Решение № 186 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 188/2008 г.

Решение № 186 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 188/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. Н. Г. Ф. от гр. Г. е обжалвала решението на Благоевградския окръжен съд от 30.08.2007 г. по гр. д. № 1288/2007 г. с което са оставени в сила решенията на Гоцеделчевския районен съд от 8.11.2005 г. и от 5.07.2006 г. С първото решение районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба на останалия в наследство от Г. К. С. и В. Г. С. недвижим имот: поземлен имот № 111 с площ от 295 кв. м. върху който имало построена еднофамилна паянтова жилищна сграда, който имот заедно с поземлени имоти с №№ 110 и 112 образували парцел **** от кв.8 по регулационния план на село Д. при квоти на съделителите: 41/126 ид.части за Н. Г. Ф. и по 17/126 ид.части за ответниците С., Л., К., Н. и А. Г. С. С второто решение районният съд намалил дарението извършено с нот.акт № 182 том I нот.дело № 299/95 г. с 4/63 ид. части за всеки един от ответниците. В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, прие следното: От приложения нот.акт № 182/1995 г. на Гоцеделчевския районен съд е било установено, че наследодателката на страните В дарила дъщеря си Н. Г. Ф. с 8/14 ид. части от дворното място, представляващо имот с пл. № 111 от кв.8 по плана на село Д., който имот бил включен заедно с имоти с пл. №№ 110 и 112 в парцел **** и с толкова - 8/14 ид. части -и от едностайната еднофамилна сграда и от складовото помещение, намиращо се в приземната част на сградата - т.е. наследодателката - майка В починала на 11.02.2001 г. направила дарение надвишаващо нейната разполагаема част, която при наличието на 6 деца е била само 1/3 ид.част. Останалите 2/3 ид.части са представлявали запазените части на децата й, съгласно чл. 29, ал. 1 З Нас. Освен този недвижим имот, по делото е имало данни - решение № 2* от 3.01.1994 г. на Поземлената комисия - че в стари реални граница е била възстановена собствеността и върху земеделски земи гр. Г., ливада, лозя - и на наследниците на г. С. Б., починал та 20.12.1980 г. чиято дъщеря била майката на страните В. Този имот реално е съществувал и е следвало като актив, съобразно правата на В. Г. С. - да се включи в наследствената маса. За тази цел решаващият съд е можел съгласна правомощията си по чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ да назначи вещо лице и с негова помощ да изчисли размера както на цялата наследствена маса, така и на направеното дарение. При тяхната съпоставка едва тогава е можел да направи категоричен извод за това дали е била накърнена запазената част на останалите преки наследници или е било доказано твърдението на ищцата, че извършеното в нейна полза дарение не е излизало извън рамките на разполагаемата част от наследството към момента на неговото откриване. За реституираните имоти съобразно новите разпоредби на чл. 9а, чл. 90а и чл. 91 З Нас. се приема, че те представляват новооткрито наследство. Вместо да процедира по посочения начин, Благоевградският окръжен съд е теоритизирал в тежест на коя от страните е било задължението да установи истинския размер на цялата наследствена маса. По делото е имало конкретно решение на Поземлената комисия и въззивният съд е можел служебно да назначи експертиза и да възложи изчисляването на делбената маса. В случая не е било само твърдението, че имало и други имоти, но е имало и доказателство за това - решението на Поземлената комисия. За това пренебрегвайки разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ Благоевградският окръжен съд е допуснал нарушение на съществено процесуално правила, а от там и тези на материалния закон - чл. 31 З Нас. Неговият съдебен акт е опорочен от посочените нарушения и това налага неговото отменяване. След това делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да назначи експертиза от вещо лице - счетоводител или общи експертизи със задача: да изчисли общия размер на делбената маса и да даде заключение за размера на направеното дарение и дали то надвишава размера на разполагаемата част на дарителката от цялото наследство. Едва тогава съдът да изгради крайните си изводи съобразявайки се с разпоредбите на чл. 32 и сл. ЗНас. Върховният касационен съд на основание гореизложеното