Решение № 10340 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2014 г.

Решение № 10340 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП против Решение № 4107 от 20.06.2014 г. на Административен съд София град по адм. д. № 10492 по описа за 2013 г., с което се изменя по жалба на Светослав Иванов Борисов Ревизионен акт № 101103229 от 29.08.2011 г., издаден от инспектор по приходите" в ТД на НАП гр. София, частично потвърден с решение № 404/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП, като се намаля размера на данъчни задължения за ДДС за внасяне, ведно със съответните лихви, за данъчни периоди м. 10.2006 г., м. 12.2006 г., от м. 01.2007 г. до м. 08.2007 г. и м. 12.2007 г. и се отхвърля жалбата на Светослав Иванов Борисов срещу РА в останалата част. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е кредитирал заключението по назначената съдебно техническа експертиза, вместо това, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне данъчната основа на спорните доставки. Отделно от това се твърди, че част от имотите на ответника са придобити преди сключване на гражданския му брак, поради което доходите от продажбата им не са семейна имуществена общност и неправилно съдът ги е разделил между ревизираното лице и неговата съпруга. Претендира се отмяна на решението в частта, в която е изменен РА и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Светослав Иванов Борисов, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Претендира и разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - София град е бил Ревизионен акт № 101103229 от 29.08.2011 г., издаден от инспектор по приходите" в ТД на НАП гр. София, частично потвърден с решение № 404/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС за внасяне, ведно със съответните лихви за данъчните периоди от 1.10.2006 г. до 31-08.2007 г. и м. 12.2007 г. С РА е прието, че касационният жалбоподател Светослав Иванов Борисов през ревизираните периоди е извършил строителство и продажба на недвижими имоти в гр. Кюстендил, съгласно събраните в хода на ревизията нотариални актове, както и дейност по отдаване под наем на недвижими имоти, при които е получил доходи, основание за определяне на задължения по чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Прието е, че за периода от м. 10.2005 г. до м. 09.2006 г. е реализирал облагаем оборот от 50 453,53 лева, респективно за него е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС на 14.10.2006 г. поради което задълженията му са определени за периода от 15.10.2006 г. до 30.11.2007 г., откогато е отпаднало основанието за задължителна регистрация. За определяне на данъчните задължения на лицето по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10.2005 г. до м. 09.2006 г., ревизията е определила облагаемите доставки - получен наем за недвижим имот и продажба на недвижим имот. Също така е определена данъчната основа по отношение на доставката наем за недвижим имот по наемната цена по договора, а по отношение на доставките - продажба на недвижими имоти по пазарната цена на имота, установена въз основа на назначена техническа експертиза в хода на ревизионното производство. При административното обжалване на РА, по горестоящия административен орган е изменил РА, като е намалил размера на данъка за спорните периоди въз основа на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че в резултат на неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС, ревизираното лице не е договаряло размера на дължимия ДДС отделно от цените, поради което данъкът е бил включен в договорената, респ. получената цена. С решението си Административен съд - София град е изменил по жалба на Светослав Иванов Борисов РА 101103229 от 29.08.2011 г., издаден от инспектор по приходите" в ТД на НАП гр. София, частично потвърден с решение № 404/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП, като е намалил размера на данъчни задължения за ДДС за внасяне, ведно със съответните лихви, за данъчни периоди м. 10.2006 г., м. 12.2006 г., от м. 01.2007 г. до м. 08.2007 г. и м. 12.2007 г. и се отхвърлил жалбата на Светослав Иванов Борисов срещу РА в останалата част. Съдът е обсъдил подробно установената фактическа обстановка и за да достигне до правни изводи за наличие на основание за изменение на РА се е позовал на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, която определя пазарните цени на продадените имоти и заключение по съдебно -счетоводна експертиза, която преизчислява данъчната основа и дължимия ДДС на база получените приходи за периода след месец 11.2006 г. въз основа на обстоятелството сключен граждански брак от ревизираното лице. Съдът е изложил подробни съображения по въпроса защо кредитира с доверие заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и не кредитира заключенията на експертизите, назначени в хода на ревизионното производство, като е посочил, че и двете експертизи използват идентични методи - методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената себестойност, но при изготвените технически експертизи в хода на ревизионното производство, пазарната стойност на недвижимите имоти и себестойността им е определена към 2006 г., а с оглед събраните в хода на ревизията доказателства, строително-монтажните работи по сградата са извършени през 2004-2005 г., поради което и с оглед икономическите и пазарни условия е кредитирал заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, която е съобразила промяната в цените в посока увеличение през 2006 г. с цел установяване на максимално достоверни стойности на процесните имоти. Освен това е посочил, че заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е съобразено и със степента на завършеност на обектите, предмет на облагаеми доставки. Наред с това, съдът е кредитирал с доверие заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която преизчислява данъчната основа и дължимия ДДС на база получените приходи за периода след месец 11.2006 г., с оглед сключения граждански брак от ревизираното лице на 25.11.2006 г., което обстоятелство не е било отчетено в ревизионното производство. Решението на Административен съд - София град е правилно. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София се правят оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал заключението по назначената съдебно техническа експертиза, вместо това, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне данъчната основа на спорните доставки. По делото няма спор, че заключението по назначената съдебно-техническа експертиза не е оспорено и е прието без възражение от страните по делото. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а доводите в касационната жалба по същество представляват оспорване на заключението по приетата без възражения експертиза. Правилно съдът е посочил, че двете експертизи използват идентични методи - методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената себестойност, но при изготвените технически експертизи в хода на ревизионното производство, пазарната стойност на недвижимите имоти и себестойността им е определена към 2006 г., а с оглед събраните в хода на ревизията доказателства, строително-монтажните работи по сградата са извършени през 2004-2005 г., поради което съдебно - техническата експертиза е съобразила промяната в цените в посока увеличение през 2006 г. Отделно от това съдебно-техническата експертиза е отчела и степента на завършеност на обектите, предмет на облагаеми доставки с цел установяване на максимално достоверни стойности на процесните имоти. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че част от имотите на ответника са придобити преди сключване на гражданския му брак, поради което доходите от продажбата им не са семейна имуществена общност и неправилно съдът ги е разделил между ревизираното лице и неговата съпруга. По отношение на твърдението в касационната жалба, че част от продадените през ревизирания период имоти са придобити преди сключване на гражданския брак на ревизираното лице, следва да се посочи, че това обстоятелство не е изследвано в развилото се ревизионно и съдебно производство и съставлява твърдение за нови факти, които са извън предмета на касационната проверка. Наред с това, заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза относно определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице на база 1/2 от общата годишна данъчна основа на семейството като цяло, в режим на СИО не е оспорено и е прието без възражение от страните по делото, поради което настоящата инстанция счита, че правилно е кредитирано с доверие от съда при постановяване на оспореното решение. При наличие на сключен граждански брак на ревизираното лице на 25.06.2006 г. и установен бездялов имуществен режим на придобитото по време на брака имущество, по чл. 19 от СК (отм.), законосъобразно при определяне на годишната данъчна основа за облагане на ревизираното лице е приложен режима на СИО, като приходите и разходите на семейството са установени за всеки съпруг поотделно и общо, тъй като и двамата имат равни права и задължения по отношение на това имущество. Предвид гореизложеното, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Наред с това, неоснователна е и претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства, че такива разноски реално са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение