Решение № 9814 от 3.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Стоун Строй Груп" ООД, подадена чрез адв. Балкански, срещу решение 1202/25.02.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 5996/2021 година. Касаторът релевира доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага се твърдение, че съдът прави неправилна интерпретация на закона и правото на данъчен кредит е отказано неправилно, тъй като са налице всички задължителни кумулативни условия по чл. 71 от ЗДДС. Сочи се, че доставките на услуги са реално извършени, за което са представени приемо-предавателни протоколи и договори с конкретни данни, въз основа на които се установява видът и количеството на извършените действия. Твърди се, че ревизиращите не са оспорили получаването на резултатите от доставките, нито счетоводното им отчитане. Навежда се подробна практика на СЕС в подкрепа на изложените твърдения. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС-София-град е отхвърлил жалбата на Стоун Строй Груп" ООД против РА Р-22221020000432-091-001/14.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, частично потвърден с Решение 360/05.03.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г и м. 12.2019 г. в общ размер на 52 360,15 лв. главница и лихва за забава в размер на 4 886,31 лв. относно фактури, издадени от КОЛОСАЛ-СТРОЙ 2018 ЕООД, СТРЕЙФ КОМЕРС 77 ЕООД и ХИТПЛАСТ ЕООД с предмет на доставка - различни видове услуги /изграждане и поддръжка на сайт; разработка и внедряване на софтуерен продукт; SEO оптимизация; транспортни услуги; монтаж на машина за обработване на естествен камък и др./. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства и констатациите на вещото лице по приетата по делото ССЕ, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки на услуги по фактурите, издадени от горецитираните дружества, което налага и отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за процесните данъчни периоди. Според решаващия състав са налице документално оформени сделки, които фактически не са реализирани между посочените страни, а приложените по делото частни свидетелстващи документи не са подкрепени с други съпътстващи документи, показващи в какво точно се изразяват услугите, какво точно е извършено и какъв е резултата от извършената услуга. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неизвършени реални доставки на услуги е и обстоятелството, че горецитираните доставчици не са доказали, че разполагат с кадрова и техническа обезпеченост, за да извършат декларираните услуги с оглед специфичния предмет и необходимостта от специални знания. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, задания с технически спецификации, протоколи, фактури от подизпълнители, фискални бонове и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Пренебрегнати са и констатациите на вещото лице, че данните в първичните счетоводни документи съответстват на тези по счетоводните регистри, видно от взетите счетоводни операции, както и че вида и количеството на услугите, получени съгласно съпътстващите документи, съответства на това, посочено в процесните фактури. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите, като е прието, че няма конкретизация на възложените задания, липсва яснота, какви програмни продукти са разработени и инсталирани, какво е тяхното предназначение и използване в дейността на ревизираното дружество, какъв сайт е изработен и оптимизиран, не са съставяни пътни листа и товарителници във връзка с фактурираните транспортни услуги, както и липсва кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. Пренебрегнати са обаче представените доказателства за възлагане и приемане на услугите, в които последните са конкретно индивидуализирани по вид и обем, както и доказателствата за ползване на подизпълнители и за осчетоводяване на процесните фактури, от които е видно, че РЛ разполага с редовни, съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС първични счетоводни документи. Услугите са конкретизирани в представените договори и задания с технически спецификации, а при приемането на резултата от извършените доставки на услуги са съставени приемо-предавателни протоколи, които са в пълно съответствие с фактурирания предмет и уговореното между страните. Видно от съдържанието на приложените приемо-предавателни протоколи е налице както индивидуализация на услугите, така и данни за обема на извършена работа и вложения труд, въз основа на които е изчислена и дължимата цена. Поради това изводите за липса на реалност на доставките на услуги по фактурите, издадени от КОЛОСАЛ-СТРОЙ 2018 ЕООД, СТРЕЙФ КОМЕРС 77 ЕООД и ХИТПЛАСТ ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, касаторът и доставчиците /с изключение на Хитпласт ЕООД/ са представили множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за предаване на резултата от възложеното, за ползване на подизпълнители и за осчеотоводяване на процесните фактури при доставчиците. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните фактури са надлежно осчетоводени и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изложеното води до извод за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от КОЛОСАЛ-СТРОЙ 2018 ЕООД, СТРЕЙФ КОМЕРС 77 ЕООД и ХИТПЛАСТ ЕООД и необоснованост на изводите на съда за законосъобразност на РА. По тези съображения решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски поради липсата на заявено искане за присъждането им пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,