Решение № 16096 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2010 г.

Решение № 16096 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенко Михайлов Цонев, с адрес за призоваване с. Вонеща вода, махала "Гърците", подадена против решение № 70 от 2.03.2010 г., постановено от Административен съд - Велико Търново - втори състав, по адм. д. № 838/2009 г. в частта относно новообразуван имот № 512.10. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил закона, като не е съобразил обстоятелството, че е ползвател и процедурата му по изкупуване на имота не е довършена. Касаторът твърди, че не е изоставил имота, а го обработва и висящата процедура по закупуване му създава приоритет пред евентуалния бивш собственик на имота. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и да постанови друго по същество, с което да отмени административния акт в обжалваната му част и да върне същия с указание за отразяване на имот № 512.10 като общинска собственост, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център Велико Търново оспорва касационната жалба с писмени бележки, в които пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна - Пейчо Димов Димитров от гр. Велико Търново също оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. П. Петкова, която в съдебно заседание и с писмена защита развива доводи за необоснованост и недоказаност на претенцията на касатора, като претендира заплащане на направените разноски в тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото жалбоподателят не попада в нито една от трите категории лица, които могат да оспорят ПНИ, тъй като няма право на собственост върху процесния имот, а е подал само искане за закупуване на имота. Тази процедура не е приключила до изработване на ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е заплатена цената по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 70 от 2.03.2010 г. е отхвърлено оспорването, извършено с жалбата на Пенко Михайлов Цонев от гр. Велико Търново срещу заповед № СА-02-11-7/25.09.2009 г. на областния управител на област с административен център Велико Търново, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи в землището на с. Вонеща вода, община В. Търново, като жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски на заинтересованата страна в размер на 80 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Велико Търново е приел, че е сезиран с жалба с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и претенцията на жалбоподателя е да е вписан като собственик в регистъра към ПНИ на новообразуван имот № 512.10. В мотивите на съдебното решение е преценено, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, защото той не се легитимира като собственик на процесния имот - същият е ползвател, по отношение на който предоставеното право на ползване не е трансформирано в право на собственост, както и дължимата цена за имота не е заплатена по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Съдът е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган, при спазване разпоредбите на чл. 28б от ППЗСПЗЗ, които регламентират административно-производствените правила за издаване на оспорения акт, както и при съобразяване на материално-правните разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, в ал. 4 от който текст се изисква с ПНИ да се установят границите на имотите, които се възстановяват, съответно придобиват по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като жалбоподателят не твърди да е собственик на процесния имот, а само, че е подал молба за закупуването му, съдът е извел верен и обоснован извод, че това лице не следва да се отразява в регистъра на собствениците към ПНИ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Велико Търново правилно е преценил, че в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1./ на ползватели, на които по някоя от предвидените в закона процедури е признато право на собственост, защото правото им на ползване се е преобразувало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2./ на бивши собственици на имотите с признато право на собственост от органа по поземлената собственост - ПК, сега ОСЗ; 3./ на настоящи собственици, легитимиращи се с надлежен документ за собственост на самостоятелно правно основание. Жалбоподателят не попада в горепосочените категории лица, тъй като не е придобил право на собственост върху спорния имот, а само е подал молба за закупуване на имота през 1992 г. Между страните няма спор относно правнорелевантния факт, че тази процедура не е приключила с издаване на оценителен протокол или с надлежна заповед по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ до одобряването на ПНИ. В случая е без правно значение възражението на касатора, че той обработва процесния имот и е създал овощна градина, която не е безстопанствена. Неоснователно е твърдението, че висящата процедура по закупуване създава приоритет за ползвателя пред евентуалния бивш собственик на имота. Само редовно приключилата процедура по закупуване със заплащане на определената оценка на земеделската земя би могла да даде предимство в отношенията между ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост и лицата с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ. Решаващият съдебен състав намира, че законосъобразно като собственик на имота е записано лицето Пейчо Димов Димитров, защото той се легитимира като собственик с Решение № 340 от 18.05.1998 г. на ПК - Велико Търново, с което правото на собственост е възстановено в стари реални граници. Посоченото решение не е оспорено при приемането му като доказателство по делото и жалбоподателят не е доказал твърденията си за липса на идентичност между описаните земи във визираното решение и процесния новообразуван имот. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на заинтересованата страна направените в касационната инстанция разноски в размер на 80 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,