Решение № 7880 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалби на началник на отдел „Местни приходи“ при Община Ямбол, подадена чрез юрк. Колева против решение № 366 от 06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 338/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, в частта му, с която по жалба на „СИЛА-2001“ ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларации № АУЗД00000372 от 25.06.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи“ в община Ямбол (АУЗД), потвърден с решение № 2801-16664 от 01.08.2025 г. на началник-отдел „Местни приходи“ в Община Ямбол, в частта на: установените задължения за 2021 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 154.08 лв., установените задължения за 2022 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 125.04 лв., установените задължения за 2023 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 79.65 лв., установените задължения за 2024 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 32.84 лв., установените задължения за 2021 г. за такса битови отпадъци (ТБО) за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 645.50 лв., установените задължения за 2022 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 505.09 лв., установените задължения за 2023 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 340.63 лв., установените задължения за 2024 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 147.52 лв. – общо за сумата в размер 8 902.11 лв. и Община Ямбол е осъдена да заплати на „СИЛА-2001“ ЕООД с ЕИК 128586118, разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 634.10 евро. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи, че съдът е извършил правилен анализ на събраните по делото доказателства, но при формиране на крайния резултат е допуснал несъответствие, произтичащо от неправилно възприемане на числови стойности, обусловено от спецификата на представените по делото справки. Твърди, че изготвените справки за данъчната оценка през 2026 г. съдържат стойност в евро, а не в лева и данъчнта оценка на имота за процесните години от 2021 г. до 2024 г. е в размер на 343 227.30 лв., а не както е приел съда 175 904 лв. Представя нови справки за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. (л.4 до л.6 от делото). Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „СИЛА-2001“ ЕООД, чрез адв. Илчев, оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по делото. Представя списък на разноските (л.40 от делото). Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил АУЗД № АУЗД00000372 от 25.06.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи“ в община Ямбол, потвърден с решение №2801-16664 от 01.08.2025г. на началник-отдел „Местни приходи“ в Община Ямбол, с който на дружеството са установени вземания за ДНИ и ТБО за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. по подадена декларация вх. № ДК14001379/21.05.2021 г. за недвижим имот в гр. Ямбол, ул. „Ягода“ № 4, представляващ УПИ ІІ в строителните граници с площ 33749.00 кв.м., идентификатор на имота 87374.511.456. Установените вземания са общо в размер 8 264.92 лв. главница и лихви за просрочие към тях 2 441.89 лв., изчислени към 25.06.2025 г. С постановеното решение, първоинстанционният съд е отменил АУЗД № АУЗД00000372 от 25.06.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи“ в Община Ямбол, потвърден с решение № 2801-16664 от 01.08.2025 г. на началник – отдел „Местни приходи“ в община Ямбол, в частта на: установените задължения за 2021 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 154.08 лв., установените задължения за 2022 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 125.04 лв., установените задължения за 2023 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30лв. и лихва в размер 79.65лв., установените задължения за 2024 г. за ДНИ във вид на главница в размер 331.30 лв. и лихва в размер 32.84 лв., установените задължения за 2021 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 645.50 лв., установените задължения за 2022 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 505.09 лв., установените задължения за 2023 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 340.63 лв., установените задължения за 2024 г. за ТБО за сумите на главница 1 386.64 лв. и лихва 147.52 лв. – общо за сумата в размер 8 902.11 лв.; Община Ямбол е осъдена да заплати на „СИЛА-2001“ с ЕИК 128586118, разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 634.10 евро; отхвърлена е жалбата на „СИЛА-2001“ с ЕИК 128586118 против АУЗД № АУЗД00000372 от 25.06.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи“ в Община Ямбол, потвърден с решение № 2801-16664 от 01.08.2025 г. на началник-отдел „Местни приходи“ в община Ямбол, в частта на: установените задължения за 2021 г. за ДНИ във вид на главница в размер 348.29 лв. и лихва в размер 162.27 лв., установените задължения за 2022 г. за ДНИ вид на главница в размер 348.29 лв. и лихва в размер 122.51 лв., установените задължения за 2023 г. за ДНИ вид на главница в размер 348.29 лв. и лихва в размер 87.30 лв., установените задължения за 2024 г. за ДНИ вид на главница в размер 348.29 лв. и лихва в размер 39.46 лв. - общо за сумата в размер 1 804.70 лв.; „СИЛА-2001“ с ЕИК 128586118, е осъдена да заплати на Община Ямбол, разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 66.47 евро. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение в частта, в която АУЗД е отменен и в съответната част за разноските. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени АУЗД в горепосочената част, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, като в тази насока са обсъдени представените писмени доказателства, че е издаден в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. По делото не е било спорно, че имотът попада в строителните граници на населеното място, няма данни да е налице и някое от изключенията по чл.10, ал.2-4 от ЗМДТ, нито тези по чл.11, ал.2 – 5 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел, че имотът е частна собственост на адресата на АУЗД; върху него няма учредено вещно право на ползване, нито предоставена концесия; не е зает от обекти на инфраструктурата на града, не е земеделска или горска земя, данъчната му оценка превишава 1 680 лв. Поради изложеното е прието, че данък върху недвижимите имоти е дължим от собственика – арг. от чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, тъй като и безспорно случаят не попада сред лимитативно изброените в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 19 ЗМДТ хипотези, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е приел, че данъчната оценка на декларирания имот е в размер 175 904 лв., като се е позовал на представените от отдел „Местни приходи“ справки по партидата на имота (л. 91 – л. 93 от делото). Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че установените задължения за данък върху недвижимите имоти, следва да са в размер 1.98 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, определена съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Изчисленията показват, че дължимият размер на ДНИ е в размер 348.29 лв. (175904х1.98/1000), а не както е установен в размер 679.59 лв. за всяка от годините 2021, 2022, 2023 и 2024 г. Поради това АУЗД в тази му част на задълженията за ДНИ за горницата над 348.29 лв. е отменен, ведно със съответните лихви. За да отмени АУЗД по отношение на установените задължения за ТБО, съдът е обсъдил приложимите разпоредби чл. 62 – чл. 64 ЗМДТ - Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината и е посочил, че видът на предлаганите услуги на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Първоинстанционният съд е счел, че предвид несъответстващия размер на данъчна оценка, сочена в АУЗД в размер 343 227.30 лв. вместо размерът 175 904 лв. за всяка от годините 2021, 2022, 2023 и 2024 (л. 91 – л. 93 от делото) е налице неправилно определяне на размера на задълженията за ТБО, дори при хипотеза, при която всички услуги са били реално предоставени, за която съдът е приел, че не са ангажирани достатъчно доказателства. Съдът е констатирал, че по делото е налична единствено Заповед № РД/02-01170 от 28.10.2024 г. на кмета на община Ямбол, която е неотносима към процесния период. По отношение на представеното решение № 225-Н1-И0-А0/2021 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда за издаване на Комплексно разрешително № 225-Н1/2021 на Община Ямбол, за оператор на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа с местонахождение в поземлени имоти № 000208 и 000209 с землището на с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол, и в поземлени имоти № 000312 и 000313 в землището на с. Дражево, обл. Ямбол, първоинстанционният съд е приел за доказано обстоятелството, че община Ямбол ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, но е решил, че независимо от това доказателства за реално извършени дейности и разходи не са ангажирани. Направил е извод, че в случая липсват и каквито и да са доказателства за извършени дейности по почистване на териториите за обществено ползване в населеното място, поради което и начисляването на такса за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ, не е обосновано. Поради изложеното, съдът е отменил АУЗД, в частта му за начислени ТБО и лихви изцяло. С оглед изхода на спора, в тази част на дружеството са присъдени разноски по делото. Решението е неправилно в обжалваната му част. Главен мотив на първоинстанционния съд за отмяната на част от задълженията, установени с АУЗД за ДНИ и ТБО е било приетото от съда, че размерът на данъчната оценка на процесния имот, като основа за облагането, е двойно по-нисък от посочения в мотивите на оспорения административен акт. Този извод съдът е направил без да изясни на какво се дължи противоречието относно тази ключова стойност от една страна в мотивите на АУЗД, а от друга в представените от ответника справки на стр.91-93 от делото на АС. Без да изясни това противоречие, съдът е приел за вярна двойно по-ниската стойност. С касационната жалба са представени нови справки относно въпросната оценка, в подкрепа на твърдението, че стойностите в представените пред АС справки са били в евро поради издаване на документите след влизането на страната ни в еврозоната. Подобна грешка, която може да се приеме като техническа, е следвало да бъде изяснена от административния съд, вместо направо да приеме едната стойност без никакви мотиви защо това е вярната стойност. Относно останалите релевантни факти решението в обжалваната част е постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на недостатъчно конкретни указания до страните, че не сочат доказателства за осъществяването на фактите, от които черпят изгодни за себе си правни последици. На основание чл. 168, ал. 1 АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 4 АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е указал конкретно на ответника по жалбата да ангажира доказателства, за издадени заповеди от кмета на Община Ямбол на основание чл. 62 ЗМДТ за всеки релевантен период, а в мотивите си единствено е посочил, че е представена Заповед № РД/02-01170 от 28.10.2024 г. на кмета на община Ямбол – неотносима към процесния период. Липсват конкретни указания и относно представяне на доказателства за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и на тези по поддържане на териториите за обществено ползване. При това, съдът се е задоволил само да констатира едва в мотивите на съдебния акт, че такива доказателства не са представени. Макар в касационната жалба да няма такива оплаквания, касационният съд е длъжен да провери служебно съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС при доказано наличие на депо за обезвреждане на отпадъци към съответното населено място, вторият компонент на таксата за битови отпадъци, а именно - таксата за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, се дължи само поради факта на наличие на депо. Като е приел, че независимо от съществуването на депо, този компонент на ТБО не се дължи, съдът е нарушил материалния закон, както е тълкуван в посочената практика. Представените в касационното производство справки на могат да бъдат обсъждани за първи път от касационната инстанция поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Всичко изложено налага отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да укаже на органа, издал акта да представи релевантните за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. заповеди на кмета на Община Ямбол по чл.63, ал.2 ЗМДТ, както и доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 и т.3 ЗМДТ, след което да се направят изводи дали се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО и ДНИ, като съдът обсъди и представените пред настоящата инстанция доказателства за размера на данъчната оценка на имота. На жалбоподателя следва да се укаже, че не сочи доказателства за твърденията си, че не той, а друго лице е задължено за установените публични вземания. При новото разглеждане на делото, на осн. чл. 226, ал. 3 АПК съдът ще следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение