Решение № 13816 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2010 г.

Решение № 13816 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 10215/27.07.2010 г. по адм. дело № 10 954/2009 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата "Пластмасови изделия" АД, гр. Средец счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 10215/27.07.2010 г. по адм. дело № 10 954/2009 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение е отменил т. 1 от заповед № РД - 413/24.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с която е определено заплащане на продуктова такса от "Пластмасови изделия" АД, гр. Средец за опаковки за 2008 г., поради неизпълнение на задълженията му за разделното им събиране и оползотворяване. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, тричленният състав след тълкуване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е приел, че законодателят е придал равно по степен значение на рециклирането и оползотворяването на отпадъците за постигане на целите му, с цел да се даде възможност на лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на техния вид и в рамките на определените проценти в § 9, ал. 1, т. 5 от ДР на ЗУО да ги рециклират или оползотворят. Посочил е, че при предоставена възможност за оползотворяване на отпадъците от дървесина, които търговското дружество е използвало за получаване на енергия по смисъла на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗУО, не може да се приеме, че то не е постигнало предвидените в чл. 11, ал. 1 цели от закона. Това е така, защото законодателят е поставил съюз "и" между понятията "рециклиране" и "оползотворяване" в чл. 11, ал. 1 от ЗУО, което не означава изискване за кумулативно прилагане и на двата начина по отношение на всички видове отпадъци, които пуска лицето, а означава, че може да бъде използван един от двата начина по отношение на различните видове отпадъци. Позовал се е на чл. 12 от Директива 75/42/ЕИО. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил, че "Пластмасови изделия" АД, гр. Средец е юридическо лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което носи отговорност за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. С представен одиторски доклад дружеството е установило изпълнение на целите съгласно сроковете и количествата по § 9, ал. 1, т. 5 от ДР на ЗУО както следва: обща цел 63,29%, от които рециклирани хартия и картон - 67,79%, пластмаси - 45,77%, дървесни отпадъци - 0% при изискуеми за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. параметри за рециклиране по посочените пера 60% хартия и картон, 14,5 % пластмаса и 15% отпадъци от опаковки от дървесина. Оползотворените отпадъци са в съответствие с изискуемите норми. Административният орган е изискал допълнителна информация по повод твърденията в доклада за постигане на целите по § 9, ал. 1, т. 5, б. "ж" от ДР на ЗУО чрез изгаряне на дървесните отпадъци от опаковки, във връзката с което ТД "Пластмасови изделия" АД, гр. Средец е отговорило, че посочените количества са рециклирани като гориво или по друг начин за получаване на енергия с код R1 по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУО. При тези фактически установявания законосъобразен е извода на административния орган, че отпадъците от опаковки от дървесина не са рециклирани, а са оползотворени чрез изгаряне с код R1 по смисъла на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗУО, в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "д" и § 9, ал. 1, т. 5, б. "ж" от ЗУО, изрично изискващи рециклиране. С § 1, т. 9 от ДР на ЗУО е дадена легална дефиниция на понятието "рециклиране на отпадъци". Същата гласи, че това е дейност за възстановяване или възобновяване на техните суровинни свойства. Различни по своя характер и последици са дейностите по "оползотворяване на отпадъците" подробно изброени в § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Позоваването от първостепенния съд на чл. 12 от Директива 75/42/ЕИО е неточно. Цитираната като съдържание в първоинстанционното решение разпоредба е на чл. 1, б. "б" от Директива 75/442/ЕИО, с която се изяснява понятието "обезвреждане " на отпадъци, като представляващо: 1. събирането, сортирането превоза и третирането на отпадъци, както и съхранението и депонирането им на или под земната повърхност и 2. мероприятия по преобразуването, необходими за повторната им употреба, оползотворяването или рециклирането им. Първостепенният съд обаче прави точен извод диференцирайки рециклирането и оползотворяването като два метода за осъществяване на целите за управление на отпадъците. Подобно диференциране се налага и от § 1, т. 9 и т. 17 от ДР на ЗУО. Възприетото обаче от тричленния състав тълкуване за алтернативност и изборност на използвания метод от страна на задължените по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО лица не съответства на целите, заложени в закона и транспонираните изисквания на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки. Намаляването на отпадъците от опаковки се осъществява чрез предприемане на изброени в последователност мерки, при което изреждане е даден приоритет на рециклирането пред другите форми на оползотворяването им. С чл. 2, ал. 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15.07.1975 г. относно отпадъците, на държавите - членки е предоставена възможността да приемат специални правила за конкретните категории отпадъци без да засягат директивата. Такъв характер имат разпоредбите на § 9, ал. 1, т. 5, б. "ж" от ДР на ЗУО и чл. 11, ал. 1 и ал. 2, б. "д" от ЗУО. От тях се извежда нормата, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2 от ЗУО, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване като не по-малко от 55 на сто и не повече от 80 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат рециклирани, като се рециклира не по-малко от 15 на сто от теглото на дървесните отпадъци от опаковки. Приемайки съществуването на правило за алтернативност за рециклиране или оползотворяване на дървесните отпадъци от опаковки като форма за постигане на заложените от ЗУО цели, първоинстанционният съд е издирил и приложил неточно материалния закон. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а оспорването от "Пластмасови изделия" АД, гр. Средец на т. 1 от заповед № РД - 413/24.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав