Решение № 8335 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2015 г.

Решение № 8335 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. Й. против решение № 2008/25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8601/2013 г. от Административния съд С.-град. О. обстоятелствената част на касационната жалба следва, че твърденията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана за краткост по-долу Комисията) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание от юрк. П.. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 2-223/7.08.2013 г. на Комисията, взето на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричан за краткост по-долу Законът) в частта, в която е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Й. П. Й. като информатор; агент. При постановяване на обжалваното решение, съдът е възприел следната фактическа обстановка: с писмо от 16.09.2010 г. председателят на Комисията е поискал от кмета на с. Г. на осн. чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона, да му предостави списък на лицата, заемали или заемащи публични длъжности - кмет, заместник кмет, секретар на община или общински съветник за периода от 10.11.1989 г. до момента на отговора. С писмо от 17.11.2010 г. кметът на О. Г. е изпратил списъка, в който фигурира и името на жалбоподателя. Съдът е установил, че принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е установена въз основа на саморъчно написана и подписана декларация за сътрудничество, документи от ръководилия го щатен служител, регистрационен дневник, картони обр. 4 и протокол за унищожаване на работно дело. Съдът е преценил, че решението е издадено от компетентен орган, в необходимата форма е и съдържа законоустановените реквизити. Въз основа на посочените от Комисията документи, съдържащи се и в административната преписка, съдът е преценил, че са налице данни, установяващи принадлежността на жалбоподателя. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя, че е бил вербуван като непълнолетен, преценявайки го като неоснователно, тъй като били налице други документи, установяващи сътрудничеството му на по-късен етап. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че е бил вербуван за дейността му против народната власт, но е преценил, че това не променяло обстоятелството, че е бил вербуван като агент на ДС. Решението на административния съд е правилно. То е резултат на обективен анализ на събраните по делото доказателства въз основа на който са формирани обосновани изводи и е приложен правилно материалния закон. Установено е, че жалбоподателят е заемал публична длъжност по смисълана чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона - общински съветник за периода 29.10.95-5.11.99 г.. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона е било задължително за длъжността, заемана от жалбоподателя. Въз основа на формираните обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон отхвърляйки жалбата срещу решението на Комисията. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд