Решение № 15505 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2020 г.

Решение № 15505 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол"-Столична община чрез процесуалният му представител срещу Решение 3200/24.06.2020 г. постановено по адм. д. № 6440/2019 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, съставляващи нарушение на закона и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че процесния строеж е изпълнен без строителни книжа и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Претендира се отмяна на съдебното решение след което да се постанови нова с което жалбата срещу заповедта на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО да се отхвърли. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът се представлява от Бачев, който оспорва основателността та жалбата. По делото е постъпил и писмен отговор, в който се излагат подробни съображения относно липсата на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховния административен съд, Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на В. Беловски Заповед № РА-30-387/30.11.2018 г., издадена от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "гараж", находящ се в УПИ III-336 в кв. 34, стар планоснимачен номер 276, поземлен имот с идентификатор № 68134.1109.336 съгласно КККР на [населено място], [район], [квартал]. Адресат на заповед е жалбоподателя в качеството му на собственик на строежа. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените норми, но същата е постановена в противоречие с материално правните норми. По същество е обосновал извод, че процесния строеж не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за същия е налице Разрешение за строеж № 17/24.06.1985 г., нито е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановени при липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. От доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че за процесния "гараж" е издадено Разрешение за строеж № 17/24.06.1985 г. при условията на чл. 148, ал. 2 ППЗТСУ (отм.);. Алинея първа на сочената законова разпоредба разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди в застроени имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по ЗРП, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или характер/етажност/ на застрояване, да се извършат временно строителни работи. Гаражът като вид строителен обект е бил допустим строеж по чл. 148, ал. 1, т. 4 ППЗТСУ (отм.);. По аргумент от чл. 148, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.); РС за такъв строеж се издава при условие, че новото строителство или другите мероприятия не се предвижда да бъдат осъществени през следващите три години от издаване на РС, а ако строежът бъде отчужден в срок от пет години от издаването на РС за реализиране на новото строителство той не се заплаща, а собственикът му е длъжен да го събори за своя сметка. От изложеното следва, че процесния гараж към датата на извършването му и сега съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, с характер на временен. Вещото лице категорично сочи, че описания в РС и инвестиционния проект и гараж е в пълно съответствие с описания в оспорената заповед строеж. При това положение извода в заповедта на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол"-СО, че процесния гараж към момента съставлява строеж за който няма издадено разрешение за строеж е направен в противоречи с установените факти. Строежът разполага с редовно издадено РС, който факт не съответства на вписаното в заповедта основание за премахване на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел административния съд. Правилни са изводите на административния съд за незаконосъобразно прилагане на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което е второто правно основание за издаването на заповедта. В тази част настоящата инстанция счита, че мотивите на административния акт са вътрешно противоречиви и неясни, което от своя страна съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от органа при издаването на заповедта. От една страна административния орган твърди, че строежът е изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, а от друга сочи правното основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Твърденията за отклонение на строежа от одобрените проекти биха обосновали друг правен извод от този направен от административния орган, а именно че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. От друга страна административния орган сочи за липса на разрешение на строеж и одобрени инвестиционни проекти, което пък е в противоречи с твърдението за строеж в отклонение от одобрени такива. От изложеното следва, че разпореденото със заповедта премахване не се основава на обстоятелства, сочещи основанията на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ квалифициращи строежа като незаконен. В този смисъл обжалваната заповед е постановена в противоречие със закона и като такава правилно е отменена от административния съд Пред вид на горното, съдът намира че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба-оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав