Решение № 11711 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2009 г.

Решение № 11711 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано по жалба на Джелалетин Йозвер, гражданин на Турция, против заповед № ЗДМ-1657/4.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" при ГД "Охранителна полиция" на МВР с развити доводи, че е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед на Джелалетин Йозвер са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на основание чл. 42, ал. 1, ал. 2 и чл. 42з във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода. Обоснована е и с предложение № ХМ-1216/4.12.2008 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция", изготвено въз основа приложено в административната преписка писмо от началника на затвора в гр. София изх. № 5919/28.11.2008 г., по данни от което жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1138/2002 г. на Окръжен съд - Пловдив за извършено умишлено престъпление по чл. 354а НК с наложено наказание от 6 години лишаване от свобода. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на приложимия ЗЧРБ. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, за което законодателството в Република България предвижда над три години лишаване от свобода, не се оспорва от Джелалетин Йозвер. Последното представлява основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, за което се налага "забрана за влизане в Р България", при условията на чл. 42з ЗЧРБ. Наред с това на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ "експулсиране", тъй като присъствието му в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. В тази част заповедта не следва да съдържа фактически основания, според специалното правило на чл. 46, ал. 3 ЗЧРБ. Наличието на основания за налагане на принудителната административна мярка "експулсиране" не се и оспорва от чужденеца, съгласно изрично направеното в жалбата, изявление в този смисъл. Наред с това такива са посочени в предложението, по което обжалваната заповед е издадена, като се свеждат до причините за налагане на мярката по чл. 42з ЗЧРБ. Във връзка с оплакванията в жалбата, че е завишен размера на наложената забрана за влизане в Република България (10 години), следва да се отбележи, че при наличието на основание за налагане на мярка по чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ (когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност), нормата на чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ изрично предвижда възможност наложената забрана за влизане в Република България, да надвишава петгодишния срок. Затрудненията в общуването му със съпругата и останалите близки на жалбоподателя в Република България, вследствие наложената му забрана, са ирелевантни за преценката на законосъобразността на процесната заповед. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,