Решение № 13744 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2014 г.

Решение № 13744 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Боян Генчев Драганов от гр. Плевен срещу решение № 129 от 13.03.2014 г. по адм. д. № 920/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова, поддържа становище за законосъобразност на оспорения съдебен акт и моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Национален военен университет "Васил Левски" - гр. Велико Търново, в писмен отговор от 23.04.2014 г., застъпва теза за липса на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. С решение № 129 от 13.03.2014 г. по адм. д. № 920/2013 г., Административен съд - гр. Плевен, VII състав, е отхвърлил жалбата на Боян Генчев Драганов от гр. Плевен срещу решение № 52 от 26.08.2013 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяване на настоящето решение, тричленният състав на Върховният административен съд действа при условията на чл. 218, ал. 2 АПК. Видно от доказателствата по делото, към момента на възникване на увреждането - 20.02.2013 г., Драганов е бил военнослужещ - старшина, началник на отделение "Авиационнотехнически специалисти" в секция "Военновъздушни сили" към Професионален сержантски колеж на НВУ "Васил Левски". Договорът за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, и зачисляване в резерва е прекратен едва със заповед № ЛС-01-79 от 01.10.2013 г., считано от 11.10.2013 г., т. е. след приключване на административното производство. Освен това и с оглед последващия статут на Драганов се преценява, че съгласно чл. 50, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервът на въоръжените сили е част от въоръжените сили на Република България. В мотивите към решение № 52 от 26.08.2013 г., директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен посочва, че административният орган по чл. 60, ал. 1 КСО е изпратил с писмо изх. № ТЗ-27 от 16.04.2013 г. протокола от разследването на декларираната от работодателя злополука на РКМЕ към ТЕЛК - гр. Плевен за произнасяне по чл. 61 НМЕ относно наличието на причинна връзка между увреждането на Драганов и трудова злополука. С експертно решение № 2350 от заседание № 125 от 08.07.2013 г., ТЕЛК - гр. Плевен, е приела, че няма такава причинна връзка. Тези обстоятелства, като част от административното производство по чл. 57 и сл. КСО са обсъдени в мотивите на съда. Но нито административният орган, нито решаващият състав на Административен съд - гр. Плевен са съобразили, че в случая се касае до военнослужещ, чието увреждане на здравето и евентуалната връзка на това увреждане с извършваната от лицето на 20.02.2013 г. работа е трябвало да бъде преценено от състав на Централната военна медицинска комисия при Военномедицинска академия, а не от ТЕЛК - гр. Плевен. Съгласно чл. 221 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, се осъществяват от Военномедицинската академия. На основание чл. 141, ал. 2 във връзка с чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е издадена Наредба № Н-2 от 08.02.2011 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, отменена от 14.03.2013 г. Следователно последната е била в сила към 20.02.2013 г. - датата на увреждането. В чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата е посочено, че Централната военномедицинска комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерството на отбраната (МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, която извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. В мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд се е позовал и на експертно решение № 2350 от заседание № 125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК - гр. Плевен, като е приел, че и този административен акт не установява причинна връзка между увреждането и извършваната от Драганов работа. Изложени са също така съображения, че жалбоподателят е бил уведомен за това експертно решение с разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, не го е обжалвал и то е влязло в сила. С настоящата касационна жалба е представено експертно решение № 0354 от заседание № 64 от 16.05.2014 г. на НЕЛК, с което е отменено експертно решение № 2350 от заседание № 125 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК - гр. Плевен и преписката е върната на ТЕЛК - гр. Плевен за ново освидетелстване. Наред с изброените на стр. 3 от експертното решение на НЕЛК пропуски, допуснати от ТЕЛК - гр. Плевен изрично на стр. 2 е посочено, че към датата на постановяването на ЕР на ТЕЛК, лицето е работило като старшина към НВУ "В. Левски", поради което не е следвало да се произнася Обща ТЕЛК - гр. Плевен, а Обща ТЕЛК при ВМА - ЦВМК - гр. София. На стр. 3 от експертното решение на НЕЛК са цитирани ЕР № 0022 от 23.08.2013 г. на ЦВМК - София, Обща ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност, без да се обсъжда трудова злополука, както и ЕР по годност за военна служба № 124/1 от 13.09.2013 г. на ВМА - ЦВМК, в което е отразено, че лицето е негодно за военна служба, поради общо заболяване. Първото експертно решение не се съдържа по делото, но има протокол на медицинска комисия при ВМА № 378 от 23.08.2013 г. (стр. 20), а второто експертно решение е на стр. 126 от първоначалното дело. По тези доказателства, съдът не е взел отношение. При новото разглеждане на делото следва да бъде изискано представянето на ЕР № 0022 от 23.08.2013 г. на ЦВМК - София, Обща ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО съдържа изискването, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по ал. 1 да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В случая по делото няма данни да е изготвена такава от компетентния за военнослужещи орган на експертизата на работоспособността. Експертно решение № 124/1 по годността за военна служба е от 13.09.2013 г., който момент е значително по-късен от този на травматичното увреждане. Приетата по делото медицинска експертиза не съдържа дължимото задълбочено изследване на медицинската документация (дори и намиращата се по делото) относно заболяванията на лявото коляно на Драганов, предхождащи увреждането от 20.02.2013 г. Този въпрос е съществен, тъй като следва да бъде безспорно установено дали увреждането се дължи или не на хронично заболяване, рецидивиращо във времето. В тази връзка при повторното разглеждане на делото, следва да бъде назначена нова медицинска експертиза, която да се запознае с цялата медицинска документация относно цитираното страдание и да даде отговор на този въпрос. Наред с това вещото лице трябва да извърши констатации относно актовете, с които органите на медицинската експертиза във ВМА са се произнесли непосредствено след датата на увреждането, как е било характеризирано от тях това увреждане и разгледан ли е въпроса дали се касае до трудова злополука. Предвид изложеното в настоящите мотиви се налага извода, че първоинстанционният съд не е разяснил делото изцяло, както и че не е разгледал доказателствата по него в тяхната съвкупност. Цитираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила обуславят отмяна на съдебния акт, на основание чл. 209, т. 3 АПК и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - гр. Плевен. Разноски по делото не се присъждат, предвид неизясненият изход на спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,