Решение № 12941 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2010 г.

Решение № 12941 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11386/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Жени Михайлова - пълномощник на Иван Милев Тодоров от гр. Бургас, против решение № 821 от 7.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1034 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № 1069 от 30.04.2008 г. на заместник-кмета на община Бургас. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се намали оценката на частта от имота. Ответникът и заинтересованата страна не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от Иван Милев Тодоров против заповед № 1069 от 30.04.2008 г. на заместник-кмета на община Бургас. Със заповедта си заместник-кмета е одобрил оценката на 187/1187 кв. м, представляващи идеална част от имот с пл. № 349, в кадастрален район № 119 по плана на новообразуваните имоти на местността "Изворите", землище на кв. "Меден рудник", гр. Бургас, целият с площ от 1187 кв. м и индивидуализиран по граници, в размер на 5 200 лв. Тази оценка собствениците на имота Иван Милев Тодоров и Здравка Василева Тодорова е следвало да заплатят по посочената сметка на община Бургас. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че заповедта е издадена при надлежно упълномощаване на заместник-кмета от кмета на общината, от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Приел е, че за жалбоподателя е налице приложимата хипотеза на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, като според § 4л редът за определяне на оценката на част от имот, който се придава към друг е този, визиран в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. При посочване на нормата на § 31, ал. 2, т. 1 съдът е прибавил и израза "по пазарни цени". За установяване на спорния въпрос за цената на 187 идеални квадратни метра, част от целия имот съдът е допуснал единична и тройна експертизи, като е направил извод, че определените оценки на спорната част от имота по пазарни цени са по-ниски от тази, направена от административния орган и като краен извод е приел, че заповедта на заместник-кмета е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, които го задължават да обсъди фактите по спора, които да съпостави с приложимото материално право, действало към момента на издаването на заповедта на административния орган, след което да направи и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява, че жалбоподателят и Здравка Василева Тодорова се легитимират за собственици на 1000/1390 кв. м, идеална част от имот с пл. № 349, в кв. 20 по плана на местността "Изворите", описан по граници, ведно с построената в него сграда, който са придобили чрез покупко-продажба, видно от н. акт № 56, том ХХ, н. д. № 8815/1995 г. (нечетливо изписани числа) - лист 8 от делото. По делото не е имало спор, че имотът попада в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-100 от 24.03.2005 г. на областния управител на област с административен център - Бургас. Не се е спорило и относно това, че имотът попада в селищно образувание на местността "Изворите", землището на кв. "Меден рудник", гр. Бургас. Не е било спорило и че 187 кв. м са част от имот, собственост на общината. С плана на новообразуваните имоти за имота на жалбоподателя е отреден имот със 187 кв. м в повече, които Иван Милев Тодоров е поискал да заплати на общината. Въз основа на искането е изготвена пазарна цена на имота в размер от 5200 лв., която е одобрена от заместник-кмета. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл. 142, ал. 1 АПК. За оценката на земята, сградите и подобренията върху тях § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ препраща към правилника. Тъй като заповедта на заместник-кмета е издадена на 30.04.2008 г., приложима е редакцията на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., обн. в ДВ, бр. 44 от 2001 г. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според нея оценката се извършва от техническата служба на общината в случаите по § 4а, ал. 1 и 5, § 4б, ал. 1 и § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ - съгласно глава седма, раздел I ППЗДС, приет с ПМС № 235 от 1996 г., отменен към настоящия момент, когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, с променено заглавие към настоящия момент. С оглед на изричното препращане на законодателя към реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС оценката на частта от имота от 187 кв. м следва да се извърши по този ред, тъй като от данните по делото се установява, че имотът попада в селищно образувание. Съдът неправилно при цитирането на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. е добавил израза "пазарни цени", поради което всичките заключения относно цената на 187 кв. м са дадени по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и по пазарни цени, но не и в съответствие с приложимото материално право, действало към момента на издаването на заповедта на заместник-кмета - глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Несъобразяването на законосъобразността на административния акт с действащото материално право към момента на издаването на акта е нарушение на съществени процесуални правила, което налага отмяната на съдебното решение при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. По делото липсват данни за цената на придадените с плана на новообразуваните имоти 187 кв. м към имота на жалбоподателя определена по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Това налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане, от друг състав при същия съд, като при новото разглеждане ще следва да се установи цената на 187 кв. м определена по указания вече ред на отменения ППЗДС. Отделно от това, съдът не е изложил и мотиви, защо не е възприел заключението на тройната експертиза относно определената цена за 187 кв. м, която е от 4100 лв. по справедлива пазарна цена и тя е по-малка отколкото определената с административния акт. Когато съдът приема заключение на вещи лица следва да ги обсъди ведно с останалите доказателства по делото, след което да направи правните си изводи. Необсъждане на приетото заключение ведно с останалите писмени доказателства е също нарушение на съществени процесуални правила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на сторените по делото разноски не следва да се разглежда с в касационното производство, предвид връщането на делото за ново разглеждане и постановяване на ново решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,