна се въвежда нов начин на изчисляване на дължимото обезщетение. На следващо място, от приложена към административната преписка заповед № РД 09-12-/11.03.2016 г., се установява, че цената на кг грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2015-2016 г. е в размер на 0,50 лева, а не както предходната- в размер на 1 лев. Съобразно тези констатации напълно неоснователно се явява оплакването на касатора относно неправилно изчислен размер на обезщетението. Налице е влязлото в сила на 27.11.2015 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., определящо начина на изчисление на обезщетението за загуба на доход, където е променена формулата, дадена в Приложение № 2 към същата разпоредба на Наредбата. Предвид факта, че това са материалноправни норми, същите имат действие занапред освен при наличие на обратно действие, което законодателят може да им придаде, каквото няма в Наредбата за изменение на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. При липса на изрична регламентация на заварени случаи, следва да бъдат приложени новите, действащи към момента на издаване на оспорвания административен акт правни норми, а именно новата редакция на чл. 8, ал. 2 и приложение № 2 след изменението от 27.11.2015 г. Налице е издадена заповед № РД 09-120/11.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, представляваща ОАА, в която е определена цената на кг грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2015-2016 г., който размер е изчислен на 0,50 лева. Процесната заповед, макар и издадена през 2016 г. определя цената за финансовата 2015-2016 г. и е задължила административния орган да се съобрази с нея когато се произнася със своя акт. с оглед изложеното неоснователен е довода за приложимост на уредбата, действала към датата на подаване на Заявление № 125/25.03.2015 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" или сключване на Договор № 201553/12.05.2015 г. между търговеца и Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), т. к. заявлението за обезщетение за загуба на доход е самостоятелно по своята правна същност и изисква осъществяването на фактически състав различен от този при заявлението за предоставяне на финансова помощ и доколкото това може да стане в различни моменти, то ще бъде приложима и различна материалноправна норма, както е понастоящем. Правилно и законосъобразно административният орган след прилагане на формулата в приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата, съобразявайки приложените към преписката данни в удостоверението за среден годишен добив от лозовите насаждения за реколта 2013 и 2014 г. и удостоверението за реална засадена площ /за приключване дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя"/ и определената цена на кг грозде съгласно заповед № РД 09-120/11.03.2016 г. е изчислил, че паричното обезщетение за загуба на доход възлиза на 7527,25 лева. Предвид гореизложеното атакувания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми. Не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция процесуалния представител на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" своевременно е предявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 (сто) лв., за делото пред Върховен административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение