Решение № 165 от 5.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 323/2013 г.

Решение № 165 от 5.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 323/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения М. В. Б. от [населено място], област Кюстендил с ангажиране на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 1.12.2010 г. по ЧНД № 437/2010 г. на окръжен съд-Кюстендил поради ограничаване на правото му за лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му "осъждане" - заменяване по реда на раздел VI, Глава тридесет и пета от НПК, на част от търпяното от него наказание пробация с лишаване от свобода, на основание чл. 43а от НК, като се иска отмяната му и възобновяване на производството от стадия на производството пред окръжния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на искането поради просрочието му. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от процесуалния му представител адв. П. П. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 1.12.2010 г., постановено по ЧНД № 437/2010 г. на окръжен съд-Кюстендил, по предложение на председателя на пробационния съвет с район на действие на районен съд-Дупница, на основание чл. 451, т. 2 от НПК вр. чл. 43а, т. 2 от НК е заменен остатъкът от не изтърпяното от осъдения М. В. Б., в момента в затвора Б. дол, в прекъсване, наказание пробация, наложено му с присъда № 917 от 5.10.2009 г. по НОХД № 1157/2009 г. на районен съд-Петрич с наказание от 7 месеца и 10 дни лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е било обжалвано от служебния му защитник и е влязло в законна сила на 8.12.2010 г. В искането за възобновяване от 22.01.2013 г. лично от осъдения се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради задържането му за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Република Гърция като уважителна причина да прекъсне изпълнението на постановените му пробационни мерки и като препятствие той да присъства при разглеждане на предложението на председателя на пробационния съвет за замяна на това му наказание с лишаване от свобода, като прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в шестмесечния срок както по чл. 421, ал. 3, изр. 2-ро от НПК, така и по чл. 423, ал. 1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет определение, непроверено от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: На първо място следва да се разгледа становището на прокурора за просрочие на искането, поради което се явявало недопустимо. То е неоснователно. Установява се, че на 3.01.2013 г. М. Б. е бил предаден на българските власти за изтърпяване на замененото му наказание пробация с определеното наказание лишаване от свобода, видно от представените в настоящето производство легализирани в превод "удостоверение" и "освободителна заповед", издадени от Министерство на правосъдието, Главно поделение по задържанията-Солун на Република Гърция. Пак от тях става ясно, че той е търпял две наказания с лишаване от свобода за кражба и внасяне на наркотични вещества в тази държава по осъдителни актове на нейните съдебни органи, в периода от 25.06.2010 г. до 12.12.2012 г., когато е "условно предсрочно освободен" (по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК на РБ) от изтърпяване на остатъка от последното му наказание в размер на 1 г., 10 месеца и 5 дни лишаване от свобода, като е продължено задържането му до датата на предаването му на българските власти, общо с 21 дни. Макар формално в цитираните документи да е посочено, че на 29.06.2012 г. е задържан за предаването му за изпълнение на замененото му с атакуваното определение на окръжен съд-Кюстендил наказание, то е видно, че и след тази дата до 12.12.2012 г. той е изтърпявал наказание в местата за лишаване от свобода в Република Гърция. Няма данни да е бил уведомен за определението на българския съд, за да се приеме, че от така посочената дата на задържане за предаването му за изпълнение на заменящото пробацията наказание лишаване от свобода той е узнал за него и от тогава тече законовият срок да може да поиска отмяната му по реда на глава 33 от НПК. От друга страна, задържан в затвор в Гърция, той реално не е разполагал с възможност да ползва помощта на специалист с познания по българското наказателно процесуално право, който да изготви искане от негова страна на основание чл. 423, ал. 1 или чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, каквото е депозирано пред ВКС малко след предаването му на българските власти. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че възражението на прокурора от ВКП за просрочие на искането му и оттам за недопустимостта му, е неоснователно. В искането си осъденият се позовава на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК като "задочно осъден". Производството по замяна на наказание пробация с наказание лишаване от свобода или с друга пробационна мярка е от особените производства от Част седма, Глава 35, раздел VI от НПК и касае изпълнението на такова наказание. То не може да се отъждествява с "осъждане", дори и когато се иска и постига замяна на пробацията с лишаване от свобода. Доколкото обаче чл. 452, ал. 2 и ал. 3 от НПК допускат разглеждане на предложението в отсъствие на осъдения при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, то на проверка по реда на глава 33 от НПК подлежи спазване на изискванията за връчване на препис от него на осъдения, уведомяването му за насроченото открито съдебно заседание и на всички предвидени в НПК гаранции за реализация в пълен обем на правото му на защита, включващо правото да вземе лично или чрез процесуален представител участие в разглеждането на делото, като определението по чл. 451, ал. 1 от НПК (замяната с лишаване от свобода) подлежи на въззивна проверка по реда на глава 21 от НПК, докато това по ал. 3 (замяната на една с друга пробационна мярка) се проверява по реда на глава 22 от НПК.