Решение № 3342 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2018 г.

Решение № 3342 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15082/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Долгилевич, [гражданство] срещу Решение № 1940 от 02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2169 по описа за 2018 г. на Административен съд – Б., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Заповед № 18-0304-000648 от 02.08.2018 г. на началник сектор към Областна дирекция на МВР Б., Районно управление (РУ) Несебър за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател ПАМ следва да се отмени, тъй като е издадена въз основа на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Излага съображения, че АУАН не е преведен от назначен преводач и по този начин е нарушено правото на защита на лицето. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – началник сектор към Областна дирекция на МВР Б., Районно управление Несебър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 18-0304-000648 от 02.08.2018 г. на началник група към ОДМВР Б., РУ Несебър за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по отношение на О. Долгилевич на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от АУАН № 714968/02.08.2018 г., съгласно които Долгилевич е управлявала лек автомобил и при извършена проверка е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство дрегер 7510 № 0053 и не е изпълнила предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта ?. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание на процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Фактите и обстоятелствата, относими към посочената от административния орган хипотеза по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, са констатирани с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Касационният жалбоподател не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Наведените от касационния жалбоподател оплаквания, че АУАН е връчен на [гражданство] гражданка без преводач, касаят административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Наведените от касационния жалбоподател оплаквания относно предварителното изпълнение на заповедта, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на настоящото производство, в което спорът се решава по същество. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1940 от 02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2169 по описа за 2018 г. на Административен съд – Б.. Р. е окончателно.